Кратките срокове, липсата на човешки ресурс, а и липсата на желание, ще доведат отново до непълноценна информационна кампания за гражданите за машинното гласуване и така групи лица, на които в демократичните държави се обръща особено внимание - малцинствени групи, хора с увреждания, възрастни хора и др., ще останат изключени от изборния процес. Това казва Ивилина Алексиева-Робинсън по време на разговора ни за предстоящите предсрочни избори. Тя е един от най-добрите ни специалисти по изборно законодателство и смята, че липсата на политическа воля за обратно включване в процеса на изключените групи може да се тълкува и като „изборно инженерство“.

- Госпожо Алексиева, отново сме в предизборна кампания, но на 2 октомври много от избирателите отново ще си поставят въпроса „Колко можем да вярваме на машините за гласуване?“ В Института по модерна политика направихте един много детайлен анализ на пороците в Изборния кодекс и проблема с достоверността на вота с машини. Защо новите технологии не правят по-сигурен изборния процес?
- Максимално обобщено - защото машинното гласуване не се въведе и не се прилага по начин, който да създаде необходимите гаранции за честност на вота! Основна вина за това носи законодателят, който не оцени нито един от техническите, организационни и времеви аспекти на подготовката и прилагането на машинното гласуване и не въведе необходимите норми, които да покрият международните стандарти. Освен това през годините компетентните държавни органи не съдействаха в достатъчна степен за преодоляване на идентифицирани проблеми. Не на последно място, политическата среда е крайно неадекватна по темата за машинното гласуване. Поддръжниците, вместо да чуят основателните критики и съмнения към начина на подготовка и провеждане на машинно гласуване и да усъвършенстват изборното законодателство, етикетират всяка критика с тезата, че който критикува, значи е против машинното гласуване и иска манипулации на изборите. В тази силно острастена и нездравословна среда остават без добър отговор въпросите, свързани с пълноценното тестване и сертифициране на машините, сигурността им, процесите на управление, процедурите, следвани при администриране и осигуряване на машинното гласуване и др. ЦИК, РИК и СИК нямат капацитет за работа с машините, използват се външни експерти. Гражданите не сме запознати с целия процес, няма как да сме убедени в сигурността му.

- По Ваше време, като председател на ЦИК, машините бяха въведени тестово, но показаха ли се тогава въпросите, които и в сегашния Изборен кодекс нямат отговор? 
- Да, при първоначално тестовото, а в последствие и реалното въвеждане на машинното гласуване, но като алтернатива на гласуването с хартиени бюлетини, бяха идентифицирани редица проблеми, за които Народното събрание и другите компетентни държавни органи и институции бяха надлежно и своевременно информирани от ЦИК. Искам да подчертая, че въпреки обичайно трудното постигане на необходимото мнозинство в ЦИК, която оглавявах, по отношение на проблемите с машинното гласуване постигнахме голямо мнозинство в комисията. Въпреки това, Народното събрание прие само частични промени, които не решават големите въпроси на гласуването с машини. Очевидно е нежеланието на Народното събрание, в различни свои конфигурации, да разгледа сериозно тези въпроси.

- Защо експертите на ЦИК отново са изправени пред невъзможността да организират сами изборите и в последния момент отново се опира до компанията „Сиела“?
- Членовете на ЦИК не притежават специализирана експертиза в IT сектора. Тази експертиза можеше да бъде изградена на ниво администрация, но това не се случи поради редица проблеми: битов - липсата на физическо място, на което експертите да бъдат настанени, финансов - невъзможност да се предложи атрактивно възнаграждение, съпоставимо с това в частния сектор, и кадрови - нежелание на IT специалисти да участват в конкурсите, обявени от ЦИК. В същото време, обаче, аз не виждам воля тези проблеми да бъдат преодолени. С подкрепа от страна на държавните институции те можеха да бъдат решени.

