За дългосрочен мир регионът се нуждае от нови структури за сигурност извън алианса, които в крайна сметка трябва да включват и Русия

На фона на несигурната прокси война с Русия, назряващата криза с Китай и потенциалната конфронтация с Иран, да не говорим за значителната турбуленция у дома, американците могат поне да се успокоят, като знаят, че съюзът на НАТО продължава да се разширява. Или поне така изглежда посланието, идващо от Вашингтон.

Наскоро президентът Джо Байдън подписа ратификационните документи на САЩ за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО с преобладаващо двупартийно одобрение от двете камари на Конгреса. Досега 23 от 30-те членове на алианса са ратифицирали молбите, тъй като НАТО се стреми да се разшири в отговор на бруталната пълномащабна инвазия на Путин в Украйна. На церемонията по подписването в Белия дом Байдън отбеляза: „Путин си мислеше, че може да ни раздели и вместо това той получава точно това, което не искаше“.

Човек може да се надява, че стратегията на НАТО се състои от нещо повече от правенето на това, което Путин не иска. Но има много малко признаци за това в новата му стратегическа концепция. Алиансът предлага план за разполагането на повече сили на САЩ в Европа и разширяването на силите за бързо реагиране на НАТО с фактор повече от седем и повтаря позицията, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове на НАТО. Това също предполага, че алиансът разглежда Китай, както и Русия, като заплаха и трябва да се отдели повече внимание на Тихия океан.

Но тази в стратегия изглежда не е взето предвид, че Русия вероятно ще отговори на разширяващата се конвенционална мощ на НАТО, като разчита все повече на своя ядрен арсенал. Това не демонстрира никакво разбиране, че воденето на едновременни битки срещу Русия и Китай ще събере тези нации заедно, като същевременно ще напрегне и без това пренапрегнатите ресурси на Америка. И не предлага никакви указания за това как дългогодишната визия на Запада за Европа, която да е „цяла, свободна и в мир“, може да бъде постигната предвид реалността от опасната военна конфронтация с Москва.

Какво може да си мисли НАТО? Човек може само да спекулира предвид отсъствието на обяснение в стратегическата концепция, но изглежда, че алиансът приема, че Запада може да организира поражението на Русия в Украйна, като по някакъв начин не рискува ескалация в една пряка война между САЩ и Русия. След като инвазията на Путин се провали и икономическите санкции станат по-тежки, условията ще са узрели за смяната на режима в Русия. Пост путинският Кремъл може да бъде по-податлив към прекратяването на войната в Украйна, възстановяването на отношенията със Запада и приемането на подчинена роля в НАТО центричната Европа, която включва Украйна и Грузия като членове. И така перспективата за враждебност на два фронта с Русия и Китай вероятно ще бъде премахната.

Но едно подобно разсъждение е по-скоро надежда, отколкото стратегия. Има голяма вероятност действията на Путин да ескалират, вместо да приеме поражението в Украйна. Проучванията показват, че сега Путин е по-популярен, отколкото беше преди войната. Западните санкции не са толкова силни, колкото бяха предвидени, благодарение на нарастващите цени на петрола и нетърпеливите клиенти в Глобалния юг, но те помагат да се убедят руснаците, че войната им е повече със Запада, отколкото с Украйна. Дори Путин да бъде свален, в момента няма много основания за увереност, че неговият заместник ще бъде по-податлив на Запада или ще има намерение да приложи демократични реформи в западен стил.

При тези обстоятелства, трябва ли НАТО да се откаже от визията си за мирна, цялостна и свободна Европа? В новия доклад на института Куинси, озаглавен „Тунелната визия на НАТО“, аз твърдя, че не трябва. Алтернативата просто е твърде вредна за американските национални интереси, за да я приемем и Европа, която е опасно разделена и нестабилна, е постоянно склонна към ескалация в пряк и вероятно и в ядрен сблъсък с Русия, без никакви предпазни мерки, които да помогнат да се запази Студената война да се превърне в гореща.

Заздравяването на раните на Европа, разбира се, ще бъде изключително трудно. Пътят към мира трябва да започне с уреждането на конфликта в Украйна. Но Русия няма да се съгласи да прекрати войната, докато вярва, че САЩ възнамеряват да направят Украйна съюзник на НАТО или американски военен авангарден пост. Или ще измислим начин да защитим Украйна като неутрална държава извън американската и руската сфера, или ще останем с отворена рана в Централна Европа за години, ако не и за десетилетия.

За щастие самата Украйна предложи път напред. В началото на войната тя предложи да се обяви за неутрална държава, която няма да е част от НАТО, нито ще е част от какъвто и да е руски съюз, като нейната сигурност ще се гарантира от група международни гаранти. Русия по принцип приветства тази идея, но не получи подкрепа от Вашингтон. Но сега трябва да я подкрепим.

Неутралитетът на Украйна няма да разреши трудния проблем с очертаването на нейните граници, но би могъл да помогне за оформянето на една среда, в която справянето с територията ще е по-малко проблематично. Светът има множество примери за войни, в които битките са приключили, но територията остава предмет на спорове. Предложението на Украйна всъщност загатва за такъв постепенен подход, поставяйки 15-годишен период на консултации за статута на Крим, който ще влезе в сила само след пълното прекратяване на огъня. Подобен подход може да се приложи и към другите украински територии, окупирани от руските сили.

Напредъкът към уреждане ще бъде невъзможен без активното лидерство на САЩ. Само САЩ разполагат с необходимата комбинация от моркови и тояги, необходима, за да бъде убеден Путин, че продължаването на войната ще бъде по-лошо за Русия, отколкото нейното уреждане. И само САЩ могат да убедят Украйна, че може да има проспериращо и сигурно бъдеще извън алианса на НАТО.

Втората част от визията на Америка е превръщането на Европа в едно цяло и изисква намирането на начин за интегрирането на Русия в европейските структури за сигурност. Това може би ще бъде дори по-трудно от прекратяването на войната в Украйна. Но договореностите за осигуряването на неутралитета на Украйна може да предложат креативно средство за Русия и с течение на времето тя да си проправи пътя обратно в благодатната Европа. Въз основа на предложението на Украйна за международната група от гаранти, която да включва, наред с другото, САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Полша и Турция, бихме могли да създадем неформална група от европейските силни страни, чието функционално сътрудничество в осигуряването и гарантирането на неутралитета на Украйна може постепенно да се разшири, за да бъдат включени и по-широки въпроси. Перспективата за членство в такъв орган може да послужи като стимул за Русия да направи отстъпки за границите на Украйна.

И накрая, ако САЩ са сериозни за напредването на каузата на свободата в Източна Европа, ние трябва да се съсредоточим върху съживяването на нашата собствена демокрация, като същевременно помагаме за създаването на стабилна среда за сигурност в Европа. Недемократичните държави от бившия съветски блок няма да имат голямо желание да се либерализират, ако намерят примера на Америка за непривлекателен или ако смятат, че Запада ще се възползва от всяка вътрешна турбуленция, причинена от въвеждането на реформите.

Въпреки огромните препятствия, пред които сме изправени, САЩ могат и трябва да преследват своята визия за стабилна, цялостна и свободна Европа. Но трябва да се осъзнае, че постигането на тази цел ще бъде възможно само, ако НАТО се съсредоточи тясно върху отбраната на настоящите си членове, вместо да разширява своите граници и да служи като единствена ръка за сигурност на Европа.

Превод за "Труд" - Павел Павлов