За топлата връзка на Прокопиев с Кристалина Георгиева може да се изпише цял документален труд
Историческите извори сочат, че монетосеченето датира от средата на VІІ век преди Христа. И макар в древността първите монети да са били гравирани само от лицевата страна - аверса, от обратната страна - реверса, монетите са били вдлъбнати, носейки следата от удара при сеченето на метала. Така е и до днес - монетите винаги имат две лица, така ще е и в бъдеще - винаги ще има ези или тура.
Признанието на премиера Бойко Борисов за лидерската позиция на Иво Прокопиев в българското задкулисие, без да е изненада за мнозина, дойде като удар за олигарха, съпоставим с този от пресата при отсичане на монетите.
След като вече цяло десетилетие упорито и пропагандаторски се опитва да прехвърли собствената си роля на кукловод на процесите в държавата върху депутата от ДПС Делян Пеевски, Прокопиев този път се видя гравиран върху обратната страна на монетата.
Думите на министър-председателя пред Нова телевизия не просто повдигнаха завесата за подмолната роля на Иво Прокопиев в обществено-политическите процеси, но те освидетелстваха публично олигарха като Кръстник на задкулисието у нас.
Преди 23 години доскорошният комсомолец Иво Прокопиев създава вестник „Капитал“ с чужди пари. След 1997 г. е назначен за капиталист от Иван Костов, и то още преди да навърши 30 години.
Оттогава Прокопиев неотменно менторства в изпълнителната власт чрез прикрит или явен натиск върху премиери и министри, лобира за определени законодателни решения през различни партии, опитва влияние върху действията на прокуратурата и върху определени съдебни решения.
Въпреки множеството публикации и доказателства олигархът досега успяваше да отрича ключовата си роля в задкулисието. Дежурно се оправдаваше, че е обект на атаки от конкуренти, които били засегнати от публикации в медийните му бухалки. В три точки Прокопиев опита да обори думите на Борисов за ролята, която е имал в назначаването на един вицепремиер и трима министри в първия кабинет на ГЕРБ, за заплахите от Цветан Василев и за обстоятелството, че Прокопиев и Пеевски са „абсолютно еднакви“ (което сравнение ужасява олигарха и от което той винаги е бягал). Опитът му да излезе чист този път очевидно се провали.
Макар да принизява темата на битово ниво, признат от самия Прокопиев факт е, че когато е инсталиран за вицепремиер и министър на финансите в първото правителство на Бойко Борисов, Симеон Дянков живее в апартамент, който се оказва собственост именно на Кръстника.
Няма как да се забрави и фактът, че през втората половина на 2010 и първата на 2011 г. именно през бухалките на Прокопиев, а и чрез активната роля на недотам закрепналите по това време неправителствени организации около бъдещия протестър и провален правосъден министър Христо Иванов, съдийката Мирослава Тодорова и т.н. се провежда кампанията по дискредитиране на основния опонент на Дянков в кабинета „Борисов“ - вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
Атаките срещу Цветанов, освен че са опит да се засилят позициите на Дянков, имат за цел и елиминирането му като потенциален кандидат на ГЕРБ за държавен глава. В крайна сметка Кръстникът на задкулисието успява и за президент бива издигнат възможно най-близкият му член на кабинета „Борисов 1“ - строителният министър Росен Плевнелиев, бивш съдружник и повече от семеен приятел на Галя и Иво Прокопиеви.
Днешният кандидат за президент на политическото прокси на Прокопиев „Демократи за силна България“ - Трайчо Трайков, също получава министерския си пост благодарение на натиска от олигархичния кръг „Капитал“. Трайков влиза в правителството от позицията на служител на австрийската EVN, с чийто шеф Щефан Шишкович през март 2014 г. във Виена тайно се среща и Росен Плевнелиев, вече в качеството му на държавен глава. Ако днес Прокопиев се опитва да си отреже опашката, това трудно ще стане, защото именно Трайков и Борисов официално откриват негов завод за соларни панели в Силистра на 6 октомври 2009 г.
