На Вярата са нужни хора, които да я припознаят, изповядват, одухотворяват и живеят чрез нея

Вярата на миряните оцеля въпреки загражденията от конна милиция на Рождество и Великден

На 16 декември 2024 г. Върховният касационен съд регистрира Българската Православна Старостилна Църква и постановява вписването й в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд.

Вече имаме две православни църкви, с предпоставка да се множат, освен ако излишните не се заличат. Пак ще цепим Вярата, оцеляла 1160 години след Покръстването.

Дали не предстои втората голяма битка за Българската патриаршия. Много по-опасна от първата, която мнозина вече са забравили, тази водена от патриарх Максим в неговото 41 годишно служение.

Патриарх Максим (1971-2012) , вторият ни съвременен патриарх след 10 май 1953  г., когато Българската православна църква е провъзгласена за Патриаршия, съхрани Църквата по времето на „властта на пролетариата“, на социализма. Вярата на миряните оцеля въпреки загражденията от конна милиция на Рождество и Великден.

Патриарх Максим спаси от унищожение Българската православна църква напъплена от властолюбиви и алчни разколници-митрополити, подстрекавани от човек с раздвоена психика – Христофор Събев, популярен като Фори Светулката, създали „алтернативен синод“, зад който застанаха след 10 ноември 1989  г. тогавашните управници от СДС с подкрепата на съдебната система.

БПЦ е примамлива хапка с имотите си.

През март 1997 гoдина правителството на СДС отменя с решение на ВАС регистрацията на Св. синод на БПЦ и разпалва отново разкола, а след три години отново ВАС обявява регистрацията на Св. синод за нищожна и допуска регистрацията на втора българска църква със същото име. Вярата в Иисус е нищо. Вярата в големите пари и омаята на богатото бъдеще, поднесено на тепсия от сякаш готовите за приватизация имоти на БПЦ, е движеща сила на „алтернативния синод“. В края на 2012  г. разколът и юридически приключи. Алтернативната вяра поне лицемерно се е покаяла.

Патриарх Максим почина месец по-рано. Истинската Българска православна църква оцеля.

Във времето на патриарх Неофит (2013-2024) душманите на Църквата ни поведоха нова битка. И отново с помощта на съдебната ни система, която узакони възможността за регистриране в България на разнолики църкви, но все православни. Например, давам идея, на „Българска православна църква на Праведния ден“, търсеща легитимност чрез твърдението, че знае истинският ден на раждане на Божия Син.

На патриарх Даниил ще се наложи да води Църквата в битка привидно за Вярата, но всъщност за недопускане на чуждо политическо влияние посредством Църквата. Ако опита пропадне, поне шумотевица ще се вдигне и наслада ще получат безродниците, но не свещеници, за които омразата и вредата към България е символ верую в живота.

И тъй като освен с подкрепата си по Божията воля, с друго сега не съм полезна на Православната ни църква, щях да си остана с горчивината от поредната провокация с неуместна регистрация що се отнася до думата „православна“ при старостилната църква, ако не бях прочела, че видиш ли „при старостилците православието било запазено в много по-чист и автентичен вид“. Наистина ли?

И това ако не е покана за приобщаване, идвай народе при старостилците, там е истинската Вяра. Другата, тази на БПЦ, е нечиста, далеч от автентичната. Не е изречено с думи, но този е смисълът.

Не съм сведуща по тънките църковни дела, но съм с убеждението, че разликата между старостилците и православните е единствено в календара, а не в догмата за първенството на притежанието на чистотата на Вярата и канона на православието. Старостилците служат според юлианския календар, нищо че е неточен и изостава с 13 денонощия от съвременния календар. Патриаршията ни от 20 декември 1968 г. използва новоюлианския, но и юлианския при подвижните празници. От 15 Автокефални църкви 11 използват новоюлианския календар. Не съм чула някой да ги клейми че вярата им е нечиста. Руската, Сръбската, Йерусалимската, четвъртата я забравих, използват календара от преди 2000 години. Искат да са по-така християни, добре. За църковните си дела са избрали неточния календар. Него издигат равностойно до Иисус и чрез календара се показват по християни от другите православни. Него почитат и спазват, защото във времето на този календар е роден Иисус и чрез раждането на Младенеца календара също е помазан да се почита като Божество от старостилците. Защо ни е тогава Саможертвата на Иисус, опитал се да посее кълновете на Просветлението и Единението в душите на загубилите Пътя човеци?

