Най-важното е да се върне у нас политическата нормалност, от която ни лишиха промянаджийските експерименти

Чета какво е казал Росен Желязков, председател на 49-то Народно събрание и съм съгласен с него. Казал е следното: „Един от изводите е, че такива ротационни експерименти, наречени сглобка, повече не трябва да съществуват в политическата практика на страната.”

Така е. Само че това г-н Желязков трябваше да го каже своевременно, т. е. още когато се родиха тези безумни идеи за ротации, сглобки и некоалиции. Сега е като след дъжд качулка.

От две години пиша и говоря срещу сглобарското и ротационно “съешаване” на ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ. Предупредих абсолютно навреме, че това е лош път за българската демокрация. Но Росен Желязков прие „играта” и сам стана част от това, което днес определя като „ротационен експеримент”. Политическа грешка.

Но използвам като повод вярното му днешно изказване, за да обърна внимание, че сходен „ротационен експеримент” се съдържа и в издигането на един кандидат в две листи – за евроизбори и за национални избори. Доста сглобарско би било например да си водач на листа за евроизбори и за национални избори, и накрая „политическо решение” да те „ротира”, както намери за добре. Във всички случаи тук нещо недобро се случва с „волята на избирателя”. Затова е добре още сега, а и ще бъде честно спрямо избирателите, кандидати поставени от партиите си в такава „ротационна стойка”, преди изборите откровено да споделят, къде самите те биха предпочели да работят – в Европейския или в националния парламент. Да, след това те могат да изпълнят решението на своята партия, но е важно избирателите да знаят тяхното мнение. Така ще гласуват по-информирано, включително и преференциално. Ще преценят своя вот спрямо мнението на своя потенциален избраник. В противен случай става като в нещастното стихотворение на комунистическия поет, в което той казва, че е "безимен войник" на своята партия.

Всъщност да се върне статуквото на нормалността в живота ни. И затова съм писал, писал и говорил, говорил много. Но най-важното: правил съм го навреме. И ще продължа да го правя.