- Иво, твоята книга “Урок за мъже”, вече доби голяма популярност. Какви отзиви получаваш от читатели и достигнаха ли до тях твоите житейски уроци?
- Още преди да излезе книгата, аз пусках във Фейсбук откъси от нея и най-много ме изненада, че имаше хиляди реакции и коментари, между които нямаше нито един хейт. Никаква омраза! Това и до сега не мога да си го обясня. Именно хората в социална мрежа дадоха заглавието на книгата, защото в коментарите си под публикувани откъси, те пишеха, че прочетеното от тях бил прекрасен урок за мъже и ще го прочетат на брат си, на сина си, на съпруга си. Отзивите са прекрасни, което беше неочаквано за мен, защото аз не съм писател, а разказвач на истински истории от живота. Не съм имал претенцията да направя литературен шедьовър, но бях безкрайно откровен. Хората усещат тази откровеност и тя ги отваря и буквално ги оголва - разкрива добрината в тях и ги провокира към добро. Много хора ми признават, че след като са я прочели са се замислили за много неща в живота им.

- В книгата споделяш много лични истории. Коя от тях ти беше най-трудно да опишеш?
- Една от историите, която ми беше най-трудно да споделя беше тази, в която описвам как бях написал писмо, в което се прощавам със семейството ми, защото в един много труден момент за мен, въпреки, че не съм депресивна личност, мислех да сложа край на живота си. Това беше наистина тежка част и съм плакал много, докато я пишех и се връщах назад към този спомен. Друг тежък за мен момент беше, когато отидох в подлеза на НДК с китарата, защото трябваше да изхранвам семейството си по някакъв начин - тогава също съм писал и плакал. Вълнувах се и докато описвах историята за 100-те марки... Понеже през годините бях нарочен за мръсен чалгаджия, а всъщност аз нямах никаква връзка с тази музика, разказах всичко подробно в книгата.

- Една от най-коментираните случки, които споделяш с читателите е срещата ти със Стефан Данаилов, който се е впечатлил от артистизма ти и те е посъветвал да оставиш операта и да отидеш да следваш при него в НАТФИЗ. Съжаляваш ли, че не го послуша?
- Да, аз така завършвам разказа, че това ми е една от най-големите грешки в живота, че не го послушах. Най-много съжалявам, че не послушах Мастера. Аз тогава бях едно младо момченце, а той - човек с огромен опит и ме прочете много бързо за няколко срещи. От среща на среща, той ме опозна доста добре. По-късно в годините, когато се появи проблемът с моя глас и в продължение на 11 години никой не можа да открие причината за неговата безпричинна загуба на моменти, аз осъзнах, колко прав е бил Мастера! Проблемите с гласа ми промениха целия ми живот. Когато разбрах, че оперната кариера, за която се подготвях с години и която, точно започваше, няма да се случи, аз трябваше да започна да живея по нов начин. Не беше трудно. Беше ми много, много трудно да намеря новия си път. Тогава започнах разни музикални експерименти. Започнах да се пробвам като водещ на събития. Получаваше ми се все по-добре. Така дойде и телевизията. Но проблемите с гласа продължаваха да ме мъчат непрекъснато, а през 2010-та окончателно загубих гласа си и повече от три месеца само си отварях устата, но без звук. И никой нямаше отговор, каква е причината. Двама лекари бяха сигурни, че се касае за онкологичен проблем, но изследванията ги изненадаха, че няма такова нещо. От никъде нищо. Именно затова разказах за този период в живота ми и как излязох от него.

- А какво те провокира да напишеш историята за неуважението към миналото?
- Нашето общество страда от остър дефицит на уважение. Скоро попаднах на истерично възмущение от страна на млада госпожица по повод традиционните сирени за Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България - втори юни! Поколения наред се учат на пренебрежение към можещите, към различните, към тези, които се опитват да поведат по пътя на развитие или свобода. Нашите младежи живеят със самочувствието, че светът започва от тях. Липсва уважение към личности от близкото минало, артисти, певци, учени, учители, обществени деятели, изобретатели... Те тънат в забвение. Тотално забравени. Дори биват подигравани. А в същото време пример за подражание са примитивни типове, които демонстрират благополучието си по най-просташкия начин. Масово има едно преклонение пред хора, които са забогатели по изцяло престъпен начин, но въпреки това има масово възхищение към тях. Ето това ме накара да напиша тази част.