Къде да търсим Вярата? Чрез повелите Божествени сред християните или като бием чело в почит и вяра в човешко творение надхвърлило 2000 години – юлианския календар. Календар, който чрез своето несъвършенство ни вменява, че озарява старостилците и само на тях дарява Божие съвършенство и чистота на Вярата загубени за следовниците на новоюлианския календар. За григорианския дори ме е страх да продумам, повече от четиривековна анатема и забрана за използването му от православните тежи върху това небогуугодно творение на католицизма. На нашия Христос, на техния явно е угоден.

Разбрахте ли? Календара е по-Бог от Бога на християните. Осанна за Календара во веки разделил християните.

Предупредих, да няма изненадани, ако в незнаен миг се иска регистрацията на „Българска православна църква на Праведния ден“, търсеща легитимност чрез твърдението, че знае истинският ден на раждане на Божият Син, факт неизвестен за християнството.

Християнското летоброене, започва от датата на раждане на Иисус, която е определена от родения в днешна Северна Добруджа трак – гет от царството на гетите, римски монах Дионисий Малки (470 – 544 г.), но невярно, както се оказва след векове.

По разпореждане на папа Йоан Първи през 525 година от н.е. или през 241 г. от ерата на Диоклециан Дионисий Малки изчислява пасхалните таблици, по които се определя времето за Пасха за периода след 248 година от ерата на Диоклециан.

По време на управлението на Диоклециан християните са подложени на гонения и унищожение, поради което Дионисий предложил замяна на името „ера на Диоклециан“ с друго, но свързано с християнството. Този предтеча на немалко българи, потомци на траки, е предложил годините да се броят от „Рождество Христово“.

Досега обаче не съм чула или чела да му е отдадена заслужената почит и признание за това предложение, отдавна наложило се в светския календар на човечеството.

И тъй като заченахме „по-чистата и автентична вяра“ на старостилците, да припомня, че в продължение на пет века, до предложението на Дионисий Малки, християните не са имали свое летоброене, не са имали никаква представа за календарното време, когато Иисус се е появил сред човеците.

Остава загадка защо Дионисий не се е съобразил с евангелското предание, че Христос се е родил в дните на царуването на Ирод, защото юдейският цар Ирод умира 4 г. преди изчисленото „Рождество Христово“. Очевидно Дионисий е имал предвид друго евангелско предание за това, че Христос е бил разпнат на тридесетгодишна възраст и е възкръснал в деня на Благовещение, което се чества на 25 март, неделя. Този е денят на първата християнска Пасха.

Според Дионисий Христос е възкръснал на 25 март 532 години преди това, а се е родил още 30 години по-рано и тази година той определил като първа година от новата ера (Рождество Христово).

Минали 1000 години и се появили първите документирани съмнения за верността на това изчисление на датата на раждане и деня на Възкресението на Божия син, приемани днес за грешни , което не обезценява християнския календар, а го прави единствено неточен по отношение на неговото начало.

Което не е морална дилема за Вярата , въпреки че удвоява календарната грешка. Веднъж за датата на раждането на Божия син. Втори път заради неточният юлианския календар, почитан като божество от старостилците, едва ли не причината предизвикала появата на Иисус. С тази тяхна съществуваща, но неизречена вяра не съм съгласна, защото на Вярата не й е нужен календар да и претегля чистотата. Нужни са хора, които да я припознаят, изповядват, одухотворяват и живеят чрез нея, тъй както Божият Син е вечно живият пастир на Душата, част от Божият ред ежесекундно Творящ и променящ Вселената, а не само икона на стената, врязала във Времето, но грешно премерено, Божествено мигновение от преди 2000 години.