Деветгодишно дете наследява кредита на починалата си майка. То трябва да плати 27 хиляди лева, които застрахователят щял после евентуално да възстанови. Комисията по финансов надзор проверява от няколко дни този случай. Това не е ли абсурд? „Да, това е абсурд - заявява председателят на Съюза за защита на длъжниците Ивайло Илиев - но у нас подобни абсурди не са рядкост, те са обичайна практика“.

- Г-н Илиев, във вашия съюз участват длъжници на „Топлофикация“, на банки, на фирми за бързи кредити, на лихвари. Почти всички те твърдят, че са измамени. Но в общия случай кредиторите им мислят обратното - че те са жертви на измама, понеже губят пари, които са дали назаем.
- Нашият съюз защитава не всички длъжници, а тези, които стават жертви на измами, които се извършват с помощта на съдии, съдебни изпълнители и други представители на държавни органи и на общински фирми. Всеки, който е взел заем, знае, че парите са му дадени с идеята след като бъдат взети, да бъдат върнати от него плюс лихва, такса или нещо друго. Парите не се дават насила, дават се при поискване - разумно и срещу гаранция, като се сключват договори, които трябва да се изпълняват. Но в живота се случва по редица причини - икономическа криза, безработица, промяна на житейски обстоятелства, лични трагедии и т. н. - някои хора да не могат да изпълнят - навреме или изобщо - задълженията си по договор. Ето например, имаме в съюза един дядо, който е изтеглил кредит, за да лекува сина си от рак. Синът му умира обаче и банката му взима жилището - взима го, въпреки че то струва много повече пари, отколкото той дължи. Как става това?

- Е, как, според вас?
- По незаконна съдебна процедура - така.

- Защо наричате „незаконна“ съдебната процедура? 
- Защото разпоредителното съдебно заседание е закрито и се извършва в отсъствието на длъжника. И това не е изключение, а масова практика по делата, в които длъжниците са страна. Причината е, че в закона не е разписано ясно кога и защо разпоредителното заседание може да се гледа при закрити врати и в отсъствие на страните. В член 2 на Гражданско- процесуалния кодекс (ГПК) е записано, че всеки има право да се обърне към съда с молба за защита на неговите лични и имуществени права - с молба за осъдителен иск - да бъде осъдена в нормален открит процес на три инстанции страната, която не изпълнява договорените си задължения. Така ли е? Така. И в европейската харта за основните права на човека е записано, че всеки има право неговото дело да бъде гледано публично и решено справедливо в разумен срок от безпристрастен съд. При приемането ни в ЕС ние сме се задължили да въведем своя ГПК в съответствие с правото на евросъюза. Нашите „йористи“ обаче са сътворили един особен продукт. С едни особености в заповедното производство.

- Да поясним за читателя - заповедното производство се използва много често в случаите на задължения към банки или към ЧЕЗ, Топлофикация, мобилни оператори. То е значително по-евтино от общия исков процес при който държавната такса е 4% от материалния интерес. Издаването на заповед за изпълнение на паричните вземания бележи началото му.
- Целта на заповедното производство е да провери дали вземането е безспорно, или има спор за размера на дълга между кредитора и кредитополучателя. Има регламент на ЕП, който казва кога едно вземане е безспорно - когато за него има влязло в сила съдебно решение или съдебно споразумение, или документ от длъжника, който признава, че дължи определена сума на определен кредитор. Това от една страна. Но от друга страна - има издадени от правосъдното министерство образци на документи по заповедното производство - заявления от кредиторите за парични вземания, заповеди за изпълнение, съобщения. И вижте сега - във всички издадени заповеди за изпълнение пише така: „съдиите са разгледали заявленията в закрито разпоредително заседание.“ Обърнете внимание - в ГПК пише „разпоредително заседание“, а в образците - „закрито разпоредително заседание“

- Вие не сте юрист, доколкото знам? 
- Не съм, но съм изучил всичко, свързано със заповедните производства. А и в съюза имаме юристи, които ни консултират. Така че знаем разликите между написаното в закона и неговото приложение. При нас пристигна неотдавна разтреперана една госпожа - баща u починал преди 5 месеца, майка u преди 3 месеца, а ги викат в съда. Викат мъртъвците да им връчат книжа за дълга им към измамниците от „Топлофикация“. Разбирате ли? Заповеди за изпълнение на парични вземания се издават не срещу правоспособни субекти, а срещу умрели хора. И търсят от живи хора дълговете на умрели. Това се случва не рядко, а твърде често.

