България е по-неподготвена отколкото е била Хърватия

ЕЦБ и ЕК обявиха две различни референтни стойности за инфлацията, а България надвишава и двете

Вдигането на пенсии и за заплати увеличи дефицитите

На 26 юни бяха официално оповестени редовните доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) за конвергенцията на държавите, които не са приели еврото като официална валута, към еврозоната (ЕЗ). За първи път те бяха публикувани толкова късно, като в някои години това се е случвало дори с месец по-рано. Едната от причините за това забавяне вероятно е свързана с България - за да може в оценката на критерия за инфлацията да бъдат включени данните и за месец май, което при тенденцията за забавяне подобрява позицията на страната. Само че промяната в периода за оценка не се оказа достатъчна и този критерий отново не беше изпълнен. Поради това приемането на еврото за пореден път се отлага.

Приемането на еврото като официална валута е задължително за всички членове на Европейския съюз (без Дания), които не са го направили понастоящем. Изпълнението на този ангажимент обаче не е ограничено с краен срок и зависи от политиката на отделните държави.

Например, Швеция би изпълнила критериите, но се въздържа от такова решение. България понастоящем е единственият кандидат за членство в еврозоната, което е изявено чрез участието в Механизма на обменните курсове II и в Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество. Докладите през 2024 г. се отнасят за България, Полша, Румъния, Унгария, Чешката Република и Швеция.

Оценява се т. нар. номинална конвергенция, като се прилага набор от критерии, които би следвало да се определят последователно и да се осигурят леснота, прозрачност и еднакво третиране на всички кандидати за членство в ЕЗ. За да бъде приета една държава, тя трябва да изпълни едновременно всички критерии и това да се случва устойчиво във времето. Поради това се разглежда не само периодът след предходния доклад (2 години), но 10 години назад, за да се определи дали изпълнението се обуславя от трайни фактори, а не от текущото развитие на бизнес-цикъла.

Изпълнението на критериите в България

От критериите за номинална конвергенция България не изпълнява единствено този за стабилност на цените. Независимо че ЕЦБ и ЕК обявиха две различни референтни стойности за критерия, инфлацията в България надвишава и двата. Това обаче не беше изненада дори за най-големите привърженици на приемането на еврото.

Добрите новини са свързани с изпълнението на останалите три критерия - за стабилност на валутния курс, за устойчивост на държавните финанси и за конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Всъщност курсът на лева е фиксиран към еврото от самото създаване на единната валута, така че изпълнението на този критерий никога не е било поставяно под съмнение.

Не така стоят нещата обаче с публичните финанси предвид бързото нарастване на текущите разходи през последните години - особено за пенсии и за заплати в бюджетния сектор, което увеличи дефицитите и необходимостта от финансирането им чрез емисии на държавен дълг. Високата доскоро инфлация обаче допринесе за свиване на относителния дял на бюджетните приходи и разходи и овладяване на относителния дял на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт.

Все пак в доклада на ЕК изрично се посочва, че е налице отражение върху лихвените проценти по държавния дълг, при които стойността за България се приближава до референтната, но все още рискът критерият да не бъде изпълнен не е висок.
Новото в докладите е, че нормативната уредба в България вече е в съответствие с изискванията на европейските институции, което беше неизменна критика от първия такъв доклад досега.

Проблемът със силно отклоняващите се стойности (outliers)

Другата новина е, че ЕК и ЕЦБ обявиха различни стойности за критериите за цените и за лихвените проценти. Решението на ЕК има и чисто имиджов ефект. В доклада (стр. 31) е публикувана таблица, в която са отбелязани най-добре представилите се икономики по отношение на ценовата стабилност и референтната стойност (4,1%), която се получава на базата данните за тях. Те са сравнени с този показател за еврозоната и се вижда, че ЕЗ като цяло винаги досега е спазвала референтната стойност (изпълнявала е критерия за инфлацията).

Ситуацията би била коренно различна, ако се приложи критерият на ЕЦБ. Според него за първи път при представените официални оценки самата еврозона не изпълнява критерия, тъй като референтната стойност е 3,3%, докато средната инфлация в ЕЗ е 3,4%. Това би могло да е един от аргументите за първи път да възникне такава разнопосочност между двете институции.

Тази ситуация обаче поставя някои въпроси. Единият от тях е какво би се случило, ако инфлацията в България беше между 3,3% и 4,1%. Тогава според ЕК България би следвало да бъде приета в ЕЗ, докато според ЕЦБ - не! Това би поставило под изпитание репутацията на двете институции, но все пак при отчитане на факта, че понастоящем протича избор на нов състав на ЕК. Решението е на настоящия състав, който довършва мандата си, но фактически няма да носи отговорност за него, тоест може да си позволи по-голяма свобода на действие (и по-малко убедителни аргументи за него).