- Как до 2019 година е било възможно да се ползва опитът и знанията на специалисти от университети и БАН, а след това в изборния процес влизат ограничен кръг от експерти, в голямата си част обвързани и партийно?
- Използвам повода още веднъж публично да благодаря на специалистите от БАН, Софийския университет и Техническия университет за тяхното високоотговорно и държавническо отношение! Що се касае до партийната обвързаност на IT експертите по граждански договори към ЦИК в настоящето, това е силно тревожно и създава основателни съмнения за честността на изборния процес. При начина на организация на процеса към днешна дата и кратките срокове до изборите, щом се избират IT експерти с политически пристрастия, аз бих призовала поне тези експерти да бъдат от всички политически сили и да работят винаги заедно, за да се създадат все пак някакви механизми за взаимен контрол. А иначе наясно съм, че в страната има множество политически неутрални специалисти, които могат да свършат чудесна работа.

- Колко непоправимо е пропукано общественото доверие в машините за гласуване и как ще се отрази то на изборния процес?
- Както правилно отбелязвате, общественото доверие в машинния вот е пропукано. Не малко видни общественици и анализатори поставят редица въпроси и изразяват съмнения, които не получават адекватен отговор. Очаквам общественото недоверие да доведе до ниска избирателна активност, но още по-лошо - до недоверие и в конституираното Народно събрание. Считам, че е крайно време политиците да си дадат сметка за това и да осъзнаят, че с редица свои действия, включително с неглижирането на темите за машинното гласуване, имат съществен принос към надигащите се гласове за промяна на формата на държавно управление.

- В изследване за Европейския парламент от 2018 година се дават почти зловещи примери за умишлено добавяне на 1 млн. гласа при избори във Венесуела, в Конго с машини са успели да гласуват 700 000 души, възможно ли е чрез машините да се направи влизане на нов политически субект в парламента? 
- Аз искрено се надявам, че ЦИК и другите компетентни органи работят в посока това да не се случи. Но поради това, че органът за управление на избори не е господар на процеса - машинното гласуване се осигурява в значителна степен от външна за ЦИК фирма, организацията и поддръжката е от външни експерти, липсва убедителна информация за гражданите за създадените гаранции срещу манипулация на вота - „внасяне“, промяна или „изваждане“ на гласове, съмненията остават. А простата сметка показва, че манипулация на до 10 - 12 гласа в секция може да доведе до влизане на нов политически субект в парламента, а много по-малка манипулация може да промени съотношението между политическите сили. Очаквам ЦИК да представи информация, която да разсее тези съмнения. Очаквам ЦИК да приеме решение за броене на контролните разписки, да уведоми избирателите колко важно е да проверят съдържанието на контролната разписка преди да я пуснат в кутията, както и да създаде ясни гаранции, че контролните разписки ще се броят реално, а няма да се преписват резултатите от протоколите.

- Много председатели на районни избирателни комисии критикуват сложния Изборен кодекс. Защо промените от 2021 година отвориха повече недоразумения, отколкото отговори?
- Няма как промени „на парче“, предложени и приети не в 12 без 5, а в 12 без 1 минута, да бъдат добре обмислени, прецизно формулирани и с яснота за всички правни и фактически последици от тяхното прилагане. Хаотичната работа на Народното събрание по Изборния кодекс доведе до хаос и нанесе щети на изборния процес. Неслучайно в Окончателния доклад на Ограничената мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на предсрочните избори за Народно събрание на 11 юли 2021 г. е изрично подчертано, че значителните промени в кодекса в последния момент са възпрепятствали правната сигурност, което е в противоречие с международните стандарти.

