Раздадоха наградите на филмовия фестивал в Кан

Романс за стрийптийз танцьорка и син на руски олигарх

Награда на журито за “Емилия Перес” на Жак Одиар

Едва в предпоследния ден на 77-ия фестивал в Кан американският филм “Анора” на режисьора Шон Бейкър успя да обедини зрители, критици и журито, че е най-добрият сред 22-те заглавия в основния конкурс! И не само заслужи справедливи аплодисменти от благодарната публика, но и Главната награда “Златна палма” (изящна клонка с 19 листа)!

Шон Бейкър със “Златна палма”, представен от Джордж Лукас.

Но да уточним коректно: това е справедлива оценка за безспорно добър филм, ала без да е голям или забележителен като важно откровение за времето, в което живеем или да е респектиращо екранно обобщение на съществените проблеми пред несигурното днешно битие на човечеството. Защото “Анора” рециклира старата и добре известна приказка за Пепеляшка и Принца: в случая тя е стрийптийз танцьорка в нюйоркски бар, а той - младо симпатично момче, което харчи парите на баща си - могъщ руски олигарх, но вместо в университета, изучава други “науки” в 24-часов режим. Наистина, филмът, макар и дълъг, е професионално много добре направен и се гледа с удоволствие, както всички подобни ленти на талантливия Шон Бейкър (“Мандарина”, “Флорида”, “Червената ракета”). Но дали това е достатъчно за реномето на Кан?

Иначе в предните дни подготвената “голяма кошница” за новите филми “Мегалополис” на великия Френсиз Форд Копола, “Видове доброта” на Йоргос Лантимос, “Партенопа” на Паоло Сорентино, “Покров” на Дейвид Кроненбърг и още други величия, оставаше празна и разочарованията нагнетяваха умора за най-преданите фестивални фенове. Всекидневната класация на 12 топ-критици в списание “Screen International” не надскачаше 2,5 при възможни 4 “звездички”.

Само “Емилия Перес” на талантливия френски режисьор Жак Одиар вдъхна малко повече надежда, главно заради смелото и въодушевяващо решение да направи стилен нарко-мюзикъл плюс умело преплетена джендър тема за смяна на пола. Затова Наградата на журито му приляга, плюс колективното отличие за прекрасния женски ансамбъл (Адриана Пас, Зоуи Салдана, Карла София Гаскон и Селена Гомес).

Но както е известно, една - две лястовички пролет не правят, даже и през май на Лазурния бряг.

Затова дори приемливо добри филми като индийската драма “All Wе Imagine as light” (Голямата награда; реж. Пейял Кападия) или португалската историческа драма “Grand Tour” (награда за режисура на Мигел Гомес) не засищат очакванията за силен екранен разказ върху важни теми и актуални проблеми.

Мохамад Расулоф с актрисите от филма.

В такава ситуация оправдано внимание предизвика иранският режисьор Мохамад Расулоф, за когото се знаеше, че въпреки присъдата от 8 години затвор е успял да напусне тайно Иран и се намира някъде в Европа. Той все пак успя да дойде в Кан и получи Специалната награда за филма си “Семе от свещената смокиня”, присъдена от главното жури с мотивировка: “Филмът привлича внимание към неприемливото безправие в неговата страна”.

Във втората конкурсна категория “Особен поглед” (където са неофициалните кандидати за бъдещия А-отбор в Кан), радваща за нас е наградата за най-добра актриса на индийката Анасуя Сенгупта с главна роля във филма “Безсрамните” (Швейцария, Франция, България) на сценариста и режисьор Константин Божанов. Селекцията на филма бе радваща изненада, след като още преди 13 години игралният дебют на Божанов “Аве” бе включен в подборката “Седмица на критиката” в Кан. А сега пък темата на третия му филм за обречената съдба на жените в някои индийски региони е в центъра на актуалния феминистки тренд.

Константин Божанов с актрисите Омара и Анасуя Сенгупта (вдясно).

Наградата обаче не е изненада! Защото Анасуя (с богата професионална биография като художник в киното), макар че за първи път е пред камерата като изпълнителка на главната роля, се справя великолепно с трудната задача! А така се оказва първата индийска актриса с награда в Кан! Журито с председател канадския режисьор и продуцент Ксавие Долан не е сгрешило с решението си! Анасуя наистина е изключително точна, експресивна и много убедителна в трудната драматична роля! Рисковият избор на Божанов не го е подвел и наградата е поне 50% за него!

Новият конкурс за иновативни филми (които използват VR, 3D, добавена реалност и други дигитални хватки) е за първи път част от официалната програма на 77-ия фестивал и специализирано жури присъди своите награди. Сред 8-те филма (по-точно е да кажем аудиовизуални произведения) експертите откроиха “Colored” (Франция), създаден от Таня де Монтен, Стефан Фенкинос и Пиер-Ален Жиро. Едва ли някой ще запомни заглавието и тези имена, но така е било и след първата прожекция на братя Люмиер преди 129 години!

Важно е да отбележим, че още през 2017 г. безспорният мексикански талант и изтъкнат режисьор Алехандро Г. Иняриту първи показа в официалната селекция (извън конкурса) подобен филм под заглавие “Carne y Arena”, който беше посрещнат с подчертан интерес и остави следа не само в паметта на възбудените фенове, но очевидно и у селекционерите. Историята сочи, че прогресът в екранните технологии върви някак неусетно, докато веднъж пробие на голям фестивал. Така е било и при появата на звука, и при цвета, и при първите наивни стерео-филми. Очевидно иде ново техно-естетическо време, което няма да погребе киното, а ще отвори още един прозорец за зрителското любопитство.