Как и защо цената на електроенергията се увеличи само с 3.3 на сто, а на парното с почти 40 на сто? Реални ли бяха исканията на редица топлофикации за повишение над 100 и 200%? Какви са последиците от наложения от парламента мораториум? Как ръководствата на Булгаргаз и Министерството на енергетиката са защитили националния интерес при прекратяването на доставките на газ от Газпром? Няма кой да отговори адекватно и по-точно на тези въпрос освен доскорошният шеф на КЕВР Иван Иванов.

- Г-н Иванов, цената на електроенергията за бита, съгласно предложението на КЕВР, ще се увеличи минимално - само с 3.3%. Обяснете как е постигнато това?
- Да, повишението на тока ще бъде съвсем поносимо. За удържане на цената са използвани средствата, натрупани във Фонда „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС). Те се увеличиха чувствително, защото нараснаха постъпленията от продажба на въглеродни емисии на Европейската платформа за търговия с емисии. От друга страна поради рязкото покачване на цената на електроенергията на свободния пазар съответно значително нараснаха и средствата (5%), които се привеждат във ФСЕС от продажбите на борсата. Второто действие, предприето за удържане на цената, е рязкото повишаване на участието в енергийния микс за регулиран пазар на енергията от АЕЦ „Козлодуй“. Досегашните 3 млн MWh се увеличени на около 5 млн MWh. Това обаче намалява енергията, предлагана на борсата и компрометира досегашните усилия за либерализация на пазара. Съгласна договореността с Европейската комисия България трябва да постигне пълна либерализация до 2025 година.

- А каква е Вашата оценка за предлаганото повишение на парното с 39.26%? От една страна то е значително по-малко от поисканите увеличения с над 200%. Но от друга страна това увеличение може да се окаже непосилно за семействата с ниски доходи.
- Предложеното от КЕВР повишение с около 40% можеше да бъде и значително по-голямо. Не случайно редица топлофикации поискаха повишение над 100 и 200%. Понижаването на техните предложения до цитираните 40% е постигнато чрез използването на подход, който не е морален. Нека обясня: Почти всички топлофикации работят на принципа на когенерация - постъпващият природен газ служи за производство както на топлинна, така и на електрическа енергия, като разходите за газа се разпределят и участват в цените на тока и парното. До 2015 година, за да се избягва обществено недоволство от повишаване на цената на парното, разходите за топлинна енергия умишлено се задържаха и цената на парнато почти не се променяше. За сметка на това към цената на електроенергията неоправдано се прехвърляха почти всички разходи и тя рязко се повишаваше. Обаче след включването на тази електроенергия в микса за регулирания пазар нейното влияние потъваше в общите изчисления. Фактът обаче остава: за да се избегни социално напрежение в София от високите цени, населението от цяла България, чрез цената за тока, субсидира парното на софиянци. В 2015 година тогавашният новоизбран състав на КЕВР отчете, че такова кръстосано субсидиране е несправедливо и с ценовите решения премахна до голяма степен тази порочна практика, въпреки яростната съпротива на топлофикациите, които чрез кръстосаното субсидиране подобряваха финансовото си положение. За голямо съжаление, в сегашното предложение старата практика отново се възобновява. Например за Топлофикация София се определя цена на произвежданата електроенергия 1221 лв./MWh при прогнозна пазарна цена на тока 432 лв./MWh. Това означава, че за всеки произведен MWh Фондът ще изплаща на Топлофикация София премия от около 800 лева, което никога досега не се е случвало. Ето чрез тази щедра финансова инжекция повишението на парното в София е сведено до 40%.

- Могла ли е КЕВР да избере друго решение?
- За съжаление, не. Аз нямам упрек към КЕВР. Те са притиснати от последиците, възникващи от наложения мораториум. Отговорност носят Парламентът, който го прие и правителството, което де факто го удължи от 3 на 6 месеца и така рязко увеличи негативните последици от него.

- Споменахте мораториума, приет от депутатите, срещу който се обявиха бизнесът и синдикатите? А какво беше Вашето предложение?
- КЕВР определя цената на електрическата енергия за регулирания пазар за едногодишен период от 1 юли до 30 юни следващата година. Законът за енергетиката дава възможност в едногодишния период цената да бъде променяна, но не по-често от веднъж на три месеца. Тази разпоредба беше приложена от КЕВР в края на миналата година поради рязкото увеличение на цената на природния газ и на въглеродните емисии, както и нарастването в пъти на цената на борсата. Това наложи актуализация на цените на газа и емисиите за периода от януари до края на юни 2022 година, както и определяне на нова прогнозна пазарна цена на тока за същия период. Експертите на КЕВР, които са безупречни специалисти, изготвиха много сериозно аргументиран доклад. Съгласно него с вътрешни за енергетиката мерки и намаляване на ДДС за тока, парното и природния газ от 20 на 10% се предвиждаше цената на тока да остане практически непроменена, а парното да се увеличи с 12 - 13% без да се използват средства от Републиканския бюджет. За съжаление Народното събрание, без да се запознае с доклада, прие популисткото решение за налагане на тримесечен мораториум върху цените на тока, парното и ВиК услугите. Правителството на Кирил Петков, без да анализира последиците, прие мораториума, въпреки острата критика от енергийните експерти, бизнеса, синдикатите и КЕВР.

- Какви ангажименти, свързани с изпълнението на мораториума прие правителството, за да ни убеди, че това е правилна мярка?
- Правителството обеща две неща: да се направи анализ на състоянието на енергетиката, да се набележат съответни мерки и мораториумът да приключи за по-малко от три месеца. Днес, шест месеца след въвеждане на мораториума може да кажем, че нищо от обещаното не беше изпълнено: не беше съставена работна група, не беше направен анализ, не бяха набелязани и публично оповестени съответни мерки. А мораториумът не само, че не беше предсрочно прекратен, но реално се удължи на шест месеца, тъй като цените на тока и парното остават до 30 юни такива, каквито бяха при въвеждането му.

- Какви са негативните последици от въведения мораториум?
- Рязко се влоши финансовото състояние на топлофикациите. Съгласно мораториума те задържаха цените за клиентите, а в същото време купуваха природен газ и въглеродни емисии на значително по-високи цени. Още по-тежко е положението с цената на природния газ. До края на юни топлофикациите са задължени да калкулират във фактурите цена 51 лева/MWh, а покупната цена за последния месец май е вече над 162 лева/MWh, т. е. три пъти по-висока. За да оцелеят, топлофикациите драстично намалиха разходите за ремонти и развитие на топлопреносната мрежа. Ако не беше въведен мораториума, от 1 юли 2022 година парното щеше да се повиши с не повече от 8-10% спрямо началото на годината.

- Изясниха ли се всички обстоятелства около прекратяването на доставките на природен газ от Газпромекспорт и реализирането на алтернативни доставки?
- Миналата седмица Вашият вестник представи хронология на решенията и събитията през месец април относно доставките на природен газ за страната. Това е поводът да задам няколко въпроса към ръководствата на Булгаргаз и Министерството на енергетиката, за да се изясни доколко адекватно е защитен националния интерес:

1. След като на 1.04.2022 г. в Булгаргаз е постъпило писмо от Газпромекспорт, че в бъдеще разплащането за доставките ще се извършва съгласно указа на Путин от 31.03.2022 г., защо Булгаргаз не резервира капацитет по алтернативното трасе Ревитуса - Сидерокастро - Кулата? Обяснението, че това ще доведе до сериозни финансови разходи за дружеството не е убедително, защото след доставката разходите биха се калкулирали в цената на природния газ. Вместо това „МЕТ Енерджи“ е резервирал такъв капацитет за 27 дни до спиране на доставките на 27.04.2022 г. Булгаргаз не резервира никакъв капацитет, което е необяснимо, още повече, че дружеството е обществен доставчик и има приоритетна отговорност към доставките на газ за топлофикациите и газоразпределителните предприятия;

2. На 21.04.2022 г. Газпромекспорт изпраща второ писмо до Булгаргаз, в което изрично съобщава, че ще спре доставките за месец май, ако не е изпълнен указа на Путин. Защо в следващите шест дни, до спиране на доставките, Булгаргаз, който има лиценз за търговия с природен газ, не закупи газ от борсата вместо впоследствие да го купува от друг търговец, който в случая се явява посредник (срещу заплащане) между газовата борса и Булгаргаз? До какво доведе това, че Булгаргаз не се възползва от предоставената възможност? До по-висока цена на газа, платена от българските потребители. Ако Булгаргаз в посочената седмица бе закупил директно от борсата природен газ със срок на доставка през месец май щеше да плати по 70 евро/MWh плюс 3 евро /MWh за регазификация, транспорт и такси. С други думи цената през май щеше да бъде 143 лева/MWh, която е равна на тази през април. Ще отбележа, че вместо това цената за май беше 162 лева/MWh, защото Булгаргаз закупи от търговци газ по цени с около 30% по-високи от борсовите за този период.

3. След като Булгаргаз пропусна възможността да резервира капацитет и да закупи газ директно от борсата, се наложи да проведе търг, за да закупи газ от търговци и тук следва въпроса: защо на търга не бяха поканени всички лицензирани търговци на природен газ, които са над 40? Вместо това, в нарушение на изискването за прозрачност и равнопоставеност на участниците, ръководството на Булгаргаз покани само 12 търговци, определени неизвестно по какви критерии. Измежду тях избра три оферти по критерия „най-ниска цена“. А ако някои от дружествата, които бяха лишени от възможността да участват, са могли да предложат по-ниска цена? Кой носи отговорност за евентуално пропуснати ползи?

