Ще платим непосилна цена за търговията с емисии за коли и сгради

Младите и образованите българи не се плашат от Зелената сделка, а виждат в нея шанс. Бъдещата трансформация обаче ще засегне всички наши сънародници и е важно те да знаят, какви промени ги очакват, за да не бъдат изненадани от действията на политиците.

По моя инициатива „Изследователски център Тренд“ направи проучване за „Нагласите на българите към основни теми свързани с климатичните промени и европейския зелен пакт“. От него става ясно, че над три четвърти от анкетираните са на мнение, че климатът в света се променя. Сред тези, които в най-голяма степен се солидаризират с тази теза, са хората с висше образование, а тези, които в най-малка - с основно и без завършено такова образование.

Проучването показа, че в обществото ни има група хора, които са носители на „зелената тема“. Това са младите и активни, с висше образование, наети квалифицирани служители и такива на високи постове със съответните по-високи доходи, живеещи предимно в Столицата и областните центрове. Зелената сделка обаче ще засегне всички българи и със сигурност трябва да излезе от пределите на столицата и офисите на IT-специалистите. А за да стане тя възможна на поносима цена, е много важно, какви политики ще защитаваме ние като евродепутати, както и каква ще е позицията на българското правителство в следващите месеци.

Като докладчик по социално-климатичния фонд и член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съм на мнение, че част от предложенията не са в полза на българите и е необходимо те да бъдат подложени на широк дебат.

Социалният фонд за климата трябва да бъде онзи стълб, който да гарантира, че предстоящата икономическа трансформация няма да се случи на тежка социална цена. Предложението в сегашния му вид обаче не отговаря на тази идея. Това беше и позицията ми по време на срещата с докладчиците по Социалния фонд за климата - един от инструментите, които се очаква да помогнат за по-плавен и безболезнен преход към икономика с нулеви въглеродни емисии в Европа.

Фондът в настоящото предложение се свързва с разширяването на системата за търговия с емисии за сградите и за сухопътния транспорт, като финансирането трябва да дойде по тази линия. Включването на сградите и транспорта в обхвата на търговията с емисии ще повиши цените на стоките, наемите и разходите за живот въобще и всъщност ще направи хората още по-бедни. Давам прост пример - това ще означава по-скъп бензин с 15%, което ще оскъпи услугите и цените на стоките, които пък се плащат от крайният потребител. Социалният фонд за климата задължително трябва да остане, но трябва да се намери друг начин за финансиране. И то такъв, който позволява да средствата да отидат при най-нуждаещите се.

Фондът към момента предвижда средства, инвестиции в енергийна ефективност на жилищата, стимули за закупуване на електрически автомобили. Най-бедните обаче нямат нито имат жилища, нито ползват автомобили, казва още евродепутатът. Основният проблем по отношение на електрическите автомобили за момента дори не е тяхната цена, защото тенденцията е тя да се изравни с тези, които са на бензин до няколко години, а в липсата на инфраструктура. Дори в най-развитите в страни като Германия или Холандия, в момента зареждането на един електромобил отнема по два часа.

В изследването бяха тествани нагласите и на българите към няколко политики, които представляват част от Европейската зелена сделка за намаляване на емисиите от парникови газове. Най-голям дял (30%) декларират, че заради климатичните промени животът им би се променил в известна степен, като по-младите и активните възрастови групи в по-голям степен са на това мнение за сметка на по-възрастните. Висшистите в най-голяма степен споделят мнението, че животът им би се променил, а тези с основно и по-ниско образование са в най-голям дял скептични или затрудняващи се да изразят мнение. 42% са тези, които са на мнение, че трябва да се направи всичко възможно, за да се спре изменението на климата.

Над половината от анкетираните (51%) споделят, че не пазаруват по-малко стоки, които съдържат пластмаса в опаковките, за да спомогнат за намаляване на въздействието върху изменението на климата. 37% декларират, че го правят с тази цел, като в по-значителен дял това са представителите на женския пол, както и живеещите в София и областните градове, хора с по-високи доходи и по-висок образователен ценз.
Един от индикаторите, предизвикващ интерес, със сигурност е този, дали българите са започнали да изхвърлят отпадъците си разделно с цел намаляване на въздействието си върху изменението на климата. Оказва се, че малко над една трета (37%) споделят, че събират отпадъците си разделно, но в превес е делът (57%) на тези, които декларират, че не го правят.

Пандемията доведе до неимоверен ръст в използването на еднократни продукти - маски, ръкавици, пластмасови прибори и опаковки. В името на хигиената и безопасността, генерирахме милиони тонове боклук. Стигнахме до парадоксална ситуация - за да се опазим от вируса, поставихме здравето си под друга заплаха. Микропластмасата вече е навсякъде, включително в храната, която консумираме. Дишаме отровен въздух, който ни разболява. И ако не променим начина си на мислене, на потребление, на управление на отпадъците, фаталните резултати няма да закъснеят. Защото замърсяването с пластмаса е не по-малко опасно от коронавируса.

Анкетираните ясно показаха, че една четвърт от тях са на мнение, че ЕС прави необходимото, за да намали негативното въздействие в резултат от изменението на климата. 36% са на противоположното мнение, а други 38% се затрудняват да дадат конкретен отговор.

Все още до българското общество не достига по достатъчно разбираем начин информацията за политиките, програмите и инициативите, които ЕС провежда и прозира едно недоверие. И по тази тема българското общество има хроничен дефицит на доверие към основните политически институции.