- Кои са принципните промени, които трябва да настъпят в изборната ни система, в изборното законодателство, за да се решат пороците, които стават повече, вместо да имаме адекватен и нормално функциониращ изборен процес? Въпросът ми към Вас е като експерт, който години наред е организирал избори.
- Бих искала да подчертая, че промени в изборното законодателство следва да се извършват много преди изборите и след провеждане на задълбочен дебат с участието на всички заинтересованите страни и с оценка на приложимостта (необходим човешки, технически и финансов ресурс) и последиците от приемането на едно или друго предложение. Такава воля аз не виждам. Използвам възможността да поставя на вниманието въпроси, които не са широко застъпени в дебатите по промени в Изборния кодекс. На първо място, необходими са промени, свързани с избирателните комисии. Считам, че следва да се въведат допълнителни изисквания за членовете на ЦИК, РИК и ОИК да притежават институционален и управленски опит, защото тяхна задача е да управляват изборните процеси и трябва да имат институционална култура и да разбират от управление. Считам, че РИК, макар и в евентуално редуциран състав, подобно на ЦИК и ОИК трябва да бъде постоянно действащ орган. За да се осигури пълноценно обучение на комисиите, РИК, ОИК и СИК трябва да се назначават по-рано; обучението на СИК трябва да се регламентира законово като продължителност и свързаните въпроси за отпуск на членовете, възнаграждение, осигуровки. За членове на СИК трябва да бъдат назначавани само лица, които успешно са преминали проведеното обучение (удостоверено, например, чрез сертификат). Необходимо е развитие на законодателната уредба по отношение на правомощията на председателя на ЦИК във връзка с административното ръководство на комисията и изграждането на нейната администрация, като държавата трябва спешно да реши въпроса с материалната база на ЦИК. На следващо място, в Изборния кодекс не са регулирани задоволително отношенията между ЦИК и другите органи на държавно управление, като по този начин организацията на редица дейности е поставена в зависимост от политическата воля на съответното управление. Законът трябва да регламентира прецизно отговорностите на всеки отделен орган. Редица срокове трябва да се удължат, за да се обезпечи качеството на организация на отделните изборни процеси. Като примери ще посоча предизвикателствата на организацията на вота в чужбина при национални избори, организирането на втори тур при избори за кметове, организацията на машинното гласуване, обучението на комисиите и редица други. Машинното гласуване трябва да намери своята удовлетворителна правна уредба и да отговори на същите стандарти, които са въведени за гласуването с хартиени бюлетини. Подходящо наблюдение трябва да се осигури и на процесите на компютърно въвеждане на изборните резултати. Законът трябва да регламентира провеждането на одит както на машините, така и на гласуването с хартиените бюлетини. Промени са необходими и във връзка с констатирането на извършени нарушения на изборното законодателство и налагането на санкции, така че да се осигури ефективност на процеса, без да се засяга отделянето на органа, който констатира нарушението и наказващия орган. Иска ми се да посоча и че политическото инженерство, което се провежда с изменения в Изборния кодекс, не отговаря на принципа за всеобщо и равно избирателно право. Примери в тази посока са безалтернативното въвеждане на машинно гласуване, което препятства групи лица от упражняване на правото на вот; въвеждането на ограничения в броя на секциите извън страната, впоследствие отпадането на ограниченията за едни държави и запазването за други; нерешаването на въпроса с липсата на документи за самоличност на представители на една малцинствена група и от там невъзможността да упражнят своя вот и др. С това политическо инженерство трябва да се спре, ако искаме да бъдем демократична държава не само на думи. Що се касае до избирателната система, този въпрос е по-скоро обществено-политически, от техническа и организационна гледна точка нейната промяна няма да реши проблемите на изборния процес. В света се върви към по-голяма персонификация на избирателните системи, така че може да се мисли в тази посока. За финал искам да подчертая, че демократичният изборен процес е предимно отговорност на политиците. Те трябва най-сетне да достигнат до идеята да водят предизборна кампания съобразно правилата, да спрат безобразната политическа реторика, речта на омразата, купуването на гласове, а вместо това да представят политически идеи и платформи, които да позволят избирателите да направят информиран избор.

Нашият гост
Ивилина Алексиева-Робинсън е юрист с дългогодишен опит, била е координатор на Асоциацията на младите юристи. Член на експертната група по изготвяне на първия проект за Изборен кодекс в 39-ото Народно събрание. През периода 2005-2009 година е член на ЦИК. От 2009 година е директор на Института за модерна политика. Била е председател на ЦИК. Владее английски език.