- Как си обясняваш това неуважение към големите имена в музиката ни и абсурда, че например Веселин Маринов пълни концертните зали, а почти не го пускат по радиото? 
- Това е много тъжно. Сигурно сме единствената страна, в която се отнасят с неуважение към музикалните си звезди от близкото минало, и дори и им се подиграват, наричайки ги естрададжии. Отвратително. Понеже слушам радио основно, когато шофирам, а аз пътувам доста, когато чуя Веско Маринов по радиото се шокирам и спирам. И ми става мило за редактора, който е дръзнал да пусне тази песен и е заплашен от уволнение.... Има няколко спорни и тъмни личности в музикалния бранш, които дърпат конците. И за които е важно е да налагат модерна музика, а не хубава музика. Между другото искам да уточня, че много отдавна за голяма част от българите е важно да слушат нова и модерна музика, а не хубава музика! И на друго ще обърна внимание. Сигурно сме единствената нация, която слуша повече музиката на съседните страни, отколкото своята! Именно по тази причина българинът е абсолютен музикален помияр, но със самочувствието, че е музикален експерт на галактическо ниво.

- В книгата ти споделяш също, че Веселин Маринов, без да знае те е спасил от мислите за самоубийство. Продължавате ли да сте толкова близки с днешна дата?
- Аз не съм депресивна личност и подобни състояния са нетипични за мен, но ето че преди 12 години бях влязъл в ужасно негативна спирала и нямаше излизане. Не става въпрос за мисли, а за написано прощално писмо до близките и няколко часа до края... Тогава неговото обаждане беше това, което е причина сега да съм жив и здрав. Да, Веско ми е много близък на сърцето. Преди малко ми звънна и утре ще се видим, за да обсъдим няколко неща с епохално значение за човечеството. Много ми е тъжно за хората, които не са чули и една негова песен, освен тази за родната полиция, но не го харесват и веднага слагат черния печат! Дори го призовават да спре да пее, а ако някой призове те да спрат своята дейност?! Не правете това, което не искате да правят на вас. Но ако го направите, бъдете сигурни, че ще ви се върне двойно! А Веско е от тези хора, от тези приятели, за които всеки си мечтае да има. Той е приятел със сърце и душа 24/7. Изключителен човек. Много чувствителен и много раним. И в същото време е голямо куче, голям мъжкар! 

- Успяваш ли да не допускаш негативните мисли и страхът от ковид в живота ти?
- Ооо, това с вируса е голяма тема. Ковид 19 е цивилизационен провал! Интелектуален провал. Хора с претенции и самочувствие се оказаха невежи и неадекватни. Аз прекарах вируса прилично тежко и от инат не влязох в болница. Не станах част от тези, които кихнат, закашлят се два пъти и за по-сигурно бягат в болницата! Е, аз не съм от тези. Останах си в къщи. От 97-ма година не приемам никакви лекарства. Само хомеопатия. Знам, че тук някои ще се изсмеят подигравателно. Ето, те са невежи и с такива хора няма какво да си кажем. Преди тръгвах да ги убеждавам, че хомеопатията е уникален начин на лечение, но вече не го правя. Който иска открива доброто за него сам. Та аз бях на хомеопатия. Да, имаше три дни от петте критични, които не си ги спомням. Жена ми казва, че съм бил като в будна кома. Но аз имам малко по-различна философия за живота. На който му е писано и в бункер да се скрие, пак ще го стигне! Това е. Нямам никакъв страх за мен и близките ми. Всички минахме през вируса. Майка ми, когато получи първите симптоми се обади да се прости с нас. Каза, че остава дрехи и пари за погребение... Но го прекара като тийнейджърка за 3 дни! А сега се чувства по-добре от преди ковида. Хората не проумяват, че страхът ги унищожава. Това е интелектуалния провал. Това е невежеството! 

