В обществото има усещане за огромна несправедливост. Спекулира се, че тези промени се правят в името на хората. Да, хората са недоволни от работата на съдебната система - от липсата на ефективност и бързина на правораздаването, от липсата на справедливост. Промените в Конституцията не решават тези въпроси. Това казва в интервю пред „Труд news“ бившият председател на 45-ото и 46-ото НС Ива Митева. Според нея съдебната реформа не трябва да са прави с декларации и заклинания, а с тежка, задълбочена и сериозна работа заедно с органите на съдебната власт. За промени в Конституцията се изисква широк обществен и политически консенсус.

- Госпожо Митева, основателни ли са атаките срещу конституционните промени?
- Според мен, да. Идеални закони няма, идеални текстове също, но когато се правят промени в законите, особено пък в Конституцията, разпоредбите трябва да бъдат прости, ясни, разбираеми и без двусмислие. За съжаление, голяма част от приетите разпоредби трябва да бъдат тълкувани от Конституционния съд, за да може да се приложат.

- Дайте пример за текстове, които Конституционният съд трябва да тълкува.
- На тълкуване подлежи откога започва да тече мандатът на Народното събрание, двойното гражданство на министрите, какво означава понятието „живял 18 месеца в страната“, разпоредбите свързани със служебния кабинет. Смятам, че трябваше да има широко и задълбочено обществено обсъждане, така, както винаги се е правило при предишните пет поправки на конституцията. Този път се видя, че сякаш има мания за промяна на конституцията на всяка цена, а резултатът е хаотични, необмислени и непрецизни текстове, което ще наложи нова ревизия на основния закон.

- Какво тълкуване е необходимо по отношение на служебния кабинет, или на разпускането на парламента?
- В направената промяна в чл. 64, ал. 3 се казва, че избори за Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Но липсва срок колко по-рано може да е това. Президентът може да ги насрочи три, четири или два месеца по-рано. Тук трябва да обърнем внимание, че в чл.75 има разпоредба, съгласно която новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента не по-късно от един месец след избирането му. Това означава, че може да се окаже, че сроковете не винаги пасват и Народното събрание да бъде със съкратен мандат, ако изборите са произведени по-рано или с удължен мандат, ако изборите са произведени в последния един месец - поради изискването за произвеждането им в неделя. А мандатът може да бъде удължаван само в хипотезата на чл. 64 ал. 2, където ясно се прави разлика между мандат и срок на пълномощия на Народното събрание. Не е отчетено също, че ако мандатът на НС е удължен поради някакво извънредно положение в случаите по чл. 64, ал. 2, то срокът на неговите пълномощия продължават до неговото отпадане, но в същото време, ако мандатът на НС изтича, тогава президентът трябва да насрочи избори заради промяната в чл. 64, ал. 3 - не по-късно от един месец, и ще имаме две НС и то за неопределен срок. Интересно е, че конституционалистите, приели този изменителен закон, не правят разлика между мандат и срок на пълномощия. В чл. 64, ал. 4 е прието, че с полагането на клетвата се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание, но с клетвата възникват само пълномощията на народния представител - т. е. правото му на законодателна инициатива, на парламентарен контрол. Това е различно от мандата, който започва да тече от деня на изборите. В тази връзка е и РКС №5 от 2001 г. Т. е. в деня на изборите ще имаме две Народни събрания, ще имаме 480 народни представители, които получават заплати. Защо е необходимо всичко това? Има и други недомислици като тази с откриването на НС. Няма обяснение защо ще го открива най-възрастният депутат, след като старото НС е непрекъснато - т. е. има председател на парламента. Например в Конституциите на Австрия, Белгия, Хърватия, Сърбия председателят на предишното НС открива новото НС. Ясно е казано и откога започва да тече мандатът - от първото заседание, а при нас такова разпоредба липсва. В текстовете, свързани със служебния кабинет, е записано, че изборите се насрочват в двумесечен срок. Не е ясно обаче откога тече този срок. Досега текстът беше, че те се произвеждат в двумесечен срок от разпускането. Има огромна разлика между това да ги насрочите и да ги произведете.

