Шедьовърът на Кубрик става по-добър с всяко гледане

Филмът е универсално признато културно събитие със стойност, увеличена от дистанцията на времето

Стивън Кинг не харесва екранизацията

Самотният планински хотел, огромният зелен лабиринт, малката триколка по грандиозните празни коридори, тракането на пишещата машина, плашещите близначки, забранената стая, убиецът с брадвата, вещицата във ваната, привиденията в балната зала, снежната буря, древните напеви, насилието, лудостта, изолацията и, разбира се, онзи смразяващо забавен вик: “Ето го Джонииииииии!”... Всички тези елементи и още много са част от титаничното артистично наследство на “Сиянието” на Стенли Кубрик. Филмът по едноименната книга на Стивън Кинг с Джак Никълсън в главната роля нахлува в кината в края на месец май, точно преди 40 години и завинаги променя природата на хорър жанра и киното като цяло.

“Сиянието” празнува годишнина, а е и един от перфектните избори за времена на пандемия, изолация и страх от неизвестното. Силата, с която това зловещо сияние ни облъчва е оше по-внушителна. С всяко следващо гледане шедьовърът на Кубрик разкрива нови хоризонти на удоволствието от това да бъдеш в компанията на качествено кино.

Още първите митични и хипнотични хеликоптерни кадри, препускащи над eзерото Saint Mary в Монтана, придружени от монументалната музикална тема на Уенди Карлос и Рейчъл Елкинд, вдъхновена от Dream of a Witches’ Sabbat на Луи-Ектор Берлиоз, обещават едновременно епична и клаустрофобична естетика и атмосфера.

“Сиянието” е универсално признато културно събитие със стойност, увеличена от дистанцията на времето. Кубрик е използвал жанровата плът на едноименния роман на Стивън Кинг, за да разгърне две от любимите си теми - вечността на злото и човекът като убиец през вековете.

Стивън Кинг е разочарован от екранното материализиране на Джак Торанс - централният персонаж на романа. Торанс е писател и алкохолик, който отива с жена си и малкия си син в изолиран в планината хотел за няколко месеца, в търсене на сезонно препитание и литературно вдъхновение, но намира разрушителни свръхестествени сили, за да се превърне в архетипния убиец с брадва.

Кубрик избира Джак Никълсън за ролята на Торанс. Гениално и първоначално неразбрано решение. Още дебютната сцена на Джак като Джак възвестява лудостта и демоничната природа на образа в пълен разрез с идеите на книгата и каноните на жанра.

Но за какво е “Сиянието”? За неизбежността и повтаряемостта на злото като мотор на човешкото действие? За опасностите на алкохолизма? За накиснатото в кръв наследство на покоряването на Америка и избиването на индианците от “белия човек”, за травмите на колониализма и империализма, които се просмукват през епохи и поколения? Седнал на разкошния бар в разточителната бална “Златна зала” на хотел Overlook, Джак Торанс е щастлив да намери там призрачния барман Лойд, готов да напълни чашата му с “Джак” без пари. Вдъхновен и затоплен от златистата прегръдка на бърбъна, той споменава заглавието на великата поема на Ръдиард Киплинг “Бремето на белия човек” - една от най-потентните апологии на изконното право и задължение на европееца да цивилизова диваците.

Индианските мотиви в декорацията на интериора на хотела, информацията, че сградата е построена върху гробище на местни племена и кръвта, която се излива от вратите на асансьора и бавно плъзва по коридора докато не запълни целия кадър с гъстата си алена текстура, само подсилват тези внушения. Богатият символизъм на “Сиянието” превръща разкодирането му в интересно упражнение, което от дълго време живее свой собствен живот. Визуалният език на филма, подплатен от епичната и тревожна звукова картина, е пещера със съкровища, в която всеки може да намери своя киномански подарък.

И все пак какво е значението на стая 237? Дали на финала замръзналият в лабиринта (и във времето?) Торанс е абсорбиран от хотела или той наистина “винаги е бил тук”? Някои от въпросите в “Сиянието” нямат отговор, а други имат по няколко. Хипнотичната атмосфера, отличителната структура и усещането за епичност и излишък надскачат границите и конвенциите на хорър жанра. Хуморът притежава нетрадиционен, спонтанен и импровизаторски дух, а насилието е стилизирано по кубриков маниер.

Вече 40 години “Сиянието” ни зарежда с онзи митичен, симетричен и древен страх, без който киното нямаше да е същото. Както и зрителите.