През 2017 г. платени фенове извършиха мерзко дело, за да ни оплюят в Европа

Различен от нашия е британският национализъм, богоизбрански, агресивен

Разправиите в британското кралско семейство пълнят страниците на вестниците в страната и далеч извън нея. Историята на дук Съсекски Хари и пепеляшката-дукеса Меган се набива през екраните и мрежите, Мегзит измества вниманието от брекзит. Двамата се отказват от кралските си титли, няма да получават обществени средства, еманципират се, сами ще си изкарват милионите нейде в Америките. Голям шум, многоцелев, рекламен за двамата, за други - за отвличане на вниманието. С расистки привкус обаче, усилено прикриван от официалните среди.

През октомври м. г. британските медии и футболни власти ни спретнаха омаскаряващо мероприятие по повод демонстративна простащина на крайно незначителна на брой групичка запалянковци. Същите изобразяваха хитлеристки последователи, дошли на втория мач България-Англия с фланелки с провокативни надписи, за да осигурят удобен повод да бъде злобно орезилена страната ни. Свършиха отрепките мерзкото си дело и тихомълком се изпокриха. Възмездно, разбира се. Не им е за пръв път да ги ползват тук и в разни политически сеири.

Още след първия мач медиите на Острова без повод започнаха да ни сочат като расисти, поставяха под общ знаменател всички българи, обиждайки ги на “животни”. За мача в София повод явно си бяха организирали своевременно. С цел шефове в английската футболна федерация да отклонят поне за известно време критиките на ФИФА и УЕФА по повод расизма и ксенофобията у тях. Както и нарастващите вътрешни нападки по адрес на федерацията и редица клубове като “Манчестър Юнайтед”, “Лестър”, “Милуол” и др., чиито фенове са шампиони по расизъм.

Наскоро Пол Кановил, чернокож футболист на “Челси”, заяви: “Нещата по стадионите стават все по-лоши”. Вярно е и друго - расистки прояви се наблюдават по стадионите на почти всички европейски държави. Още през 90-те години по италианските стадиони има прояви на расистка омраза, при все, че в клубовете още няма чернокожи футболисти. Томас Йолмайер пише за расизъм, хомофобия и ксенофобия по трибуните на германските стадиони и не само по тях. От играещите у нас чернокожи футболисти нито един не се ожали от език на омразата към него.

За пореден път на българското общество се насаждаше вина, но се намериха и тук дежурни по политкоректност да проблеят в стил „Пак се изложихме пред чужденците!... Европейци сме ний, ама все не дотам!“ Как щяло да мълчат, когато и британският премиер Борис Джонсън поиска УЕФА да забележи „страхотно достойнство“ на английските треньори и футболисти, но да накаже нашите. Премиерът Бойко Борисов уместно препоръча да се питат английските журналисти колко расистки прояви имаше в тяхната страна. Защото са многократно повече.

Расизмът и ксенофобията от векове са присъщи на мнозинството британци и се проявяват не само по време на спортни състезания. Типично за хората в много други страни с имперско минало - Китай, Иран, Турция, Русия, отскоро и САЩ. Неизтребимо е поколения наред. По-младите британци приеха появата на фотомодела Меган Маркъл в кралския дом с любопитство, доброжелателно, а някои и възторжено. За разлика от скепсиса на по-възрастните и откровената недоброжелателност на немалък процент от консервативно настроените.

Повториха се обществени реакции, видени след смъртта на принцеса Даяна, майката на Хари, загинала при неизяснени обстоятелства заедно с любовника си арабина Доди ал Файед през 1997 г. в Париж. Бащата на Доди - Мохамед ал-Файед е убеден, че зад катастрофата е британската тайна служба МИ6. Ами бива си ги. Даяна не пожела да бъде просто кралска снаха без претенции към съпруга за любов и вярност, важна само да роди поне един наследник на трона. За студенината на Чарлз си отмъщаваше със скандали, противоречиво възприемани от обществото.