- Допустимо ли е двойното гражданство и за министри, няма ли опасност да се окаже, че те работят в интерес не на България, а на друга държава?
- Въпросът дали министрите може да имат двойно гражданство е дискусионен и поражда различни тълкувания. Президентът в мотивите си приема, че министър може да има двойно гражданство. Според мен, така както е формулиран текстът, не може да има двойно гражданство. Досега текстът казваше, че за министър може да бъде избран само български гражданин, който отговаря на изискванията за народен представител. От разпоредбата на чл. 110 е заличена думата „само“ и накрая е добавено, че условието по чл. 65, ал.1, изречение второ не се прилага, а именно да бъде български гражданин с друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната. Въпросът е кое условие не е прилага, защото условията са две -да има друго гражданство и да е живял 18 месеца. Получава се нонсенс. Изискването за българско гражданство е първото условие за упражняване на пасивното избирателно право. Уседналостта по-скоро е добавка към това условие. А в изискванията за народен представител, на които трябва да отговарят министрите, изрично се казва да нямат друго гражданство. Липсва и аргументация в мотивите на направените предложения. Ако от заличаването на думата „само“ се приема, че министрите може да имат и друго гражданство, то в разпоредбата за президента тази дума също липсва, но двойно гражданство не се допуска. Вместо да се приема толкова неясен текст можеше да се даде изцяло нова редакция, така като е направено за президента. Буди недоумение защо уседналост се въвежда за народните представители, които осъществяват законодателна дейност и контрол, а за членовете на Министерския съвет, който осъществява и ръководи външната и вътрешната политика на страната, уседналост няма. В контекста на отзвука от отмяна на двойното гражданство по-опасно е министър да има двойно гражданство, отколкото депутат, особено ако е например министър на вътрешните, на външните работи, на отбраната и други. Възможно е промените да са направени чисто популистки или в личен интерес. Смятам, че не може да се пишат текстове по този безобразен начин. Мисля, че основната промяна, която трябваше да направят в чл. 65 беше да добавят, че народните представители трябва да са книжовни, т. е. да са грамотни. В Търновската конституция е имало такъв текст, а Избирателният закон тогава е добавил - да могат да четат и пишат на български език.

- Президентът не атакува пред КС текстовете, свързани със съдебната власт. Това означава ли, че те са добри?
- Не смятам, че са добри и съм изненадана, че той не е оспорил целия закон. Той е оспорил само частта, която засяга неговите правомощия. Надявам се народните представители, които дадоха заявка за оспорване на закона да оспорят и тази част. Ако внимателно се четат стенограмите от ВНС от тях много ясно се разбира каква е волята на народните представители по отношение на прокуратурата - целта е била прокуратурата да е силна и независима. Принципът за надзор за законност и методически указания, който се отменя е основополагащ принцип, което би влязло в противоречие с РКС №3 от 2003 г. Според това решение създаване на нови органи, премахване на органи, отмяна на основни принципи, включително начин на формиране на органи и мандат не може да се направи от обикновено Народно събрание. Смятам, че не е допустимо създаване на два органа - съдебен съвет и прокурорски съвет. Ако беше толкова просто това щеше да се случи още през 2015 г. Тогава имаше много сериозни дебати и се стигна до становище, че максималното, което може да се направи, са колегиите, в рамките на общия Висш съдебен съвет. Интересно е, че мандатът на главния прокурор се намалява, когато изрично депутатите от ВНС са казали, че статутът на главния прокурор трябва да бъде еднакъв със статута на председателите на ВКС и ВАС, че статутът на прокурорите трябва да бъде еднакъв със статута на съдиите и следователите. ВНС е обсъждало и това квотата във Висшия съдебен съвет (ВСС) да е 15:7, т. е.15 да са избрани от съдебната система, а 7 от парламента. Тогава не се е приело това предложение и се е стигнало до идеята за разпределение 11 към 11. Още тогава се е казало, че грешки в главата за съдебната власт не бива да се допускат, защото ще бъдат с много тежки последици. Погледнете мандата на главния прокурор - 5 г. без право на преизбиране. В същото време мандатът на административните му ръководители е 5 г. с право на повторно избиране. Какъв е смисълът от този главен прокурор, каква е тежестта му? Защо намаляват и прокурорския съвет на четири години? А би трябвало да има разминаване с мандата на Народното събрание. Явно се търси политизиране на органа.

