В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Българското кино получи заслужено признание, след като наш екип се оказа част от филма “Не ме докосвай”, който грабна преди ден статуетката “Златна мечка” на 68-ия международен кинофестивал “Берлинале”. Това е най-голямата награда на този престижен световен форум, събрал в Берлин едни от най-големите майстори в киното. Наш филм не беше участвал в селекцията на този фестивал почти 30 години - за последно е попадал в основната програма на “Берлинале” през 1989 година.

Българският екип е изключително сериозен – сред него са копродуцентът Мартичка Божилова, актрисата Ирмена Чичикова, която играе една от главните роли, колегата й Георги Налджиев, авторът на музиката е Иво Паунов и др. Режисьор и сценарист на “Не ме докосвай” е румънката Адина Пинтилие, а сред държавите, участващи в създаването на кинолентата са България, Румъния, Германия, Чехия и Франция.

“Не мога още да повярвам, това е исторически момент за българското книо”, сподели развълнувано по телефона специално за “Труд” Мартичка Божилова час след връчването на статуетката ( виж интервюто с нея Копродуцентът Мартичка Божилова след наградата „Златна мечка“ специално пред „Труд“: Емоцията е огромна, наградата е исторически момент за българското кино Интервюта 15:38 25.02.2018 ). Тя разказа, че филмът всъщност е правен цели 7 години. “Не ме докосвай” бе част от конкурсната програма на фестивала, в който бяха допуснати общо18 филма. Голяма част от него е сниман в България, финалната сцена също.

България участваше с още един филм – изцяло родна продукция, но извън състезателната програма - “Ага” на режисьора Милко Лазаров имаше честта да закрие конкурса. Той пренася зрителите в далечна Якутия, разказвайки историята на семейство ескимоси, търсещи напусналата ги преди години дъщеря. Актьорите са якутци. Целият филм е сниман в Сибир от абсолютно български екип.

В крайна сметка 68-ото Берлинале изпълни успешно мисията, която изглежда от самото начало си беше възложило – да създаде платформа за кампанията #MeToo (Аз също) и да остави нейния отпечатък колкото се може по-дълбоко във филмовата и фестивалната история. В този смисъл отличаването със “Златна мечка” на “Не ме докосвай” (”Touch me not”) за някои пък беше съвсем естествено. Никой друг филм от фестивалната селекция не се занимава толкова интензивно с въображаеми и реални сексуални травми и неврози. Оригиналното заглавие всъщност означава жаргонното наименование за жена, която е недостъпна и отказва всякакви сексуални контакти. “Филмът страда от прекалена експерименталност, балансира на ръба на спекулацията, изисква голяма зрителска всеотдайност, но се отличава с въздействаща визия и категоричен стил. И най-важното – улучва “в десетката” духа на времето”, каза за “Труд” филмовият критик Александър Донев.

Полякиня взе „Сребърна мечка“

Александър Донев

Вторият по-важност приз „Сребърна мечка – Голямата награда на журито“ отиде отново за жена – полската режисьорка Малгожата Шумовска с нейния филм „Муцуна“. В него тя изобличава религиозното лицемерие и фалшивия хуманизъм, толкова типични за актуалната вълна на популизъм, проникнала не само в политиката, но във всички пластове на живота. Две жени и тяхната драма в сблъсъка им с обществото стоят в центъра на „Наследничките“ на парагвайския режисьор Марчело Мартинеси, получил наградата на името на основателя на фестивала - Алфред Бауер, за филм, „който открива нови перспективи“. Изпълнителката на главната роля в него Ана Брун беше удостоена със „Сребърна мечка“ за най-добра актриса.

Като най-добър режисьор беше отличен Уес Андерсън за „Островът на кучетата“ . Наградата за най-добър сценарий отиде за мексиканския филм „Музеят“, а като най-добър актьор беше отличен съвсем младият Антони Бажон от френския филм „Молитвата“-

Напълно заслужена беше „Сребърната мечка за изключително творческо постижение“ на руската филмова художничка Елена Окопная за костюмите и цялостния дизайн на „Довлатов“ (реж. Алексей Герман –син). Нейната работа е ключова за впечатляващото пресъздаване на епохата, която всъщност е едно от главните действащи лица във филма. Почетната „Златна мечка“ за цялостно творчество тази година отиде при американския актьор Уилям Дефо.