Несъмнено знаела е правилата на тази стара игра, нарушила ги е преднамерено, иначе не е следвало да приема титлата „херцогиня на Уелс“. Държавните традиции са важно нещо навсякъде, за тази доскоро световна империя особено. Според някои авторитети кралският дом е “кламерът“, който и днес държи в едно Великобритания. Затова декларацията на Хари и Меган вбесява не само обитателите на Бъкингамския дворец, но и журналисти, политици и граждани.

Още с пристигането на актрисата Маркъл в Лондон някои медии отбелязаха, че бъдещата дукеса „идва почти директно от Комптън“ - квартал на Лос Анжелис, известен главно с вандализъм, наркотици, бандитски войни и цветнокожо население. Майка й била „страховита афро-американска дама“, от нея тя придобила и „екзотичната си ДНК“. Дани Бейкър, водещ на BBC 5Live, след раждането на бебето й публикува снимка на двойка, държаща за ръце помпозно облечено малко шимпанзе, с надпис „Кралският младенец излиза от родилния дом“.

Твърди, че не е целял да се присмее, било просто „смешна картинка“, но веднага е уволнен поради „противоречие с ценностите на компанията“ и неодобрение в мрежите. Но има и много одобрение за „картинката с шимпанзето“ на много популярния водещ, породено от дразнещия за мнозина бритнаци факт, че Маркъл е първата в кралското семейство, принадлежна към смесена раса. Според бившия редактор на Mirror Пиърс Морган смъртта на майка му не дава на Хари „лиценз да се отнася с кралицата толкова ужасно“.

Има и доста други примери за недоброжелателно, хапливо и дори враждебно отношение към избора на развежданата веднъж моделка Мегън Маркъл за кралска снаха, към неблестящия с интелект принц Хари и решението на двамата да откажат да изпълняват задълженията си като членове на височайшето семейство. Както по отношение на брекзита, така и по отношение на чернокожите спортисти, пришълците от разни краища на света и тяхното нееднозначно поведение в страната, настроенията и мненията на британците са поляризирани.

Расистките нагласи забележимо растат и се множат, показаха го и последните парламентарни избори. Силно различен от нашия е тамошният национализъм, богоизбрански в основата си, агресивен, завоевателен, ксенофобски. Голям е процентът на дълбоко убедените, че на британците е позволено много повече, отколкото на всички други, чието място е да слугуват, да бъдат доени и стригани, дори изтребвани, ако се бунтуват. Това са и правили около 300 години, не се отвиква току тъй от господарските позиции, поне не без борба за частичното им запазване.

В народностния характер на българите е заложен отворен и толерантен към другите национализъм. На много българи все още им е трудно да проумеят, защо постоянно ни обвиняват в дискриминация на етническа или друга основа и настояват да се дават колективни привилегии на разни малцинства, повечето абсолютно измислени. Чужда агентура и космополитна туземна пасмина неспирно ни кори за език на омразата, нетолерантност и ганювщина. И все още ни бае за сияйния евроатлантически цивилизационен избор.

Колкото светло беше доскоро комунистическото бъдеще, колкото вечни се оказаха дружбата и братството по оръжие с СССР под рубинената петолъчка на Кремъл. Винаги ще сме им криви заради техни идеологии, управленски модели и практики у нас, възприети наивно, по-често насадени насила за прилагане. Срещу ръжен не се рита, важно е да изпълняваме наложеното с отворени очи и при всяка възможност да го побългаряваме, щадейки народа и страната си.

Още нещо за нападките срещу нас откъм Лондон. На любителc?и филм от 1933 г. се вижда как шестгодишната Елизабет прави с ръка нациcтки жеcт, подтиквана от чичо cи Едyаpд, който е симпатизирал открито на фюрера Хитлер и лично се е срещал с него. Самият принц Хари през 2005 г. на парти за Хелоуин е заснет в нациcткa yнифоpма. Но именно от Лондон получаваме най-остри нападки и злонамерено ни лепят грозни етикети при всеки случай на дребно отклонение от Ония ценности. Ние пък ще им напомняме техните грехове, повече са и по-страшни.