Нов български сериал пресъздава Средновековна България

Поредицата е от 12 епизода

Участват някои от най-известните имена

Авторката Людмила Филипова пожела успех на екипа 

Цар Симеон I Велики прави секс на трона, актьори декламират като на изпит, модерни градски фразички намират място в X век, Средновековна България изглежда декоративно, а звукът отново е проблем. Смях, критики, възмущение и дори частично одобрение предизвика началото на историческия сериал по БНТ „Войната на буквите“ - адаптация по едноименния роман на Людмила Филипова. Сюжетът проследява историята на най-младия син на цар Симеон Баян, който търси тайната на изгубените древни български букви. Действието се развива в последните дни от живота на Симеон Велики и месеците след смъртта му, когато българското царство е разкъсано от политически интриги и прави опити да се откъсне от влиянието на Константинопол.

Теодора Духовникова в ролята на Царица Мариам

В главните роли са известни български актьори като Захари Бахаров, Теодора Духовникова и Деян Донков. Според официалния синопсис „историята е забулена в много мистерия, сцените и сюжетът са неочаквани, а всички герои във филма са обсебени от идеята за силата“.

Захари Бахаров е Кавхан Сурсувул

Страшно много хора обаче дадоха публичност на своето разочарование и недоумение от старта на сериала, който се излъчва всяка неделя и ще има общо 12 серии. „Първото нещо, по което може да познаете, че един филм е български, е озвучаването му. Ама как пък не се научиха толкова години нашите кинаджии, че ако зрителят не разбира добре какво говорят героите и се напряга, дори и при високо ниво на звука, го отказваш одма да продължи да гледа. Но това е запазена марка за българското кино и спасение не дебне отникъде. 

Второто - признавам, че не съм чела книгата, по която е писан сценария, но сега със сигурност няма да я прочета. Бутафория - тази дума ми дойде първа на езика за пресъздаване на атмосфера, за декори и костюми. И за съжаление и за актьорските превъплъщения. Дано след пародиите в киното за Левски и Ботев, не се появи нова и пак по толкова важна за нацията ни тема“, написа журналистката Венелина Попова.

Писателката и сценаристка Милена Фучеджиева също се включи в дебата: „Държа да защитя в контекста на сериала „Войната на буквите“ Людмила Филипова като сродно „номенклатурно чедо“. Първо, тя е дала правата си, за да бъде написан сценарий с диалог, върху който тя няма контрол, защото правата са на сценаристите, второ, харесвате или не книгите й, тя намира интересни исторически и социални теми и ги поднася явно увлекателно, за да се продават така добре...“

Самата Людмила Филипова пожела успех на целия екип на старта. „Поздравявам ги за силата и смелостта да работят над тази тъй важна за българите историческа епоха и теми във време, в което подобен труд често не се оценява; във време, в което филмовите бюджети в страната ни са толкова малки, че е истинско геройство да заснемеш историческа епоха на ръба на възможностите си; във време, в което други народи се опитват да крадат историята ни, та дори и авторството над азбуката ни; във време, в което ценностите ни са толкова объркани, че се губим в това кое е достойно и силно, и кое - шантаж, провокиран от лични интереси. И аз като вас не съм гледала още серийния игрален филм, освен първи епизод, но от екипа знам, че с всеки следващ епизод става все по-въздействащ. 

Трябва да защитаваме и помним историята си, а ролята на филмите и книгите по нея е да напомнят, да й вдъхва сила, емоция, цвят и живот. Благодаря на екипа за огромния положен труд, за да я има екранизацията!“, написа Филипова.  

Но реакциите засега са основно отрицателни и с привкус на присмех. „Сюжет накъсан и схематичен. Реч съвременна, декор тоже, герои олекотени и разголени. Игра вяла, без живец и емоции, без разкриване на образи и характери. Нищо царствено, нищо светло. Според режисьорското виждане, времената са били явно много тъмни, щом осветлението е притулно. 2/3 от началото на "Войната на буквите" ми стигат, няма да го догледам. Мерси!“ написа зрител във фейсбук.

А този статус стана истински хит - „Какво научих от първа серия на „Войната на буквите“:

- Всеки момент очаквах цар Симеон да каже: „Скивай, копеле, я не се ебавай сега....“;

- Историческите образи са днешните кафанджийски дългокоси образи с поведение на току-що изпити стотина грама алкохол и изпушена малко по-специална цигара;

- Че още през IX век по нашите земи се е играело шах;

- Царският двор на Цар Симеон е бил пълен с гейове и леки жени;

- Цар Симеон говорил с истеричен изменчив тон и като в сапунен сериал - с мъгляви предположения - и всеки е можел да му възрази, без да се страхува за езика си и за главата си;

- Жените през IX век са имали повече права от мъжете;

- Че още през IX век в двореца са използвали обезценени маси от модерен мебелен магазин.

Положителната страна на филма е, че той стои на много по-високо ниво от филма за Ботев и за това критиците му дават оценка между 3 и 3,5 за 1-ви епизод, поради което заслужава адмирации! А какво ли ни очаква още в следващите серии! Да им се насладим!“

В защита на сериала някои хора призовават да му се даде шанс и да се види дали ще има подобрение в следващите епизоди. Всичко е възможно, но много български зрители за скептични и не са сигурни, че искат да гледат още „исторически“ секс сцени на царския трон и модерни лафове в X век.

