Което е противно на политическата природа, не води до добро

Спихват се и процесът, и самият проект на глобализацията

Настана време за премерване на масовите настроения, нагласи, предпочитания и намерения сред американците и европейците. Най-разпространени са социологическите сондажи, показателни са резултатите от предизборните дебати. Най-важни и убедителни за долавяне на устойчивите тенденции обаче са изборите.

Следователно се развиделява, някои пелени падат от очите на публиката, разни завеси пред политическите сцени се вдигат, редица манипулации и лъжи се осветяват, немалко клоуни се изпокриват в остатъчните тъмни ъгли и цепнатини. Засега не повече, но до края на годината на Зеления Дракон мракът ще отстъпи още пространства на геополитическата сцена.
На светло по-далеч и по-добре се вижда, но картинките, наблюдавани в евроатлантическото пространство, са грозни и предизвикват различни тревоги и опасения сред населението отвъд и отсам Северния Атлантик. Логично имат много прилики, подсказващи за общи тенденции.

Демокрация окончателно се превърна в понятие, изпразнено от смисъл. Както и всичко, към което я прикачат, например, избори. В САЩ на последните избори за президент гласоподаваха мъртви души и измислени лица по пощата. Милиони мигранти бяха пуснати да влязат, само за да увеличат гласовете за демократите.

От гласовете на мигранти се ползват неолибералите и в Европа. За покупко-продажби покрай избори в България се знае отдавна. Авторитетът на партиите и политиците се топи, създаваните от тях правителства са нестабилни, все по-често с кратък престой във властта. Днес сред лидерите на Г-7 с най-висок рейтинг е Доналд Тръмп.

У нас положителен политически рейтинг е голяма рядкост. Избирателите все повече избягват да гласуват, раздразнителните упреци към тях са неоснователни, издават безпомощност и отчаяние. Победата на избори за парламент не само не будят възторг, а по-скоро съжаление и желание да се избяга от отговорност за поемане на управлението на изпълнителната власт.

Подобна жалка картинка наблюдаваме във Великобритания, където консерваторите неотклонно се провалят. Смениха се за кратко време няколко премиери, сега са в предсрочни избори и се очаква да загубят с трясък. Същото е в повечето страни от ЕС. Очевидно здравият разум напусна евроатлантиците, не се забелязва и трайно да е споходил техните обявени опоненти. По време на първия публичен сблъсък между кандидатите за президентския пост в САЩ сега действащия Джо Байдън и предшественика му Доналд Тръмп се чуха доста обидни думи и тежки упреци. Като „уличен котарак“, „лъжец“, „престъпник“. За най-важните посоки на съвременната политика в страната и света се споменаваше рядко и повърхностно. За програми още по-малко.

Байдън явно се представи много зле дори според симпатизантите си, дори според видни активисти на неговата партия. При все, че през послидните години имаше немалко икономически придобивки за Щатите, създадоха се над 800 000 нови работни места. Сега едни демократи го бранят с всички сили, но други го подтикват да се откаже от изборите.

Обаче рухва американското внушение, че Русия бързо ще загуби в Украйна и от това Запада много ще спечели. Засега печелят само САЩ, но евронатовците губят. Спихват се и процесът, и проектът на глобализацията. Почвата изпод краката Вашингтон се изплъзва. Налаганите наляво и надясно санкции се оказаха най-антиглобализационните действия.

Разбра се смисълът на глобализацията за повечето страни в света: Запада ще ви управлява по своите правила, защото това е за ваше добро. Ако не го проумявате или не сте съгласни, значи ще се подчинявате насила, тъй като можем да ви мачкаме! Освен стар и немощен, Байдън вече е и ненужен.

Организираната съпротива срещу хегемонията бързо нарасна. От БРИКС нанесоха серия удари, последните са създаване на нова платежна система въз основа на златото и осигуряване на широко използване на криптовалутата. Разочарованието спрямо САЩ се шири, а то е по-силно чувство от обидата и дори от омразата.

Огромен смог на неопределеност доминира вижданията за бъдещето и в Европа. Противникът се очерня, демонизира, задрасква от действителността. „Култура на отмяната“, както се нарича в САЩ. Това е всичко, което се иска и от публиката, от гражданите. Няма нужда да им се обяснява, да бъдат убеждавани в своята правота, в преимуществата на партийните решения и програми пред тези на противника.

Както заяви м. г. първият дипломат на Германия Анналена Бербок: „Щом съм обещала на украинците, че „ще бъдем с вас колкото ви е нужно“, ще изпълня обещанието си, не е важно какво мислят моите германски избиратели.“ Ама били го извадили от контекста!

Във Франция на първия тур на парламентарните избори наричаната крайно дясна партия „Нацинален сбор“ взе много голяма преднина пред центристите на Макрон и веднага беше назована „фашистки монстър“, а нейният млад лидер Жордан Бардела - новият Мусолини. Крайно левите, останали на второто място, веднага се забързаха към действия срещу тях.

Както пише Рено Жирар в Le Figaro, „за кратък период ние преминахме пътя от демокрация, основана на конструктивни дебати - в парламента или в телевизиите - до миша суматоха, при която вместо да се вадят аргументи, се отправят проклятия.“ През това време Франция, която плаща вноски в ЕС, тъне в дългове, повечето в американски ръце.

Financial Times: „В САЩ и Франция центристите и либералите са обхванати от сериозна паника. Национал-популизмът става типична черта на западната политика... Насажда една и съща политика към емиграцията, климата, войната с „пробудизма“ и украинския конфликт. Друга мишена е „зеления преход“. Тръмп и Льо Пен са знаменосците, до тях е Фарадж.“

Подобно отменящо поведение и демонстративно незачитане на изборните резултати наблюдавахме в Народното събрание при гласуването на предложения от ГЕРБ проектокабинет. Или явен отказ да се преговаря, или очевидно нелепи идеи за някакви експертни варианти при връчен трети мандат.

Истерии от политическо безсилие, емоционални изблици, надделяващи над здравата логика, действия, предизвикани от паника. Невъзможност да се преговаря в такова състояние, произвеждат се само проклятия. И ако щуротията в нещото „Величие“ беше лесно прогнозируема, то ваденето навън на вътрешните агресивни прояви в ДПС се оказаха изненада.

Но пукнатините зрееха отдавна, естествено породени от политическата му и управленска недосегаемост. Което е противно на политическата природа, не води до добро. Оставено само с права и богати властови възможности, но реално без контролируеми задължения, в движението са се появили трудно разрешими противоречия. Идейни, но материални и личностни, естествено.

Навсякъде се пропуква, във всяка партия у нас и в Евросъюза.