Издателят на „Капитал“ е имал редица странни корпоративни сделки с ББР, макар да критикува банката именно за подобни операции

През изминалия месец групата „Икономедиа“ се тресе истерично от слуховете, че е възможно Стоян Мавродиев да бъде назначен за изпълнителен директор на Българска банка за развитие. Към този момент няма сигнали от властта, че Мавродиев е официален кандидат за поста, но министърът на икономиката потвърди завъртането на името на бившия председател на КФН като възможен ръководител на държавната банка. Макар и с определено политическо бреме като съосновател на ГЕРБ, биографията и дейността на Стоян Мавродиев трудно може да оправдаят изпадането на цяла медийна група в подобна паника. Следователно, причината е заровена по-дълбоко и касае фактори, отиващи по-далеч от принципно неодобрение или просто личностна неприязън между издателя Прокопиев и Мавродиев. Един такъв подобен фактор вероятно са кредитните и бизнес досиета на фирми на Прокопиев в държавната банка – и по-точно каквото се крие в тях. Защото, колкото и критичен да е Иво Прокопиев към кредитирането на корпоративни клиенти от ББР, негови корпорации също са правили сделки с банката за развитие.

Прокопиевият енергиен бизнес и ББР

Иво Прокопиев е един от първите бизнесмени, експлоатирали далаверата с гарантирани печалби от възобновяеми енергийни източници, създадена в последните дни от Тройната коалиция и доразвита през първите дни на кабинета Борисов 1. Главните дружества на Прокопиев в сектора са „Соларпро Холдинг” и „Разлог Енерджи Парк”. Бизнесът с ВЕИ-та беше и продължава (макар и в по-малка степен) да бъде изцяло обезпечен от държавни регулации и държавни средства – частни компании инвестират във ВЕИ централи, които продават ток на завишени държавно-гарантирани цени на държавата НЕК, която след това продава същия ток на загуба на търговците на електроенергия. Цялата схема повишаване значително цената на електроенергията за крайния потребител и през годините отвори значителни дупки в Националната електрическа компания – запълвани впоследствие със заеми или с финансови потоци от други, нямащи нищо общо с тази далавера, дружества в енергетиката.

Иво Прокопиев не просто е един от първите галеници на властта, уредили се в тази държавно-гарантирана схема, но е и сред малкото, които получават и държавна помощ за самото построяване и издържане на енергийните си централи.

Към 31.12.2014 г. Соларпро Холдинг АД (СПХ) е поръчител по договор за банкова гаранция между Разлог Енерджи Парк ЕАД (РЕП) – 100% притежавано от дъщерното дружество „Алфа Енерджи Холдинг” ЕАД и Българска Банка за Развитие АД (ББР). СПХ е солидарно отговорен по задължения на РЕП по договора в размер до 750 хил. лв.“

Към 2015-2016 г. Соларпро и РЕП се намират вече в значителни финансови затруднения, като НАП дори изважда на публична продан русенския завод за производство на фотоволтаични паркове на групата.

Съмнение повдига и фактът, че по същото време, Българска банка за развитие кредитира и гигантски проекти за ВЕИ на бизнес-дама, за която се твърди, че е в близки отношения с Прокопиев. Тъй като тя не е изразявала публично позиции относно конкретния казус, „Труд“ не намира за уместно да я споменава поименно.

Прокопиевият имотен бизнес и ББР

Една от най-интересните сделки в портфолиото на Българска банка за развитие се сключва на 22 декември 2011 г., когато ББР придобива от свое име и за собствена сметка 2 333 257 броя акции (24,004% от капитала) на Парк АДСИЦ извън регулиран пазар на БФБ. Продавач е „Алфа Финанс Холдинг” АД, чийто дял в дружеството след сделката нямалява от 42,5221% на 18,518%. Към 30.09.2011 г. с дял от над 5% в Парк АДСИЦ е бил още само УПФ „Доверие” АД (друго дружество с дялово участие на Прокопиев)– 7%. Три години по-късно, ББР продава същия дял отново извън регулиран пазар на клиент, който не е оповестен.

Между 2011 и 2014 г. Парк АДСИЦ реализира загуба от около 6 млн. лв., които се покриват от капитала на самото дружество. Видно от финансовите отчети, акционерното дружество не прави значими сделки междувременно.

Какво ще излезе от досиетата „Прокопиев“ в ББР?

Имайки предвид наличието на банкова тайна, публичната информация за корпоративните сделки между дружества на Иво Прокопиев и Българска банка за развитие е оскъдна. На повърхността се виждат едни безспорно съмнителни финансови маневри и то с дружества, които реализират милиони левове загуби и се движат по ръба на фалита. Ако бъдещият директор на Българската банка за развитие има желанието да отвори досиетата „Прокопиев“, от тях е възможно да изскочат факти и обстоятелства, които да поставят за пореден път не само поредното репутационно петно върху вечно бялата риза на разградския бизнесмен, а вероятно и поредния сигнал до прокуратурата, касаещ неговата бизнес и медийна империя.

Ето защо не трябва да се изненадваме от истерията на Прокопиевите медии срещу всеки възможен кандидат за управител на Българска банка за развитие, който не е лично зависим от олигархичните пипала на кръга „Капитал“.