Друг въпрос се отнася до начина на определяне на изключенията - той не е еднозначно дефиниран и това дава възможност за дискреционни решения. При ЕК те са Финландия, Белгия и Дания, докато при ЕЦБ единствено Финландия не участва при определянето на критерия. Именно заради това се получават две референтнн стойности за цените и за лихвените проценти.

Датата на евентуално приемане

След като началото на 2025 г. не е възможна дата за приемане на еврото, възникна дебатът включително и в Народното събрание, кога най-рано ще бъде възможно това да се случи. Прогнозите на ЕК и ЕЦБ са, че България ще се вмести в критерия за стабилност на цените към края на настоящата година или в началото на следващата. Тогава, евентуално, биха могли да бъдат поискани извънредни доклади за напредъка.

Аргументът за бързане обаче не е състоятелен, защото изпълнението на критериите трябва да бъде оценено като устойчиво. Безспорно предимство е фактът, че срещу България никога не е имало стартирана процедура по свръхдефицит и би се наредила сред най-дисциплинираните по отношение на публичните финанси държави в ЕЗ. Валутният курс също представлява предимство, тъй като няма съмнения относно неговата устойчивост.

Критерият за стабилност на цените обаче често се е оказвал проблем пред България. неслучайно в редовните доклади от 2018 г. насам неизменно той не се спазва. Един от най-важните фактори за това е недостатъчната конвергенция на доходите и цените към средните за ЕЗ стойности. Според данните към края на 2023 г. равнището на цените в България е 57,6% от средното за ЕЗ, докато покупателната способност на дохода на човек от населението е 61,9%. За сравнение при вземането на решението за приемане на Хърватия показателите са били съответно 61,5% спрямо ЕЗ при цените и 67,3% спрямо ЕЗ при покупателната способност към края на 2021 г.

Тези показатели са важни, тъй като от значение за развитието на икономиката след присъединяването има значение и реалната конвергенция - тоест покупателната способност и производителността. Според тези данни България е по-неподготвена отколкото е била Хърватия и е необходимо още време дори за достигане на посочените стойности, при което тя все още би била далеч от средните за ЕЗ.

Недостатъчната конвергенция на равнището на цените и на доходите означава, че при допускане за продължаващо догонващо развитие темпът на инфлация в страната трайно би бил по-висок от този в еврозоната, което поставя под съмнение устойчивостта на евентуалното изпълнение на критерия за цените към края на 2024 г.

Дори това да се случи, идеята еврото да бъде прието официално в средата на 2025 г. е странна. Това би създало неоправдани затруднения и за бизнеса, и за домакинствата, и за държавата, като предизвикат затруднения в счетоводството, финансовата отчетност, касовите апарати и т. н. и биха породили допълнителни разходи спрямо приемането от 1 януари следващата година. Неслучайно всички държави досега са въвеждали еврото от началото на годината.

Скандалът с Андрей Гюров

Според официално съобщение на страницата на Българската народна банка Комисията за противодействие на корупцията е установила несъвместимост на Андрей Гюров, подуправител, ръководител на управление “Емисионно”. До предприемане на последващите законосъобразни действия Гюров е излязъл в неплатен отпуск.

Разбира се, това не означава, че решението е влязло в сила, тъй като вероятно ще бъде обжалвано, но само по себе си то представлява сериозен удар по репутацията на една от най-уважаваните институции в България. Подобно решение би следвало да предхожда това за приемането на България в еврозоната, тъй като в противен случай би представлявало проблем не само за Българската народна банка, но и за Европейската централна банка, тъй като според Закона за БНБ подуправителят, ръководещ управление “Емисионно” има множество правомощия, свързани с участието на БНБ в комитетите на ЕЦБ.

Междувременно на оперативно ниво в БНБ този акт поставя множество въпроси. По принцип при краткосрочно отсъствие управителят или подуправителите могат да се заместват помежду си, но настоящият случай е по-различен, тъй като окончателното решение вероятно ще отнеме няколко месеца. Така се засяга репутацията на Българската народна банка по отношение на спазването на законовите изисквания за съвместимост от членовете на управителния съвет. При положение, че самата БНБ регулира институции и пазари, незачитането на закона от един от ръководителите є сериозно ще накърни доверието в нея.

Един позитивен ефект от решението, че България не изпълнява критериите и не може да се присъедини към еврозоната, е, че докато това се случи, би трябвало настоящият казус да бъде разрешен. Ако България трябваше да приеме еврото като официално платежно средство от 1 януари 2025 г. това решение щеше да постави множество (може би дори нерешими) проблеми пред подготовката и изпълнението на процеса. Безспорно ролята на подуправителя, ръководещ управление “Емисионно”, е ключова и липсата му в този критичен период би представлявала сериозно препятствие.