Елитите се възползват от запазването на статуквото

Икономическата изостаналост често е резултат от политически, а не само от икономически фактори

И тримата лауреати са имигранти в САЩ

Наградата на шведската централна банка в областта на икономическите науки в памет на Алфред Нобел за 2024 г. се присъжда на Дарон Аджемоглу, Джеймс А. Робинсън и Саймън Джонсън за изследванията им относно значимостта на обществените институции за икономическото развитие на отделните страни. Всъщност посочената награда не е сред оригинално учредените за природни науки, литература и мир, а започва да се връчва от 1968 г. По този начин тя е еквивалентна на Нобелова награда по икономика и представлява едно от най-престижните отличия в областта.

Любопитен факт от биографията и на тримата лауреати е, че те са имигранти в Съединените щати. Аджемоглу е роден в Турция, но е учил във Великобритания, а понастоящем работи в Масачузетския технологичен институт (МТИ). Джонсън и Робинсън са британци, учили са първоначално в родната си страна, но са придобили докторските си степени в САЩ. Първият е също от МТИ, докато вторият работи в Университета на Чикаго.

В настоящата статия ще представя основните идеи, които защитават тримата учени.

Основни идеи и приноси

Високите нива на неравенство могат да доведат до социални вълнения и политическа нестабилност.

Институциите могат да бъдат дефинирани като формални и неформални правила, норми и структури, които управляват социалните, политическите и икономическите взаимодействия между хората. Те играят решаваща роля за формиране на поведението, оказват влияние върху процесите на вземане на решения и определят резултатите от различни дейности.

Институциите могат да бъдат категоризирани в различни видове, сред които политически (като правителства и правни системи), икономически (като пазари и права на собственост) и социални (като семейни и образователни системи).

Институциите могат да упражняват различни видове натиск върху организациите и хората. Институционалната среда включва установени правила, стандарти и структури, които ръководят, благоприятстват или ограничават бизнес дейностите. Тази среда оказва влияние както върху начина, по който функционират организациите, така и върху легитимността, която те получават в обществото. По този начин институциите не само оформят поведението на икономическите агенти, но и установяват условията, при които фирмите могат да процъфтяват или да се провалят.

Работата на Аджемоглу, Робинсън и Джонсън включва редица ключови идеи, които оказват значително влияние върху икономическите и политическите науки, особено по отношение на ролята на институциите за формиране на икономическите резултати. Една от най-важните въведени от тях концепции е разграничението между приобщаващи (inclusive) и извличащи (extractive) институции. Според тази рамка приобщаващите политически и икономически институции, характеризиращи се със сигурни права на собственост, равнопоставеност и всеобхватни политически процеси насърчават стопанския растеж и просперитета, докато извличащите институции, при които властта е съсредоточена в ръцете на малцина, водят до стагнация и бедност.

Аджемоглу и Робинсън в книгата си „Защо нациите се провалят: Къде са корените на силата, просперитета и бедността“ отбелязват, че стопанският растеж при извличащи институции се различава по своя характер от този при приобщаващи. Той не е устойчив, тъй като не изисква технологична промяна, а е основан на съществуващи технологии. Според тях опитът на Съветския съюз потвърждава тази теза.

В работата си Аджемоглу и Робинсън разглеждат също устойчивостта и промените на институциите. Институциите проявяват тенденцията да остават стабилни във времето дори при значителни промени в икономическите условия или политическите режими. Тази устойчивост може да бъде обяснена с личните интереси на елитите, които се възползват от запазването на статуквото. Последиците от тази идея са дълбоки, тъй като тя предполага, че институционалните промени често срещат съпротива. Така се усложняват усилията за осъществяване на реформи, които биха могли да насърчат икономическото развитие.

Друг съществен принос на Аджемоглу и Робинсън е изследването на икономическия произход на диктатурата и демокрацията. Те твърдят, че утвърждаването на демокрацията се случва, когато елитите нямат силни стимули да я свалят. Стабилността на демократичните институции се влияе от фактори като силата на гражданското общество, структурата на политическите институции и равнището на икономическо неравенство.

Освен това Аджемоглу допринася за разбирането на тезата за "обръщането на съдбата", според която региони, които някога са били проспериращи, могат да обеднеят поради създаването на извличащи институции, докато райони, които първоначално са били бедни, могат да реализират растеж чрез развитието на приобщаващи институции. Тази теза оспорва традиционните разкази за връзката между географията и икономическия успех, като подчертава решаващата роля на институциите при формирането на икономическите траектории.

Изследванията на Аджемоглу се разпростират и върху динамиката на неравенството и неговото въздействие върху политическата стабилност. Той твърди, че високите нива на неравенство могат да доведат до социални вълнения и политическа нестабилност, тъй като маргинализираните групи могат да оспорят съществуващите властови структури. Тази перспектива е особено актуална в съвременните дискусии за възхода на популизма и предизвикателствата, пред които са изправени демокрациите по света.

В „Колониалният произход на сравнителното развитие“ Аджемоглу, Робинсън и Джонсън изследват как колониалната история е формирала икономическите институции на държавите. Те твърдят, че различията в стратегиите на европейската колонизация - по-специално смъртността сред заселниците - са довели до създаването или на приобщаващи, или на извличащи институции. В регионите, където заселниците са били изправени пред висока смъртност, е по-вероятно да бъдат въведени извличащи институции, което води до дългосрочна икономическа стагнация. Тази работа подчертава значението на историческия контекст за разбирането на съвременните икономически различия между нациите.

Прозренията на Робинсън за връзката между политическите институции и икономическите резултати имат дълбоки последици за създателите на политики. Неговата работа показва, че подобряването на качеството на институциите - чрез насърчаване на приобщаването, отчетността и прозрачността - може да доведе до по-добри икономически резултати, особено в развиващите се страни. Този акцент върху институционалната реформа като път към развитието се превърна в крайъгълен камък на съвременните дискусии за икономическата политика.

Друг съществен принос на Робинсън е изследването на „ресурсното проклятие“, което разглежда причините, поради които някои богати на ресурси държави не успяват да постигнат икономически просперитет за разлика от други. Той подчертава, че качеството на институциите играе решаваща роля при определянето на това дали ресурсното богатство се превръща в по-широко икономическо развитие или води до корупция и конфликти. Тази идея е особено актуална в дискусиите за това как ефективно да се управляват природните ресурси в полза на населението.

Приносът на Джонсън към разбирането на икономическото развитие се обогатява допълнително от неговите прозрения за политическата икономия на реформите. Той подчертава, че институционалната промяна често е спорен процес, повлиян от интересите на влиятелни елити, които могат да се противопоставят на реформи, застрашаващи техния статут. Тази перспектива подчертава значението на политическата динамика за формирането на икономическите резултати и предизвикателствата при осъществяването на ефективни реформи.

Изследванията на Джонсън обхващат и динамиката на финансовите кризи и последиците от тях за икономическата политика. В работата си по финансовата криза от 2008 г. той набляга на ролята на големите финансови институции и рисковете, които те представляват за икономическата стабилност. Той твърди, че концентрацията на икономическа мощ в няколко големи банки може да доведе до системни рискове, което налага регулаторни реформи за намаляване на тези опасности. Тази перспектива е особено актуална в дискусиите за необходимостта от по-строги финансови регулации за предотвратяване на бъдещи кризи.

Друга важна тема в работата на Джонсън е връзката между управлението и икономическите резултати. Той твърди, че доброто управление - характеризиращо се с прозрачност, отчетност и върховенство на закона - е от съществено значение за стимулиране на икономическия растеж. В своя анализ той подчертава как слабите институции могат да доведат до корупция и неефективност, което в крайна сметка подкопава икономическото развитие. Това разбиране е от решаващо значение за политиците, които се стремят да подобрят институционалното качество в развиващите се страни.

Джонсън изследва и въздействието на глобализацията върху икономическото развитие. Той твърди, че макар глобализацията да предоставя възможности за растеж, тя може и да задълбочи неравенствата, ако не се управлява правилно. Изследванията му сочат, че държавите трябва да разработят силни институции, за да използват ползите от глобализацията, като същевременно защитават уязвимите групи от населението от неблагоприятните ѝ ефекти.

В допълнение към тези теми, работата на Джонсън разглежда ролята на технологиите в икономическото развитие. Той изказва тезата, че технологичният напредък може да стимулира растежа, но ползите от него често се разпределят неравномерно в зависимост от съществуващата институционална рамка. Държавите с приобщаващи институции са в по-добра позиция да използват технологиите за икономически напредък, докато тези с извличащи институции може да се затруднят да го направят.

Като цяло работата на Аджемоглу, Робинсън и Джонсън подчертава решаващата роля на институциите за икономическите резултати и политическата стабилност. Техните изследвания се занимават и с динамиката на политическите преходи и ролята на неравенството. Така икономическата изостаналост често е резултат от политически, а не само от икономически фактори. Тоест, за да се насърчи икономическият растеж, е необходима промяна на политическите структури.