Конституционният съд подхвана казуса с канадското гражданство

Президентът може да се окаже заблуден

Ако е подписал декларация с невярно съдържание, служебният министър става клиент на прокуратурата

Подписал ли е Кирил Петков декларация с невярно съдържание - престъпление, за което следва да му бъде потърсена наказателна отговорност. Истината идва и тя ще се изясни от Конституционния съд, който вчера допусна да разгледа по същество казуса с канадското гражданство на служебния министър на икономиката.

Както писа “Труд”, дело 18 от 2021 г. на КС бе образувано в средата на август по искане на 55 депутати от ГЕРБ-СДС за обявяване на частична противоконституционност на указ 129 от 12 май 2021 г. С него президентът Румен Радев назначава служебния кабинет, но искането е за тази част, която се отнася до Кирил Петков.

Предметът на конституционното дело не е правен, а фактически - да се изясни дали към датата, на която Петков е подал декларация, е имал и канадско гражданство - с други думи, дали е подвел президента да го включи в състава на служебното правителство, с което да наруши Конституцията, обясниха водещи юристи пред “Труд”, пожелали имената им да не се излизат във вестника. Те допълниха, че ако се установи подписът на Петков върху документ с невярно съдържание, той става “клиент” на прокуратурата.

От Радев обаче не може да се търси отговорност за конституционно нарушение, тъй като той е бил подведен от въпросната декларация.

Определението за допустимост е прието от 10 конституционни съдии. Докладчик по делото е съдия Таня Райковска. За разглеждане на казуса като доказателства са изискани четири важни документа.

Първият от тях трябва да бъде даден от Президентството и това е заверено копие от декларацията по чл. 110, във връзка с чл. 65, ал. 1 от Конституцията (става дума за изискването министрите да бъдат само български граждани и да отговарят на условията за избор на депутатите - да нямат друго гражданство - б. р.) на Кирил Петков, подадена от него преди издаване на указа от Радев.

“Труд” на два пъти се опита да получи този документ от Президентството, но оттам ни отговаряха така: “Документите следва да бъдат представени при произнасянето на Конституционния съд, който е единственият легитимен орган да им даде коректна юридическа трактовка. Произнасянето по определени документи от трети страни, извън контекста и работата на Конституционния съд, може да бъде повод за манипулативни интерпретации. Президентската институция очаква произнасянето на Конституционния съд”.

Вторият необходим документ е от служебния министъра на правосъдието Янаки Стоилов и трябва да удостовери наличието или липсата на българско гражданство на Кирил Петков към момента на издаване на указа на президента.

Третият е от служебния министър на външните работи Светлан Стоев, “който по дипломатически път да поиска писмена информация от компетентен държавен орган на Канада, удостоверяваща наличието или липсата на канадско гражданство на лицето Кирил Петков към 10 май 2021 г.”.

Четвъртото доказателство трябва да представи самият Петков - и то е “официален писмен документ, от компетентния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождаване от канадско гражданство с посочена дата на това освобождаване”.

Поканени са за писмени правни мнения по предмета на делото известните юристи проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова. Те могат да предоставят становищата си на КС в едномесечен срок. Но за самото решение на делото, за КС няма определен срок.

Документни престъпления

До 3 години затвор за невярна декларация

“Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.” Това гласи алинея 1 на чл. 313 на Наказателния кодекс. А според алинея 3 същото наказание “се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.”

Юристи коментираха пред “Труд”

Това не е казус, а сравняване на дати

Решенията на КС нямат обратно действие

“Ако се окаже, че към датата на президентския указ за назначаването му Кирил Петков е имал и друго гражданство, освен българско, той не е отговарял на условията за назначаемост на този пост. Тук няма юридически казус, а едно сравняване на дати - датата на която е назначен и датата, от която той е престанал да бъде и канадски гражданин”, обясниха водещи юристи пред “Труд”.

Макар и с различни аргументи, те единодушно не желаеха имената им да бъдат цитирани, като един от доводите дори беше, че не искат да им се “изливат кофи помия от горещите симпатизантки” на Петков.

Запитани какви са последиците, ако КС обяви за противоконституцинно назначението на Петков, повечето от тях припомниха, че решенията на КС нямат обратно действие - тоест няма как да бъдат заличени актове, или последици от негови действия като министър. Има и тълкувателни решения на КС и Върховния административен съд, че не се отменят подзаконови нормативни актове, ако към момента на издаването им те не са били в нарушение на действащото по това време закони или Конституцията (в случай, че даден текст бъде обявен от КС за противоконституционен - б. р.).

Ако се окаже факт, че Петков е бил в условия на неназначаемост или несъвместимост със заемания министерски пост, това не означава също, че подписваните от него заповеди, включително за уволнения или назначения, са незаконни, нито пък решението на КС може да бъде използвано като аргумент, ако тези заповеди бъдат атакувани във Върховния административен съд, поясниха юристите.

А на въпроса каква отговорност трябва да понесе Петков, а също и Радев, който го е назначил, почти единодушен бе отговорът, че възпитаникът на Харвард носи наказателна отговорност, ако се окаже, че е излъгал, декларирайки неверни сведения. Прокуратурата може да бъде сезирана или да се самосезира, когато станат известни фактите, съдържащи се в евентуално решение за противоконституционност на КС. Колкото да президента - за него последиците ще бъдат само политически.