Екоминистърката Нона Караджова от първия кабинет на Борисов активно работи за интересите на Иво Прокопиев, свързани с предприятието „Каолин“ (монополист на пазара на каолинова суровина, придобито от Прокопиев за жълти стотинки от Костов въпреки много по-добрите икономически предложения на чужди инвеститори), за чиято производствена дейност от години организации в сферата на опазването на околната среда сигнализират, че е опасно за здравето на населението.
В графата министри, които са излъчени чрез лобирането на Кръстника на олигархията, могат да бъдат добавени и други. Макар Бойко Борисов да посочи, че в настоящия му кабинет такива няма, премиерът пропусна проваления Христо Иванов, който след като го венцеславеше, сега отново го демонизира, както и преданата на кръга „Капитал“ вицепремиерка и вътрешен министър - социоложката Румяна Бъчварова. А за топлата връзка на Прокопиев с Кристалина Георгиева може да се изпише цял документален труд, включващ дори електронна кореспонденция, от която става ясно, че българският еврокомисар винаги е на разположение, за да се включи в някое от активните мероприятия на Кръстника на българската олигархия.
Понеже самият Борисов многократно е бил обект на заплахи, въобще не е случайно, че разкри друг елемент от задкулисното битие на олигарха от обратната страна на монетата. Днес интересите на Иво Прокопиев и Цветан Василев са дотолкова преплетени, че двамата дори не си правят труда да го прикриват. След като в голяма степен бе изолиран от премиера, а и след като се провали персоналният му бивш правосъден министър Христо Иванов, Прокопиев търси начин да възстанови влиянието си върху правителството, но да го разпростре и върху съдебната власт. Първото може да мине през персонална смяна на министри или предсрочни избори, а второто - през елиминиране на главния прокурор. Ключов съюзник в този план Кръстникът на олигархията откри в българския Барон Мюнхаузен. Срещу гаранции за индулгенция Цветан Василев заигра в тандем с Иво Прокопиев. Думите на Борисов, че преди временно да забегне към Сингапур, Прокопиев е искал закрила от Василев, който щял да го „убива“, показва пълната липса на морални принципи както у потенциалната „жертва“, така и у „поръчителя“.
В задочния си отговор до премиера Кръстникът на задкулисието пропуска да уточни, че т.нар. създадени от него „медии“ реално отдавна са във фалит, ако не са грантовите дотации (на практика „Капитал“ и „Дневник“ се издържат от Соросовото „Отворено общество“ и „Америка за България“), прикриващи прибирането на комисионата за обслужване на чуждестранни икономически интереси. Прокопиев твърди, че никога не е ползвал (по документи) държавни поръчки, но пропуска да уточни, че в огромната си част фирмите на негови „съмишленици“ зависят именно от държавата и от търгове по европейски фондове.
Никой не е имал илюзията, че Иво Прокопиев сам ще се обяви за Кръстник на олигархията и задкулисието, нито да остави достатъчно документни следи за това. Но понеже кукловодът на кръга „Капитал“ този път няма да успее да излезе с чиста „бяла якичка“, добре е да прегледа отново собствения си отговор до премиера. И току-виж е осъзнал, че КРИБ продължава да представлява българския бизнес въпреки персоналните му опити да дискредитира организацията. Потънал в задкулисни кроежи, Прокопиев вероятно трудно ще осъзнае, че за разлика от манипулативно фабрикуваните записи между “двете каки“, думите на министър-председателя са изказани публично и за съжаление на Кръстника на олигархията ще оставят неизличимо петно върху пожълтялата якичка на „капиталеца“. А разкриването на тайните от тъмната страна на монетата на българската олигархия может да принуди Прокопиев да заиграе и лично на политическия терен. Ако не за друго, поне за да калкулира пореден фалит.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш