Околността до хоризонта блести в белота

Клоните на дърветата ти се кланят под тежестта на снежните гирлянди

Лисичите стъпки са се проточили по оврази, храсти, пъртини

Колко прелестно е да бродиш през зимния ден с пушка в ръка! Околността до хоризонта блести в белота. Клоните на дърветата ти се кланят под тежестта на снежните гирлянди. По дирите четеш като в книга за живота на бозайниците и птиците. Ето плетеница от заешки стъпки: две успоредни напред, след тях двете - една след друга. Дългоушко предпазливо е приближил храстите, поутъпкал е тук - там, докато е прегризал някоя клонка. Сетне се е подплашил и е направил “лъвски скок”. Кой го е дебнал? Към другия край на храстите се нижат в права линия лисичи дири. Гладна е била кумичката и недостатъчно предпазлива. Заекът навреме я е усетил. Не е лесно и на нея! През зимата дори и мишка не може да си хване...
Лисичите стъпки са се проточили по оврази, храсти, пъртини. Във всеки трън си е завирала острата муцуна, всеки храст е обдушвала, за да издебне непредпазлив заек или примрели от студ и глад яребици. В старанието си се е уморила и се е притулила на сухо да почине. Но следите є като с пръст сочат по снега точния є адрес. Тръгне ли по тях ловец, ще открие лисичи бивак. Затова зимният лов на лисици е интересен и резултатен, а кожата є е екстра качество -косъмът е дълъг, плътен, лъскав.

Опитният ловец още от лятото наблюдава леговищата на лисиците, а след първите снегове следи за преходите им, които се влияят от закономерностите, продиктувани от климатичните влияния, релефа на местността, снежната покривка, разположението на хранителните ресурси. През денонощието обикновено хищникът прави няколко прехода, наблюдаващи се най-добре през снежна покривка. Любимите є места за посещение са труповете на умрели животни, торищата на полето. Навестява курниците. Караули край овчарниците, копите сено сред полето.

С падането на дълбоки снегове хищникът напуска горските масиви и предпочита жителството в откритите места - поляни сред горите, речните корита. В полето лисицата прави постоянни пъртини към храстите и малките горички, блатата, обраслите с храсти оврази, долините на рекичките и ручеите, канавките. След наблюдение на движението є ловците я причакват около леговищата в здрач или в ранните утринни часове. През деня я търсят по обичайните места за преходи, дебнат я по оголените пространства, където мишкува. За разлика от заека подгонената лисица се стреми да се добере до гора. Тук вече не бяга по права линия и надалеч, а снове и кръжи, пресича дирите си. Така лъже и изморява своя преследвач.

Кой ще се скрие по-добре?

За да бъде защитен, цветът на животните трябва да съответства на околната среда. През зимата териториите, които се намират на Север се покриват със сняг и много от северните животни обличат бели кожуси. Заекът - беляк има ръждивосив цвят и затова през лятото трудно може да се забележи, а късно наесен сменя лятната си козина с белоснежна шуба. Случва се да не падне сняг чак до януари и тогава тежко му на преоблечения заек: и ловецът, и лисицата го забелязват още отдалеч.

Снежната яребица през лятото е ръждивокафява - точно какъвто е цветът на покритите с мъх блата, където обикновено гнезди. Но с настъпването на зимата цялата става бяла, с изключение на отделни черни пера по опашката. В пустинята и през зимата, и през лятото има само пясък. Затова пустинните животни /камилата, куланът, скачащата мишка и песъкливката/ през цялата година имат еднообразен сивожълтеникав цвят на козината.

Рогата на антилопите

Защо са на антилопите рогата? Зоолозите отдавна си задават този въпрос, но отговорът се оказва не така прост. Не са еднакви рогата на мъжките и женските. Женските животни от един вид имат рога, а от друг вид нямат. Американски зоолог е установил интересна закономерност. Екземпляри, които не тежат повече от 25 килограма, нямат рога, а които са над 40 килограма - обезателно са с рога. Всичко това е потвърдено от наблюдения над много антилопи.

Леопардите

Едри хищници са леопардите. Най-едрите животни от този вид се срещат в Кавказ, Северна Азия и Далечния изток. Те достигат до 150 килограма. По-рано леопардите не нападали домашните животни, защото в планините имало достатъчно диви скални козли и овни. В последно време дивите копитни са намалели и големите петнисти котки започват да нанасят щети на селското стопанство. И друго: в Индия леопардът от Рудрапраянг е убил 175 човека.