Нидал Алгафари, режисьор и политически PR: Има фрапиращи исторически неточности

С нетърпение очаквах много добре рекламирания нов сериал “Войната на буквите”. Опаковката - тийзърът - му беше много, много добра. Впечатляващо добра. Макар да очаквах сериал, изграден чрез филмови способи, приех и телевизионната театрална форма. Бях изненадан от няколко много фрапиращи неточности, въпреки консултациите на видни историци.

“Всичко ще фръкне във въздуха” е израз - метафора, която не е била позната в този исторически период. “Програмата ми” - изказано от един от героите, е също странна за периода от тогиз. Сцената с конфискацията на кравата, реакцията на двете жени беше толкова нелепа и странна, че останах с усещането, че им е все тая на двете жени. Физическите сблъсъци между героите, бяха на пародийно ниво. Сцената със съветниците на Симеон в началото се повтори и след пристигането на царя. Актьорите подредени абсурдно, не помръдваха, всеки вглъбен по Станиславски в своя си свят. Диалозите бяха на съвременници на 19-20 век, сякаш българският не се е променил с нещо от тогава. Дворецът на Симеон Велики бе обзаведен с няколко кожи тук там без никаква пищност.

Константинопол, улици, пазари, дворец и Мангурската школа бяха показани като село с малко тържище.

Приемам тази телевизионен театър, като добро постижение за упражнение на студент, трети курс в НАТФИЗ. За пореден път е видно, че да пресъздадеш епоха е трудна задача. Нужни са много средства финансови, интелектуални, занаятчийски и най-вече сценарни. Язък!

Росен Пенчев, актьор и режисьор: Има несъвършенства, но и добри моменти

Интересно ти е - гледаш. Не ти харесва, не гледаш. Но всеки да коментира неща от кухнята на киното, все едно ги разбира, и това да влияе на общественото мнение, хайде няма нужда.

Киното и театъра у нас ще станат по-добри, когато има и професионална критика, както е на всякъде в цивилизования свят. В момента чета псевдо критични статии, които са изградени на мнения на случайни коментари във фейсбук. Това е нелепо.

Дали “Войната на буквите” е добър сериал? Рано е да се каже, но се надявам и му давам шанс. Дали има несъвършенства? Има, но има и огромни плюсове. В това число и образа на Симеон, който прави Деян. Познавам Деян от съвсем млад и неопитен студент и мога да си дам реална сметка за огромното му развитие. Мога да продължа дълго, но не се чувствам и професионален критик. Спирам. Просто гледайте сериала, дайте му шанс, струва си.

Цанко Лалев, писател: Защо е такава сиромашия в двореца?

Малко за “Войната на буквите”. Само за декорите. Защо е такава сиромашия в двореца? Ще кажат, че продукцията няма пари. Добре, взели са за безплатен дизайнер Димитър Гюдженов. Но разгледайте трона в “Цар Симеон”. Той е декориран не с керамични плочки, а с драгоценни камъни. И стените отвътре на дворците са били покрити с мраморни резбовани плочи. Има оцелели късове в музеите. Българските археолози са свършили огромна работа и тя е достъпна за екипа на филма. И ако на никой не му се чете много, поне да видят христоматийния пасаж на Йоан Екзарх. Защо е такава сиромашия? 

Бойка Трифонова, психолог, психотерапевт: Евтина опаковка за националното ни богатство

“Войната на буквите” е филм издържан в традициите на телевизионния театър. Добри актьори, добри оператори, евтини декори. Дразнещи детайли, дразнещ фантасмагоричен гардероб, дразнещи фантасмагорични музики и танци, съвсем фантасмагорично общуване.... Нямам представа дали книгата е добра, сценарият със сигурност не е. Да бяха наели режисьор от Netflix или от HBO! Не, че 50% от населението ще забележи бутафорията, кофтите костюми, фантасмагориите и лед лампичките, ама другите 50% забелязахме и ни е срам! Деян Донков е там. Теодора Духовникова. Захари Бахаров... И цар Симеон! За тях ме е срам! Очевидно филмът е направен с цел да се продава извън България, обаче аз не съм съгласна да продаваме тия хора - национално богатство - в тая евтина опаковка! 

Проф. Сава Василев, литературен историк и писател: Нека масово се оплачем от тази дивотия

Чудех се как да реагирам на “Войната на буквите” вчера, но днес бих го направих още по-категорично, след опита на водещите и двама от участниците във филма да се олигавят от самохвалство - та още вчера написах на сайта на БНТ какво мисля по въпроса, а то е, че както авторите на филма, така и тези, дето ги лансират, заслужават бой с пръчки по едни голи/меки части. Оставих си името, електронния адрес, телефона, дори академичните звания. Да, не съм анонимен. Призовавам всеки от вас тук - а това са болшинството от приятелите в групата - да го направи. Както реши, със свои си думи. Моля ви, става много бързо. Те и така може да се направят на ударени, но когато десетки и стотици зрители заявят от първо лице мнението си за дивотията, може би някой все пак ще забележи.