Игор Марковски е един съвременен будител в областта на културата у нас. Той е журналист, актьор, продуцент, издател и арт-мениджър, като това са само част от дейностите, с които се занимава. Последният му проект „Пеещи артисти“, направи истинска революция в музикалното ни пространство и мелодичната и красива българска песен отново намери място в ефира. Той успява да събере в дует, някои от най-известните ни певци и актьори. Самият Игор има зад гърба си дует със звездата на родното кино Аня Пенчева. Той е завършил ВИТИЗ, но още като дете започва да се снима и участва в известни филми, като „Деца играят вън“, „Войната на таралежите“, „Златната река“, „Ева от третия етаж“, както и в сериала „В името на народа“. Журналистическата му кариера е свързана с радио „Витоша“, където води собствено популярно шоу, а телевизионните зрители го помнят и като водещ на култовото предаване „Всяка неделя“. Игор Марковски е съсобственик на аукционна къща и мениджър на известни художници.

- Г-н Марковски, на 24-ти септември в Зала 1 на НДК предстои големият концерт „Пеещи артисти 3“. Какво може да разкриете за това събитие и ще видим ли в него някоя премиерна песен, или дует?
- Ще има много изненади, да започнем с това, че концертът ще е на 24-и и в него ще има 24 песни, изпълнени от 24 изпълнители. Ще има много нови неща, както и премиера на най-новата песен на Нина Николина. Тя е по стихове на Гери Турийска и е голямото завръщане като композитор на Мага, който преди 25 години предизвика бум в българската популярна музика. Концертът ще е изцяло на живо, като за първи път на сцената с изпълнителите ще бъдат и „Акага“ и няма да има пауза между песните. Другото, което зрителите ще видят за първи път е т. нар. от нас жива реклама, тоест излиза на сцената звездата Х, но не за да пее в концерта, а за да си направи реклама: „Аз съм еди-кой си, Вие ме познавате, защото съм актьор, но идвам тук да рекламирам най-новата ми постановка, може да я гледате на тази и тази дата...“ Ние ще правим културна, а не политическа реклама, в която приеха да участват много известни хора. Водещ на концерта ще е Гергана Стоянова, а в оркестрината сме поканили да присъстват всички творци, написали песните за „Пеещи артисти“ - поети, композитори, аранжори и музиканти. 

- Какви други изненади подготвяте за този концерт?
- Сред другите изненади е това, че ще присъстват „златните момичета“ на Илиана Раева. Един ден гледах европейската шампионка Стиляна Николова, като в студиото я попитаха кои са любимият й певец и песен, а тя отговори - „Дихание“ на Орлин Горанов (един от хитовете на „Пеещи артисти“). Разговарях с Илиана Раева, така че Стиляна и другите „златни момичета“, заедно с треньорките им, са поканени и ще присъстват на нашия концерт, а ние ще се поклоним на тях, както се кланяме и на публиката. Поканили сме и други известни наши спортисти, като шахматистката Патрицие Найманова. Специални гости ще са и българи от чужбина. На концерта „Пеещи артисти“ ще се състои и дългоочакваното завръщане на сцената на Момчил Колев, който ще изпее на живо с Майя Йорданова песента „Отдавна знам“, по текст на Александър Петров. Финалът е запазен за Георги Христов, който ще изпълни песента „Българийо, майчино обятие“.

- Кои са бъдещите Ви проекти в „Пеещи артисти“?
- Тази година ще чуете и една забранена песен – забранена, защото никъде не е пускана. Изпълнява я Димитър Туджаров-Шкумбата, заедно с едно момче - Димитър Панталеев, познат като Honn Kong. Искахме да я пуснем на 9-ти септември, но не я пуснахме, защото е забранена! На 24-ти ще разберете защо е била забранена дълго време. Много сатирична песен. За първи път в наш концерт пристига и Иван Динев-Устата, без Софи Маринова, но с надеждата, че някой ден ще поканим и нея. На нашата сцена, той за първи път на живо ще изпее новата си песен „Свободата на словото“, която наближава 1 милион гледания в ютюб. 

- Звучи абсурдно, че покрай този успешен културен проект „Пеещи артисти“ сте получавали и отрицателни мнения и коментари. Как си го обяснявате?
- Какво ли не сме чули за „Пеещи артисти“! Имаше едни абсурдни въжделения и виждания на една малка група хора, които не могат да разберат защо този или онзи не участва в „Пеещи артисти“. Ама вижте - тя баницата е много малка – не може да стане по-голяма, а и вече е разрязана и се знае кое парче за кого е. Нас такива критики не ни интересуват. Важното е, че много от нашите песни са били на първо място в класациите на БНР и „БГ радио“. Освен това, ние не правим изкуствени гледания в ютюб, при нас те са реални. Песента „Липсваш ми“ на Любо Киров, която те хваща за гърлото, беше на първо място в класацията на БНР Топ 20, максималния брой дни.

- Кога ще дойде моментът да включите и Лили Иванова във Ваш проект и какви са впечатленията Ви от нея?
- От нея мога да имам само великолепни впечатления. Лили е Вселена, тя е Космос! Още се чудя защо няма мюзикъл за Лили Иванова, би имало голям успех. Много хора могат да имитират Лили, но никой днес не може да пее като нея, а сигурно и в близките 100 години! Как да дойде в нашия проект, ако дойде трябва да изпее всички песни, просто Лили е друга Вселена, а ние сме в орбитата й. Учудвам се на нейния ентусиазъм и стоицизъм.

- Какво мислите за този парадокс, че у нас по-лесно намират достъп до ефир песни с пошли и елементарни текстове, отколкото стойностни песни и изпълнители, като продуцираните от Вас?
- Има нещо гнило в Дания и затова там има и сирене Бри. У нас всичко процъфтява и е ясно, че тези, които управляват държавата харесват такива песни, които цитирате и те тях ги знаят, други не знаят. Да вземат да дойдат на нашия концерт, а не само да се обаждат и да питат има ли безплатни пропуски! Да си купят билети, за да уважат труда на артистите и музикантите и да гледат концерт със стойностни неща.

- А как тълкувате усмирителната риза, която преди време сте получили в колет от анонимен подател?
- Дори след това снимахме тази риза в „Българският тъпан“! Може би намекът е, че е крайно време да си седна на мястото и да се усмиря малко. Да, ние ще се „усмирим“ и догодина вероятно ще направим и мюзикъл. На 24-ти септември ще има премиера на живо и продължението на „Българският тъпан“ – „Човекът на върха“. Това е една великолепна песен по стихове на Георги Константинов и музика на Краси Гюлмезов. Зрителите първо ще чуят „Българският тъпан“, а след нея и изключителния текст на „Човекът на върха“, в изпълнение на Симеон Владов. Става въпрос за това, че когато е на върха, човек не поглежда какво става там долу, но като падне, на мига разбира какво се е случило.

Новата песен на Симеон Владов „Човекът на върха“ е продуцирана от Игор.

- Вие сте завършили ВИТИЗ и всички красиви клипове от „Пеещи артисти“ са по Ваш сценарий и приличат на кратки филми…
- Да, всичките ми песни имат филмови истории, но никой не ми е дал и два лева за да направим нещо по сценарий на някой друг. Всички песни, с извинение, съм си платил от джоба, само и само да оставиш следа, както се пее във „Фалшив герой“ – да оставиш следа по пясъка, защото нашите следи са такива, но трябва да има памет. Ето, с годините се забрави, че например Георги Парцалев пее много добре и има жестоки парчета във фонда на БНТ. Той беше приятел с дядо ми, ходили сме често да го гледаме в театъра, идваше и вкъщи на гости.

- Бихте ли споделили някоя интересна история с него?
- По едно време двамата с дядо ми лежаха заедно в болница - стая до стая и Парцалев беше направил номер на дядо ми. На тях им предстоеше лека хирургическа намеса и вечерта той влиза в стаята на дядо ми и им разменя картоните. На другия ден, лекарите първо влизат при Парцалев и гледат картона: „Тук сме назначили едно, а друго излиза!“ а той: „Каквото излиза, туй ще е!“ После казват, че ще направят още едни изследвания за проверка и хайде сега при бай Венко! Влизат при дядо ми и пак настава едно чудене: „А, тук нещо не може да разберем, съвсем друго беше!“. Доста ги е объркал по този начин, но накрая си признал: „Взех, че смених картоните!“ (Смее се.) 

- Успявате ли да спазвате заръката на голямата Татяна Лолова да не се мръщите, а да се усмихвате, дори когато Ви е трудно?
- Тя е казвала също: „Когато видите някой на улицата намръщен, отидете и му се усмихнете и денят ще стане друг!“ Много липсва Татяна. С нея имахме големи планове за мюзикъла „Генерална репетиция“, в който й беше отредена ролята на помощник-режисьор. Когато с екипа дискутирахме – дали да го направим за сцена, или като филм и тя каза, че и на двете места няма да се откаже да участва. Спомням си и как се вълнуваше, когато предстоеше първият концерт на „Пеещи артисти“. Представяше си как ще си ушие най-хубавата рокля със златни елементи по нея, ще излезе на сцената с Орлин Горанов и ще каже на публиката: „Много се извинявам, но Орлин Горанов за пет минути е само мой!“  Знаеше наизуст целия мюзикъл и песните в него, а още когато й дадох да го прочете, каза: „Ще стане великолепно!“ Георги Данаилов е написал много хубаво либрето.

Татяна Лолова и Орлин Горанов направиха вълнуващ дует в „Пеещи артисти“.

- Корените на Вашия род са от Македония. Вълнува ли ви темата за отношенията между нас и югозападната ни съседка?
- Един приятел вчера ми се обади от Македония. Той карал там с леко превишена скорост, но го засекли и после съдийката го попитала дали  разбира македонски - той й казал, че не разбира, а тя: „Заяждате ли се, не отговаряте истината!“ След това му задала въпроса: „Ще ви трябва ли бранител?“ Това е много хубава дума „бранител“, някой който ще те отбранява – ти да видиш! Почнали да си говорят и накрая смекчила присъдата - забранили му три месеца да кара на територията на Македония, заради това, че шофирал с 45 км. в час, вместо с позволените 30! Коментарът на приятеля ми бил: „Хареса ми, че казахте на територията на Македония, защото Македония е територия. Държавата Северна Македония е друго. Сега отивам в Гърция - там може ли да карам?“ 

- Родът на Ванга също е от Македония, като тя е била много близка с дядо Ви - поета Венко Марковски. Вие лично изкушавали ли сте се да питате Ванга за бъдещето?
- За дядо ми Ванга казваше: „Това е брат ми“, а той за нея „сестра ми“. Когато идваше в София, тя отсядаше при дядо ми. Той и писателят Иван Аржентински, дори са запознали Ванга с Тодор Живков и след невероятните неща, които тя му е казала, той й разрешава да гледа и да приема хора в Петрич, а също й предоставя кола и шофьор. Аз лично никога не съм искал да ми казва какво ще се случи, въпреки че съм имал над 100 срещи с Ванга. Имали сме великолепни разговори и някой ден ще напиша книга с показателни истории от тези срещи. Сега излизат много  измислени книги с рецепти и предсказания на баба Ванга. 

- Бихте ли разказали някоя незабравима случка от срещите Ви с Ванга?
- Веднъж бях при Вера Кочовска в Плевен и си говорихме за Ванга. По случайност след 45 дни ходих при нея и тя: „Бил си при Вера в Плевен!“ Аз я попитах дали тя й се е обадила, но Ванга знаеше за нашия разговор без да са се чували! При друго мое ходене при нея ми каза, че колата ми е болна: „Отпред, вдясно ти е болна - карай по-внимателно!“ Закарах я на сервиз и ги помолих да я проверят добре. После дойде майсторът, показа ми шарнирния болт и ми вика, че още 30 км и е щял да се счупи! След седмица пак бях при Ванга в къщата й в Петрич, за да й кажа, че колата вече е ок. Тя излезе и почна от вратата: „А, Игоре, хайде влизай. Колата пак е болна, но от другата страна – пак карай внимателно и отивай при същия майстор!“ После го назова по име и каза да предам нещо за сина му.“ Отивам при него и той: „Стига бе, гледах я преди седмица и беше добре – колата е в гаранция!“ След това се оказа, че наистина има повреда, а като му предадох думите на Ванга за сина му и майсторът направо щеше да припадне!

- Истина ли е, че Ванга Ви е предавала послания от Вашия баща – писателя Миле Марковски, който си е отишъл от този свят едва на 35 години?
- Веднъж, точно си тръгвахме и тя ме спря на прага с думите: „Баща ти е тук!“ Попитах я къде, а тя: „Тук, при нас!“ После ми предаде две изречения от него. Случвало се е и друг път. От Ванга знам, че всички умрели са в друг свят, който може и да е до нас, може и на милиони километри, но много бързо се придвижват.

- В какво вярвате?
- Според мен има нещо свише, което управлява този Космос, но как се казва - дали Буда, или Иисус Христос - не знам, обаче има нещо там, което внимателно наблюдава докъде ще стигнем и дали ще се избием, или ще тръгнем в правилната посока.