Мелони, Макрон и Санчес осъдиха вкупом атаките на Израел срещу „сините каски“ в Ливан

За Тел Авив силите на ООН са враг, защото прикриват милициите на „Хизбула“

Джорджа Мелони, Еманюел Макрон и Педро Санчес завчера съчиниха остра протестна декларация срещу бомбите на Израел през изминалите дни по UNIFIL - временните сили на ООН в Ливан. В деня, в който Джо Байдън помоли Тел Авив никога, ама никога повече да не нанася удари срещу контингента войници на Световната организация, президентът на Франция и премиерите на Испания и Италия осъдиха категорично  „неоправданите атаки“ на армията на Нетаняху и „сериозното нарушение на задълженията на Израел“ към мирните резолюции на ООН. Изразявайки искрено безпокойство и съжаление за раняването на няколко миротворци, тримата лидери настояха въоръжените нападения срещу „сините каски“ да бъдат спрени "незабавно" и контингента на ООН да бъде защитен подобаващо от самия Израел. Най-гръмогласно испанският премиер, по-приглушено президентът на Франция и малко под сурдинка министър-председателят на Италия отправиха също така призив към международната общност да бъдат спрени всякакви продажби на оръжия на Израел, защото само така можело да се стигне до мир в Близкия Изток.

В еврейската държава реагираха на протестната декларация на Мелони, Макрон и Санчес с мълчалив присмех в стил „На кого му пука?!“ и „Голям праз!“ Разбира се, в Тел Авив си дават сметка, че примерно от страна на Италия друга реакция на атаките срещу UNIFIL, освен осъдителна, не може да се очаква. Ами Рим поддържа в Ливан над 1200  военнослужeщи със сини каски на главата и ако, не дай си Боже, ковчег с убит войник-италианец кацне на Апенините, те биха се разтресли от истински политически трус.

Значи реакцията на тримата държавници е законна, разбираема, необходима – не се съмняват за миг в Тел Авив. Ама и се питат какво да се прави след като мироопазващият контингент отдавна се възприема от израелците като пасивен съучастник на врага, като издънка на организация, доминирана по принцип от техните врагове? И поради тези причини контингентът на ООН не бива повече да изпълнява задачите си. Защото само така ще си спести унищожителни удари в отговор на ракетите, изстрелвани едва ли не от неговите бази срещу еврейската държава.

„Израел е във война на много фронтове – прочете във в. „Вашингтон поуст“ кореспондентът в САЩ на италианския всекидневник „Кориере дела сера“ Федерико Рампини. – Война срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, срещу нови палестински бойци на Западния бряг, срещу хусите, съюзени с Иран в Йемен, срещу други проирански милиции в Сирия и Ирак, както и срещу теократичния режим на самия Техеран, който ще бъде обект на отмъщение след неговите ракетни атаки. Сега можем да добавим към този списък на врагове и Обединените нации." – цитира Рампини щатския всекидневник. Защо? – пита кореспондентът и отговаря с уговорката, че обяснението не означава одобрение: „Що се отнася да конкретните случаи на атака срещу бази на мисията на ООН „UNIFIL“, Израелските отбранителни сили/IDF/ посочиха, че „Хизбула“ действа от непосредствена близост до тях“. Тоест неговите милиции използват мисията на ООН като щит за осигуряване на безнаказаност и продължават да изстрелват всеки ден ракети към израелските земи, от където 60 000 души, включително араби, е трябвало да бъдат евакуирани за една година.

Като начинът на действие на ливанската „Хизбула“ не се различава от този на палестинската „Хамас“ – силите и на двете групировки на свой ред потъпкват международната законност, използват невинни цивилни като щитове, „лепят“ военните си бази или площадки за изстрелване на ракети за болници, училища, домове, джамии и ...мисии на ООН. Така на първо място те възпрепятстват и затрудняват действията на IDF „срещу терористите“, а на второ - ако бъдат ударени, израелците се озовават на съд за вменяваните им веднага престъпни деяния.

В интерес на истината еврейската държава е многократно осъждана и изправяна до стената от международната общност за незаконните заселнически селища на Западния бряг и източен Йерусалим. Няколко резолюции на ООН пък изискват оттегляне от тези селища, Бенямин Нетаняху и други израелски лидери са обвинявани в геноцид и военни престъпления в трибунала на ООН.

Всеки път, когато Общото събрание обсъжда и гласува израелско-палестинския въпрос в централата на ООН в Ню Йорк, изолацията на Тел Авив е очевидна, неумолима, той греши и точка. Гледната точка на Израел обаче е диаметрално противоположна -  Нетаняху, дори и да не представлява мнението на целия си народ, все пак събира широк консенсус, когато осъжда ширещия се антисемитизъм в много речи, прочетени в Обединените нации. А неговият външен министър Израел Кац нарочи за необичаен факта, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е вдигнал невероятен шум за ескалацията на израелските бойни действия срещу враговете му, без да каже дума срещу неотдавнашния поток ракети от Иран. Ето защо атаките срещу UNIFIL, включително и с танкове, както в неделя,  се организират в контекст, където Израел разглежда ООН като организация, доминирана от враждебни сили, способни да наклонят принципите на международната законност в полза на геополитическите си интереси.

Оттук и подозрението или може би сигурността на Тел Авив, че UNIFIL е „толерирала“ военните инсталации на „Хизбула“ близо до своите бази и в район, който е трябвало да бъде демилитаризиран, но изобщо не е. А намеса на мироопазваща сила, която се възприема от една от воюващите страни като пасивен съучастник на врага, според писани и неписани закони вече не е в състояние да изпълнява мисията си – смятат в Тел Авив.

И без да му мигне окото от осъдителната декларация на Мелони, Макрон, Санчес и т.н., Нетаняу поиска в неделя „сините каски“ да напуснат базите си и да се изнесат на друго, безопасно място. Ако това се случи, ако нареждането бъде изпълнено, то Израел на практика буквално ще потопи, ще срине, ще занули и малкото останал авторитет на ООН. И пред погледите на куп държави-сеирджии, и пред тези на искрено загрижени за съдбата на Световната организация страни, тя ще стане още по-изхабена, разпокъсана, немощна, без шанс да се възмогне. Последната прогноза я написа точно преди две седмици „Труд news“, помните, нали?