Зоран Миланович спечели убедително президентските избори в Хърватия.

Досегашният държавен глава Миланович (Социалдемократическа партия и партньори) печели нов 5-годишен мандат с над 74% подкрепа на втория тур от вота, а неговият опонент Драган Приморац (Хърватска демократична общност и партньори) събира близо 26%, обяви Държавната избирателна комисия /ДИК/. Това е най-високият резултат, постигнат от кандидат за президент от независимостта на Хърватия досега. Избирателната активност е близо 44%, малко по-ниска от тази на първия тур.

Секциите отвориха в 08:00 ч. сутринта (българско време) на 12 януари и затвориха в 20:00 ч. Право на глас имаха 3 769 000 избиратели. Секциите бяха 6650 в Хърватия и 105 в чужбина. Най-много избиратели извън страната са гласували в Босна и Херцеговина и Германия.

Зам.-председателят на ДИК Йосип Салапич заяви, че изборният ден е протекъл спокойно.

"Всичко беше наред, прилично и в демократична среда", каза още той, но призова за осъвременяване на Изборния кодекс, който не е променян от години.

Миланович благодари на поддръжниците си във Фейсбук, а по-късно направи официално изявление. Той призова за сътрудничество и посочи важността на спазването на Конституцията и "справедливото разпределение на ресурсите".

Зоран Миланович каза, че няма да оказва публичен натиск върху премиера Андрей Пленкович, но ще трябва да "говорят".

"Споделянето е умение и добродетел и днес гражданите ясно изразиха мнението си", каза още той, цитиран от HRT.

Драган Приморац също написа кратко: „Благодаря!“ в соициалните мрежи, след като резултатите станаха ясни. 

Гласуването се проведе в момент, когато страната с население от 3,8 млн. души се бори с висока инфлация и недостиг на работна ръка. Дори и с ограничените му функции, много хървати смятат, че президентството е ключов фактор за осигуряване на политически баланс, като не позволява на една партия да държи всички лостове на властта. 

Непринуденият стил на говорене на Миланович му донесе рязко повишаване на популярността и му помогна да привлече подкрепата на десните поддръжници.

По-рано в неделя, след като гласува в Загреб, Миланович определи Брюксел за „автократичен и непредставителен в много отношения“, управляван от длъжностни лица, които не са избрани. 58-годишният Миланович редовно нарича Пленкович „брюкселски чиновник“.

Приморац, бивш министър на образованието и науката, който се завръща в политиката след 15-годишно отсъствие, проведе кампанията си като "обединител на Хърватия". 59-годишният мъж също така заложи на патриотизма и семейните ценности.

„С моята програма исках да изпратя ясно послание, че Хърватия може и заслужава нещо по-добро“, заяви той пред поддръжници, когато официалните резултати потвърдиха съкрушителното му поражение.

Критиците обаче твърдят, че на Приморац му е липсвала политическа харизма и не е успял да сплоти базата зад себе си.

Той обвини Миланович, че е „проруска марионетка“, която е подкопала доверието към Хърватия в НАТО и Европейския съюз. Миланович осъди нахлуването на Русия в Украйна, но също така критикува военната подкрепа на Запада за Киев. Той е изявен противник на програма, според която хърватски войници щяха да помагат за обучението на украински войски в Германия.

„Защитата на демокрацията не е да казваш на всеки, който не мисли като теб, че е „руски играч“,“ каза Миланович след края на изборния ден.

Подобен стил на общуване е „тоталитарен“, твърди той.

Междувременно младите хървати изразяват разочарованието си от липсата на дискусия между политическите лидери по въпросите, които ги интересуват, като например жилищното настаняване или стандарта на живот на студентите.