- В съдебните среди се гледа обаче положително на намаляването на мандатите.
- След като е така, защо не намалиха мандата на ВСС на три години? По този начин, нямаше да се самозабравят членовете на ВСС. Защо не въведоха възрастово ограничение за членовете на ВСС, каквото има за прокурори, съдии и следователи? Това е въпрос, който много пъти е поставян от съдиите - защо за тях има ограничение 65 г., а за членовете на ВСС няма. Защо не се въведе ротацията, така както е в Конституционния съд, да има застъпване, за да се предава опита и знанията на следващите. Т. е. можеха да се направят много по-разумни поправки. Каква е тази върховна прокуратура, която изведнъж ще ръководи главния прокурор. Дава се прекалено много власт на Върховния административен съд. Има много заложени бомби. Не разбирам и защо е премахната забраната членовете на инспектората да повтарят мандата си. За определен човек, който е инспектор ли се прави това? Най-интересното е, че липсват мотиви.

- Мотивът за промените в Конституцията беше съдебната власт. Тя трябваше да стане по-независима. Ще се случи ли се това?
- Според мен няма да стане по-независима. Изискванията за независимост са несменяемост, начин на назначаване и самостоятелен бюджет. Несменяемостта в първоначалния вариант я бяха изпуснали, в приетия беше допълнена, но няма дори основания за освобождаване на главния прокурор. За другите двама - председателят на ВАС и ВКС обаче са ги добавили. През 2003 г. на конституционно ниво бяха записани основанията за освобождаване, за да се избегне субективността. В момента главният прокурор може да бъде освободен по всяко време, на каквито основания запишат народните представители в Закона за съдебната власт. В прокурорския съвет парламентарната квота е шестима членове, а прокурорската - четирима. Този съвет ще решава кадровото обезпечаване, организационни въпроси, дисциплинарно освобождаване на база превес на мнозинство, осигурено от НС. Т. е. политическата квота ще може да прави каквото си поиска. За каква независимост говорим тогава? В обществото има усещане за огромна несправедливост. Спекулира се, че тези промени се правят в името на хората. Да, хората са недоволни от работата на съдебната система - от липсата на ефективност и бързина на правораздаването, от липсата на справедливост. Промените в Конституцията обаче няма да решат тези въпроси. Съдебна реформа не трябва да са прави с декларации и заклинания, а с тежка, задълбочена и сериозна работа заедно с органите на съдебната власт. За промени в Конституцията се изисква широк обществен и политически консенсус. Така и не се изпълни със съдържание понятието съдебна реформа. Хората искаха отзоваване на народните представители, намаляване на броя им, ограничаване броя на мандатите. Хората искаха заинтересованите лица да може да обжалват изборните резултати. Да имат право на законодателна инициатива, така както е в други държави. С 24.74% легитимност на управляващите спрямо общия брой избиратели се гази основния закон въпреки отрицателните становища на професионалните среди и конституционалистите.

- Последно, искам да ви попитам, какво ще се случи, ако Конституционния съд реши че има противоконституционни текстове в промените на основния закон?
- Четох коментари на колеги, че решение №3 от 2020 г. на КС не трябва да се прилага при изменения на Конституцията. Според това решение Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие. На практика това решение преразглежда РКС №22 от 1995 г., съгласно което, когато се обяви за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ се възстановява действието в редакцията преди отмяната или изменението. Въпросът е дали това решение трябва да се приложи и за Закон за изменение на Конституцията. В Решенията на КС не се прави разлика какъв е законът, а Конституцията е основен закон - закон на законите. Моето мнение е, че няма автоматично да се възстановят старите текстове. Затова може би трябваше да помисли промяна и в чл. 151 и да се уредят ясно последиците от решенията на КС.

Нашият гост

Ива Митева е завършила е право в Софийския университет “Свети Климент Охридски”.
Доктор по “Конституционно право на Република България”
От 1998 година работи в Министерството на правосъдието, а от 2000 година в Народното събрание - от държавен експерт до директор на дирекция “Законодателна дейност и право на Европейския съюз”. Член на експертните екипи за подготовка на предложения и обсъждане на промени в Конституцията на Република България.
От 2007 година активно участва в изработването на промените в изборните закони, като е членка на експертните екипи за изработване на проект на Изборен кодекс и за приемане на нов Изборен кодекс.
Председател на 45-то и 46-то Народно събрание. Заместник-председател на 47-то Народно събрание.