- В “Урок за мъже” има и глави за истинския мъж и за мъжа темерут - каква е разликата между тях?
- Разлика има, и то съществена. Мъжът темерут смята, че е мъжко да наказваш с мълчание, със сърдене и незачитане на жената до него. А някои примати и посягат. А това е пълен провал, но този човек е виждал такъв пример и такъв модел. Той друго не знае. Много жени смятат, че мъжът ще се промени и ще бъде различно. И остават огорчени. Аз съм виждал и чувал как майката на един човек му казва, че жената трябва да е бременна и в кухнята. Честно ви казвам исках да я удуша! А тя не единствена. Много са майките, които провалят синовете си превръщайки ги в егоистични плазмодии и подобия на мъже. А истинският мъж е уважителен. Той зачита, той прощава, той е търпелив проявява мъдрост. Когато една жена прояви своите слабости е мъжество да не се поддадеш на първичните емоции и да и шибнеш един шамар. Мъжество е да се усмихнеш, да є дадеш време да се излее, да се успокои и пак да се върне в адекватно състояние. Женското сърце, женското съзнание са едно тайнство. Който го разгадае поне на половината, ще живее в хармония с жената до себе си и със самия себе си.

- Кои други теми те вълнуват най-силно?
 - Точно правосъдието е тема, която ме вълнува, защото проблемът с него е в основата на хаоса и бедите в страната ни. Смешно ми е, когато някой се изцепи, че България била правова държава... Както и темата за ниския жизнен стандарт, който от години се поддържа умишлено за сметка на някои, които се водят само и единствено от стихийна алчност. А алчността е разрушителна. И от нея си пати целия свят. Вълнуват ме темите за хранене и здраве. Казвам ги заедно, защото те са силно свързани. Повечето болести идват, именно от неправилно хранене. Храната може да разболява, но може и да лекува. Но повечето хора въобще не си дават сметка за това и се хранят безобразно. Не става въпрос за веганство, което аз не харесвам, а за балансираното и разумно хранене и не случайно моето ново начинание е свързано със здравето. От съвсем скоро станах вносител на възможно най-качественото рибно масло Омега 3 от Норвегия. Но това не са неща за прости хора.

- В какво вярваш и сбъдват ли се молитвите ти? 
- Знаеш ли, аз много рядко в живота си съм се молил и се моля. Всяка сутрин се събуждам и благодаря. Когато вляза в църква благодаря за мен и близките си. Когато се изправя някъде тихо и в съзнанието си съм с моя Бог и моите ангели, аз благодаря. Малко се дистанцирах от православната църква, главно заради нейни служители и много внимавам със свещениците, с които общувам. Но пък си имам няколко любими, истински духовни служители - святи хора, с които обичам да говоря с часове.

Нашият гост
Известният шоумен, певец и тв-водещ Иво Танев е едно от най-колоритните лица в родния шоубизнес. Той е завършил оперно пеене в класа на Михаил Томашов, но заради проблеми с гласа си е принуден да изостави операта. Минава през редица професии, докато не започва кариерата си на тв-водещ. Най-голяма популярност му носи предаването “Треска за злато”, на което той е водещ в продължение на пет години. Зрителите го познават и от шоуто “Стани милионер”, както и от участието му като ко-водещ на “Сблъсък”. Иво привлича вниманието си и с появата си в хитовите формати “Като две капки вода” и “ВИП брадър”. В кариерата му на певец емблематичен за него става албумът му “Аладин”, в който са включени хитовете “100 марки” и “Аладин”. Атрактивният водещ е щастливо женен за Бистра Танева, която е известен мануален терапевт. Дъщеря им Албена е тяхната гордост, както и внучката Алина, която вече е в трети клас. Иво признава, че Алина е била най-щастлива от избирането му за “Мистър Дядо”, затова короната му стои при нея на съхранение и тя я показва само в специални случаи.