Иван Лебанов е първият ни медалист от зимна олимпиада. На игрите в Лейк Плесид 80 печели бронз на 30 км ски бягане. Световен шампион за юноши, двукратен победител на Универсиади. През сезон 1978/1979 завършва като №9 в световната ранглиста. Избран е за „Скиор на века” по случай 80-годишнината на ски спортовете у нас. Благодарение на авторитета му Международната федерация дава на България две световни купи – Юндола 81 и Витоша 85.

Лебанов в родом от банското село Гостун, а когато е още 8-годишен семейството му се пренася да живее във Велинград. Години по-късно става и кмет на града, като е първият, изкарал два пълни мандата.

- В навечерието на олимпийските игри къде ви намирам, г-н Лебанов?

- В Юндола. Преди двайсетина години направих ски училище тук, но след това заради ангажименти в политиката го занемарих. Сега го съживявам. И както се казва, занимавам се с нещо, което ми е на сърце.

- А на ски качвате ли се, поне за тонус?

- Имам най-модерната екипировка, обувки, ски... Но все го отлагам, а днес, а утре (смее се). Но наскоро на едно младо семейство показвах основните техники на ски бягането.

- С какви чувства си спомняте за вашия олимпийски медал?

- За мен е минало, което е част от живота ми. Игрите останаха един добър спомен, от който имам страхотни приятели и голямо уважение. А моят успех беляза и бума на зимните спортове у нас. После медали спечелиха Ирина Никулчина, и Евгения Раданова, и Екатерина Дафовска.

- София на три пъти кандидатства за домакин на зимна олимпиада. Особено за игрите през 1992 г. само няколко гласа ни разделят от заветната мечта. Къде ни бе ахилесовата пета?

- Това ми е най-болната тема, както и на покойния Иван Славков, тогавашен председател на БОК. Защото загубата не дойде по обективни, а субективни причини, политически. Имахме всичките природни дадености. Та дори девизът беше „Столицата до планината”. Такова чудо нямаше никъде. И ако бяхме направили олимпиада, страната ни щеше да тръгне нагоре, щеше да се отрази на икономиката, на спорта, на зимния туризъм. Боровец и Витоша щяха да се доразвият. Та дори и Банско. Болно ми е за пиринския курорт, защото и аз съм родом от там.

- Основателни ли са претенциите на зелените, които негодуват за построяването на втори лифт?

- И те, и Европа искат да превърнат Балканите в зелена зона, затова навсякъде при нас всичко е природни паркове. Защо не направят такива в Алпите, например, или в Австрия, Германия? Навсякъде хората искат да живеят по-добре, икономически да са по-силни – и във Франция, и в Андора, и в Банско. Тогава защо ние да живеем бедно? Та в Банско хората искат да се развиват. Навсякъде по света кабинката чака човека, а при нас е наобратно - човекът чака кабинката. И то дълго.

- Донякъде опасенията са, че покрай лифтът ще има застрояване с хотели...

- Ако всичко е направено, както трябва, а не по български – сега решаваме едно, а след година друго, не би следвало да има притеснения. Казусът трябва да бъде решен в унисон с хората и природата, а законът да не позволява вратички от този принцип. Само кабинка и толкоз!

- Били сте и състезател, и управленец в тези модерни времена. Можем ли да си мислим за една нова кандидатура на България за зимни игри?

- Трудно ми е да си го представя на този етап. Преди всичко ни трябва една обединителна, силна фигура, какъвто беше Иван Славков. И да поведе всички. Освен това спортът ни да стане държавна политика, да има стратегия, защото в момента базите ни са в окаяно състояние, спортисти нямаме. Караме все още по инерция от онова време. Имаме ски скачач в топ 30 на света, а нямаме шанца. А когато бях кмет дори едвам намирахме състезатели за футбола, дето го наричат Цар Футбол. Ходихме и обикаляхме да съберем играчи, за да сформираме отбор. Някои училища пък нямат дори физкултурен салон. И вместо да спортуват, зимата играят шах.

- И все пак очаквате ли  успехи от нашите състезатели на игрите в Пьонгчан?

- Да. Имаме възможности в биатлона, сноуборда. Мисля, че ще имаме в първите 10. А попаднат ли там, медалът е на крачка разстояние. Въпросът е да имат шанс, късмет и ден.

- На слагате ски бягането в сметките си...

- Това е най-трудният спорт. Който е тръгнал оттам, стига и до медал на олимпиада. Ето, например, Ирина Никулчина. Най-доброто й класиране в ски бягането бе 28-мо място, а после взе бронз в биатлона в Солт Лейк сити 2002.

- Тогава чуждите ви фаворити?

- Руснаци и финландци.

- Как гледате на атаката на света срещу Русия и допинга?

- Политика. Как се налагат икономически рамки, същото и е в сферата на спорта. Та нима другите големи страни не го правят? Ето в ски бягането допингът е кръвопреливане, а кръвта се възстановява за 24 часа. Ето казвам на моите приятели от Русия: „Ако ние правехме кръвопреливане щяхте да ни гледате само гърбовете“. А карахме само на витамин С и дори се състезавахме без лекар.