4. Проследяване на газовите потоци на входно-изходните точки на газопреносната ни мрежа показва, че недоставените количества на Булгаргаз са закупени от гръцката ДЕПА, доставени са в Гърция, след което са продадени на Булгаргаз и върнати в България. Резултатът е, че отново сме купили руски газ, но на значително по-висока цена от тази по дългосрочния договор - 75 евро/MWh. Цената на търговеца доставчик е станала 95 евро/MWh.

- Грешка ли бе отказът да се плаща руския газ в рубли?
- Не считам, че е грешка. Дългосрочният договор с Газпромекспорт предвижда заплащане директно в долари, в изрично посочена банкова сметка. Едностранното искане на Газпромекспорт за промяна на условията за плащане е нарушение на договора. Това, че компании от различни страни приеха промените, изисквани от руската страна, не трябва да ни учудва, защото решението на Европейския съюз има задължителен характер единствено за държавните дружества, каквото е Булгаргаз. Останалите имат право да плащат по друг ред.

- В едно интервю казахте, че кръгове в България са били заинтересовани да се забави изграждането на интерконектора с Гърция, по който да се доставя по-евтин азерски газ? Кои са тези кръгове?
- Няма съмнение, че забавянето на интерконектора е от полза за монополния доставчик Газпромекспорт. Искам да разсея заблудата, че интерконекторът се строи от 12 години, което е довело до огромно закъснение. Това не е вярно. Действително в 2009 година, след като Путин нареди спирането на газа за Европа в продължение на 16 дни, Еврокомисията определи интерконекторът Комотини- Стара Загора за проект от общ интерес, част от „свързана Европа“. Обаче неговото пускане в експлоатация изискваше да се завърши Южния газов коридор (ТАНАП и ТАП), което се случи една през октомври 2020 година. Забавянето трябва да се отчита от тази дата и щеше да бъде около година, ако беше спазен крайния срок на строителство 31.12.2021 г. Популистко е да се говори за закъснение от 12 години.

- Кое пречи на България да има действаща енергийна стратегия?
- Срокът на действие на последната енергийна стратегия изтече още през 2020 г. Очаквах в Правителствената програма да бъде записан срок за приемане на нова енергийна стратегия. Обаче вече 6 месеца правителството работи без програма, съответно няма индикация кога ще има нова Енергийна стратегия. Тя трябва да се разработи от Министерство на енергетиката, да се приеме от Министерски съвет и да се внесе за обсъждане и приемане от Народното събрание. Още първият етап от тази процедура не е изминат. Липсва смелост да се каже пред обществото каква е визията за развитието на енергетиката. Затова се мълчи и бъдещето на енергетиката е обвито в мъгла.

- Наистина ли втечнения американски газ, договорен от премиера в САЩ е 4 пъти по-евтин, както твърди говорителката му, Лена Бориславова?
- Не, разбира се. Твърдението на Лена Бориславова е абсурдно. Нали разбирате, че ако има доставчик на газ на такава цена, ще има дълга опашка от купувачи и най-вероятно щяхме да бъдем последни в тази върволица. Когато премиер, неговият шеф на кабинета или министър правят изявление, те трябва да носят отговорност за думите си, защото в противен случай да не се сърдят, че са обект на обидни подмятания. Добре е премиерът да постави в кабинета си една известна мисъл на Ейбрахам Линкълн и да не я забравя „Можеш да лъжеш целия народ за известно време, можеш да лъжеш част от народа през всичкото време, но не можеш да лъжеш целия народ през всичкото време“.

Нашият гост
Иван Николаев Иванов е български учен, професор и политик. Народен представител в 38-о (СДС), 39-о (ОДС), 40-о (ДСБ) и 41-вото Народно събрание (“Синята коалиция”). От 2 април 2015 г. до 10 февруари 2022 година е председател на енергийния регулатор КЕВР.
Роден е на 24 юли 1945 година в Пловдив. Завършва средно образование в родния си град и Висшия машинно-електротехнически институт (днес Технически университет) в София, специалност “Електроизмервателна техника” през 1968 г., и остава като асистент във факултет “Автоматика”.
През 1976 г. защитава дисертация и става доктор в областта на техническите науки. От 1982 г. е доцент в катедра “Електроизмервателна техника” ТУ - София, а от 1985 г. доцент в Националното висше техническо училище - Тунис. През 1993 г. става председател на организацията на Асоциацията на демократичните синдикати в Техническия университет в София.
Избран е за народен представител в 38-о, 39-о, 40-о и в 41-вото Народно събрание. На 2 април 2015 г. е избран за председател на енергийния регулатор “КЕВР”. Автор на повече от 60 научни статии и доклади, една монография, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език.