- Твърдите, че „Топлофикация“ мами длъжниците? 
- Ама разбира се! „Топлофикация“ няма реални актуални писмени договори с почти всичките си абонати. Няма договори, в които да е упоменато реалното количество топлина, за което те дължат заплащане - колко за сградната инсталация, колко за общите части и т. н. Кой и как мери това количество и го изчислява? Може ли човек спокойно да се откаже от вземане-даване с „Топлофикация“, ако не го устройва? Това са все въпроси без отговор. Въпреки това юристите на „Топлофикация“ пишат заявления за издаване на заповеди за изпълнение по безспорни вземания и ги внасят в съда, като разчитат на услужливи съдии. „Безспорни вземания“ - забележете. А защо да са безспорни, питам аз. Къде са доказателствата за това? Юристите на „Топлофикация“ би трябвало да внасят осъдителен иск за всяко вземане. Но не го правят, защото във връзка с осъдителния иск ще им кажат: дайте доказателства, щом искате да осъдим човека, дайте договори, дайте фактури... А „Топлофикация“ фактури не издава. Издават прогнозни сметки! Ето ви конкретен случай с член на нашия съюз: има човекът 65 лв. неплатени за парно, идва у тях съдебен изпълнител и му казва: „Дължите, г-не, с допълнителните разходи 1280 лева!“ Ето друг случай: с последна дължима вноска на мобилен оператор 15 лв.- те пък станали 1180! И журналистката Валя Ахчиева е пострадала от прогнозна сметка на „Топлофикация“. Осъдена била! Не осъдена, а измамена, бих казал аз. Защото от „Топлофикация“ са представили фалшиви документи и са декларирали, че „доколкото им е известно“ предоставената информация е вярна. „Доколкото им е известно“ - тази формулировка е по образец - може да е било, а може да не е. В закона пише, че представителите на всяка страна по съдебен спор са длъжни да постъпват добросъвестно, съгласно добрите нрави и да говорят само истината. А знаете ли какво пише в заявленията за издаване на Заповеди за изпълнения, които се подават в съда от „Топлофикация“, от фирмите за бързи кредити, от „Софийска вода“?

- Какво точно пише, не знам? 
- Ами пише какво ли не, но без да се представят доказателства. А нали уж съдът съди по доказателствата? В цял свят е така! Обаче у нас във всяка заповед за изпълнение пише, че тя „е съставена по информация, предоставена от кредитора, която не е проверявана от съда.“ И съдията отдолу се е подписал! Удостоверил е, че нищо не е проверявал. Нищо! Жив ли е човекът, сочен за длъжник, вярна ли е информацията за дълга му? Вижте какво пише в заповедните производства, които се издават в тридневен срок: „еди кой си съд, като разгледа подаденото заявление и докладва делото в закрито разпоредително заседание...“ Как става това? Съдията докладва, съдебният секретар пише протокол и се подписват двамата, че има проведено заседание. И има едни книги за проведените закрити заседания. Обаче в тях някои заседания са вписани, а други не са. И протоколи липсват за тях. Следователно подписаният от съдията документ, че е имало заседание, може да е с невярно съдържание. А какво е издаването на неверни документи? Престъпление. Не е ли така?

- Твърде на едро обобщавате!
- Обобщавам лошата съдебна практика. За която сме изпратили писма до Европейската комисия, до председателя на Върховния съд и други инстанции. А знаете ли вие практиката с тъмните стаи?

- Какви са тези „тъмни стаи“?
- Каза ми веднъж деловодителката в стария Софийски районен съд на „Римската стена“, че моите дела - аз също съм длъжник, и то измамен - се намират в „тъмната стая.“ Къде е - питам аз - тъмната стая? В мазето. В нея са папките с производствата за незабавно изпълнение на паричните задължения, по които частните съдебни изпълнители не са върнали поканите за доброволно изпълнение. Създадена била през 2009 г. с цел да се освободи място в деловодствата. Сега тая тъмна стая е преместена в новата сграда на съда. Върви, ако си нямаш работа, да си търсиш делото там. То не е архивирано, защото не е довършена по него процедурата, обаче ти е взето вече имуществото! С поканата за доброволно изпълнение на паричните задължения трябва да се връчат на длъжника два документа - заповедта за изпълнението и препис от разпореждането, въз основа на което е издадена заповедта. Но те много често не се връчват. Знаете ли защо?

