Другата седмица ще се навършат 2 години откакто трябваше да встъпи съдия, избран от Народното събрание

Улисани в политическите кризи народните представители неглижираха дейността на множество други държавни органи

На 7 ноември т. г. (вторник) Конституционният съд единодушно допусна за разглеждане по същество искане, внесено на 12/10/2023 г., на президента за даване на тълкувателно решение (по образувано конституционно дело? 17/ 2023 г.). Въпросът, който е зададен, е: „Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато конституционен съдия е избран (назначен) и встъпил в длъжност след предвиденото в чл. 147, ал. 2 от Конституцията обновяване на състава на Съда?“.

През ноември 2021 г. трябваше да се извърши поредното обновяване на състава на Конституционния съд (КС). Съгласно Преходните и заключителните разпоредби към Закона за КС, през есента на 2021 г. наред бе Народното събрание да избере двама конституционни съдии, а на президента и на Общото събрание на двете върховни съдилища - да излъчат по един. Държавният глава назначи проф. д-р Янаки Стоилов, а магистратите - съдията от Върховния административен съд Соня Янкулова.

Другата седмица ще се навършат 2 години откакто трябваше да встъпи съдия, избран от Народното събрание. Друг съдия трябваше да встъпи в края на февруари 2022 г. Квотата на парламента обаче все още не е попълнена и Съдът работи в състав от 10 съдии.

Всъщност проблемът възникна преди 11 години. На 15/11/2012 г. тогавашният президент Росен Плевнелиев напусна клетвата на встъпващите четирима съдии. Така клетва положиха трима, а не четирима съдии. Четвъртият съдия беше Венета Марковска, избрана от Народното събрание и заемаща длъжността заместник-председател на ВАС. Мотивът за тази стъпка на президента тогава беше, „че в публичното пространство има съмнения за моралните качества на един от избраните конституционни съдии“. Разбирането му тогава е, че е негов дълг да не допусне превръщането на Конституционния съд в заложник на лични интереси и да бъде подкопано доверието на гражданите в институциите, тъй като ще има единствено негативни, както в България, така и извън страната, последствия. Оттогава изтече много вода, но разместването на времето на встъпване на съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание допълнително се забави поради политическата криза от 2021 г. насам.

През есента на 2024 г. трябва да се случи следващото обновяване на състава на КС. Тогава изтича мандатът на назначените от президента проф. Мариана Карагьозова и Филип Димитров, на избрания от Народното събрание Константин Пенчев и на избраната от върховните съдии Таня Райковска (докладчик по тълкувателното дело).

Отправеното преди месец искане за тълкуване от президента има за цел „да бъде дадена яснота и предвидимост по отношение продължителността на мандатите на съдии, които са избрани след момента на задължително обновяване, което ще е от полза както за самия КС, така и за органите, участващи в конституирането на състава му, за самите встъпващите съдии, а и за обществото като цяло“.

Конституцията не е предвидила конкретна дата (момент), на която трябва да полагат клетва конституционните съдии, които обновяват на всеки три години състава на Съда. Изместването или разместването на датите на встъпване вече е съществено (не е ден или месец, а месеци и години). И вариантите за изход бяха два - нормативно (на конституционно или на законово ниво да бъде изрично казано как се излиза от това положение от Народно събрание) или чрез тълкуване от самия Конституционен съд.

Улисани в политическите кризи народните представители неглижираха дейността на множество други държавни органи (към момента са 17), сред тях и Съда. За разлика от други публични институции, Конституционният съд е установен на конституционно ниво и забавянето на попълване на състава може да бъде решено през тълкувателно решение. Казано по друг начин, въпросът, на който Съда трябва да отговори е: каква е продължителността на мандата на конституционен съдия, който е избран или встъпил в длъжност по-късно след обновяване на състава на Съда и какъв е неговият мандат - пълен 9-годишен мандат или по-кратък (съкратен)?. Президентът Радев застъпва в искането си разбирането, че няма как конституционен съдия, който е встъпил след момента на обновяването на състава, да изкара пълен 9-годишен мандат. Държавният глава изтъкна, че периодичното обновяване гарантира квотния принцип, а той от своя страна - независимостта на КС и разделението на властите в конституционната ни система.

През есента на 2024 г. трябва да се случи следващото обновяване на състава на КС. Година преди поредното обновяване обаче, Народното събрание не дава никакъв знак, че скоро ще започне избор на овакантените преди две години две кресла. Оптимистичните очаквания, защото има и песимистични, са, че процедурата е вероятно да бъде открита най-рано след окончателното приемане на промените в Конституцията (по думите на депутата от ДПС Делян Пеевски то ще се случи на 15 декември 2023 г.). Т. е. оптимистичните ни очаквания трябва да бъдат, че изборът на конституционни съдии ще се проведе в началото на 2024 г. Но нека да бъдем реалисти, нито конституционните промени ще приключат до Коледа, нито по Ивановден ще имаме избрани конституционни съдии.

Допълнителен проблем при избора на конституционни съдии ще бъде въвеждането на квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители при бъдещите конституционни промени.

При възстановяването на работата на Народното събрание след приключилите местни избори предстоят сериозни ангажименти за народните представители - данъчни закони, бюджет за 2024 г., подготовка за Еврозоната, ротации в Народното събрание и в Министерски съвет, воденичният камък „РС Македония“. Залисани в тези работи депутатите като нищо ще допуснат да изтече още 1 година и догодина по това време Народното събрание да избира трима съдии - един за 9 години и двама за по 6 години мандат.