- Нямам представа.
- Защото съдиите не си губят времето да издават разпореждане, което длъжникът има право да обжалва. Спестяват си тая работа. Била излишна. Понеже разпореждането и без това било част от издадената заповед. Така са го измислили „йористите“ - пет в едно - заповедта за изпълнение представлявала едновременно и заповед, и разпореждане за издаването ѝ, и разпореждане за незабавното ѝ изпълнение, и изпълнителен лист, и протокол от проведеното съдебно заседание. Обжалвам аз, а един „йорист“ ми пише: „ разпореждането за издаване на изпълнителен лист и разпореждането за допускане на незабавното изпълнение се намират на ред 7-ми и ред 8-ми на заповедта, отдолу нагоре.“ В два реда - два съдебни акта! Това не е ли подигравка с нормалните хора, които търсят правосъдие в тая държава?! За лого на нашия сайт бяхме сложили една мисъл на забележителния юрист Живко Сталев, светла му памет: „Държава без върховенство на правото е форма на организирана престъпност.“

- Много ли са хората, чието имущество е взето за сравнително малки суми, които дължат на „Топлофикация“, на „Софийска вода“?
- На много е взето имуществото! Без значение е сумата, за която са осъдени. Значителният проблем е, че това не става по нормален правов ред, а по бързо производство в закрити съдебни заседания. Налагат се запори на сметки, на фирми и на имоти на хора, които не са престъпници, а просто са затруднени да върнат дълга си навреме, особено пък в посочен едноседмичен или двуседмичен срок. Отнема им се шансът да върнат дължимото! Аз искам да продам например поземлен имот в Балчик, за да си върна част от дълга. Имотът е законно придобит, но те са ми наложили забрана да се разпореждам с него! И отказват да ми удължат срока, не ми дават време да построя на него апартаменти, да ги продам и да се издължа. Не ми дават. Защото искат тези апартаменти не аз, а други да ги построят. Това е един пример само.

- Дайте и други?
- Много са. Получаваме многобройни писма и жалби. Ето ви една - музикант с две деца теглил кредит от банка, ипотекирал жилището си и му го взели, като нищо. Останал безработен, не могъл да си обслужва кредита известно време и го закачили на куката - със закритите съдебни заседания и тъй нататък. Ами недейте така, почакайте. Като почне работа човекът, ще почне да плаща, къде ще избяга, дал е дома си за гаранция! Нали са му пратили техни оценители и те са му казали: жилището ти струва 100 хиляди, ние ще ти дадем 80 хиляди... И нали се застраховат кредитите! За какво са тия застраховки, нали, за да помагат на изпадналите в беда! Ето, един собственик на месокомбинат, закъсал временно, му ликвидират завинаги месокомбинат за милиони, в който той работи денонощно. И той е съден по бързите производства, вместо в нормален процес, който ще тече, докато той продължава да работиш... Ето една учителка, наш член - 1000 лв. за бяла карта, сега я търсят за 3000 лв., а тя не може да ги събере! Чистачка - 1500 изтеглила, а познайте за колко я търсят сега - за 12 000! Пенсионер, инвалид - търсят го за 5000 лв., взети назаем от сина му, който е починал... и се трупат лихви... В същото време едни други хора, прочути, които са получили от банки десетки милиони, никой не ги търси за нищо. За едни длъжници - бърза процедура, а за други - кеф у нас и в чужбина.

- Темата за известните кредитни милионери е друга. Въпросът е за обикновените хора, които теглят пари понякога от лекомислие, а не от нужда. Не ги ли съветвате да са по-предпазливи?
- Да ги съветвам, но ще ме послушат ли, като гледат рекламите по телевизията. Помните ли какво беше, когато банките имаха лимит и трябваше да раздадат едни пари? Където те хванат, почват да те убеждават: ти ги тегли тия пари, ние ще ти помагаме! Искаш ли да си купиш жилище? Ето ти пари! Искаш ли да си го ремонтираш? И за ремонт ще ти дадем пари! Искаш ли и бяла карта да ти дадем, да си имаш? Ето ти, вземи, вземи!... Рекламите те убеждават денонощно - елате в тая банка, другите не могат, но тази ще ви позлати живота! Ами рекламите за бързите кредити, дето викат: стига глупости, елате при нас, ние ще ви сбъднем мечтите! А тия фирми за бързи кредити кой им помага да се размножават? Ами заложните къщи? Някой влиза ли в тях? Имам предвид някой полицай, някой проверяващ? Зарибяват хората от деца. Обещават им да получат лесни пари, без да полагат труд! Или ги учат да търкат листчета и да печелят милиони така, или ги учат да взимат назаем.

- Къде е изходът? 
- Институциите да почнат да си вършат работата: Висшият съдебен съвет, Правосъдното министерство, КъПъКОНПИ или както там се казваше тази комисия за отнемане на престъпното богатство, нашите евродепутати в Страсбург.

Нашият гост
Ивайло Илиев е роден на 30 март 1960 г. в Лом. Завършил математическа паралелка в ломската гимназия (1977), а после Висшето военно училище във Велико Търново (1981) с гражданска специалност инженер по двигатели с вътрешно горене. Офицер във военната школа във Видин (до 1992), а след това търговец на резервни части за автомобили с магазини и представителства за търговия на едро в 6 окръжни града и инвеститор в недвижими имоти и строителство. Активен член на Сдружението на потърпевшите от частни съдебни изпълнители, а сега - председател на Съюза за защита на длъжниците “Солидарност”.