Време е обаче прокуратурата да започне да отговаря на атакуващите я

Войната срещу българските прокурори прави страната ни все по-малко атрактивна за всеки чуждестранен или местен инвеститор

Политическата катастрофа, в която изпадна страната след предсрочния парламентарен вот преди месец, остави (временно) темата за „изчегъртването“ на заден план. За разлика от пролетта, когато обществото следеше с интерес смяната на всеки началник на държавен пост, в последните седмици се забелязва отегчение и дори раздразнение при реализирането на персонални промени във властта. За повече от 30-години хората се изтощиха да наблюдават, че смяната на политическия пейзаж, задължително върви с подмяна на високите позиции в администрацията и бордовете на държавните дружества. Най-вече, защото от това не следва никакво подобрение в управлението, но пък се осигуряват партийни и роднински назначения и се прокарват лобистки и икономически интереси.

На този фон се забелязва упорито натрапване на „опорната точка“ за необходимостта от задължително „изчегъртване“ на главния прокурор. Всеки добрал се до камера и микрофон представител на политическа партия държи да изтъкне позиция срещу Иван Гешев. Много често аргументи, особено пък правни, напълно отсъстват. Важното е да се повтаря, за да не се забрави, че имало било нужда от реформа на прокуратурата. И, разбира се, за ролята на съда в липсата на присъди за корупция по високите етажи на властта дума не се обелва. Каква точно следва да е реформата тогава, не е много ясно, важното е Гешев да го няма.

С това се изчерпва смисъла на всичките голословни политически декларации срещу прокуратурата.

Единствената разлика, че докато „опорните точки“ остават, ръководителите на обвинението се сменят, заради изтичане на мандатите им. Това се дължи на конституционната норма, която (все още) защитава прокуратурата от нейното ликвидиране. И добре, че е така, защото само си представете какво би се случило, ако случайно попаднали в парламента избраници, като тези от настоящото и предходното народни събрания, можеха да „чегъртат“ обвинителите.

Дава ли си изобщо някой сметка, че с непрестанните си внушения и атаки на наемници на мафията, било те политици, журналисти, анализатори и експерти по всичкология, ерозират, не просто доверието срещу прокуратурата, но и възможността държавата да отстоява интереса на обикновения гражданин. Нима всички не виждат, че внушенията срещу обвинител №1, без значение, дали той се казва Филчев, Велчев, Цацаров или Гешев, стават все по-несъстоятелни. Дотолкова, че напоследък „опорните точки“ разкриват и обидно ниското ниво на техните автори.

Без никакво съмнение, всички тези опити за „изчегъртването“ на обвинител №1, който се явява събирателен образ на силата на държавата над престъпните и олигархични интереси, имат организиран характер.

Атакуващите Гешев политически марионетки са само проводниците. Не са тайна и поръчителите - обвиняеми и подсъдими олигарси и престъпни босове, част от които се укриват зад граница. В следващите дни, когато очевидно ще се правят задкулисни опити за съставяне на правителство с третия мандат, отново ще сме свидетели на това как „изчегъртването“ на главния прокурор ще се ползва в мръсната сделка, която да прикрие властовите амбиции на политически пигмеи.

Отново да повторим, че всичко изброено дотук има своята висока цена, която обществото тепърва ще плаща. Защото България все повече затъва в политическа безпътица, правовият ред остава на заден план, а оттам застрашени се оказват най-висшите ценности на съвременния свят - свободата и демокрацията. Войната срещу българските прокурори прави страната ни все по-малко атрактивна за всеки чуждестранен или местен инвеститор.

След като мафията необезпокоявано може да атакува непрестанно дори обвинител №1, то какво остава за бизнеса, който иска да е независим от олигархични кръгове, какъвто например е „Капитал“. Този кръг вече активно готви радикален ход, който да ликвидира конституционната спирачка пред унищожаването на прокуратурата, а последните атаки срещу Иван Гешев, които имат преди всичко персонален характер, ясно показват, че изобщо не се касае за принципи. Като се започне от скалъпения „сигнал“ за извършените от главния прокурор престъпления и нарушения, с които служебно назначените министри Бойко Рашков и Янаки Стоилов занимаваха първо Висшия съдебен съвет, а после и Народното събрание. Но така се случва, когато имаш спусната политическа задача да се дискредитира прокуратурата.

Но дори и това не е всичко. Никой не се съмнява, че като вицепремиер по сигурността и вътрешен министър Рашков вече три месеца рови и неистово търси нещичко, с което да атакува Гешев. Изглежда обаче нищо не намира. Заради това се стигна до абсурдната за европейска демокрация ситуация, в която Народното събрание се занимава с абсолютно редовната диплома за висше юридическо образование на обвинител №1, получена още преди 27 години. По клеветнически твърдения на бившия депутат Минчо Спасов, настоящият народен представител - Николай Хаджигенов прати питания до трима служебни министри - легитимна ли е дипломата на главния прокурор? И те почнаха да му отговарят. Дали българският данъкоплатец знае с какви комични теми се занимават депутати и министри, разбира се, докато получават солидно възнаграждение за това.

Като дългогодишен преподавател в юридически факултети, Янаки Стоилов, очевидно осъзна одиозната ситуация, в която отново бе въвлечен и още преди седмица обяви, че „проблем“ с дипломата на Гешев няма. И как точно да има, след като няма как да си издържал изпит за юридическа правоспособност, ако не си преминал юридически стаж. А такъв стаж не можеш да преминеш, ако не си завършил право. Елементарна логика, но не - колегата му Рашков продължава да рови. Нека проявим снизхождение към пенсионирания следовател с имоти за милиони, за които твърди, че не са му от държавната заплата, а от доходите на съпругата му - нотариус. Рашков определено има тежък комплекс спрямо прокуратурата, породен вероятно от политическото решение от 1999 г., с което не му бе разрешено да стане обвинител №1, макар да бе избран за такъв от тогавашния съдебен съвет. И какво точно се очаква да открие служебният министър в Академията на МВР, където Гешев се е дипломирал като юрист през 1994 г. Ако беше принципен, днес самият служебен вътрешен министър трябваше да признае, че когато Иван Гешев е постъпвал като младши следовател в Столичната следствена служба, неин директор е бил именно Бойко Рашков. Пенсионираният следовател обаче предпочита да атакува поредния обвинител №1. Не му е за първи път, защото колкото главни прокурори е имало, всичките са били обект на нападки от Рашков. Уви, комплекси.

По подобен злонамерен начин някогашният следовател се държи и по претърпялата пълно фиаско тема за тайнствения „Списък 38“ с имена на политици и магистрати, които имали сметки и имоти в чужбина. Оказа се, че въпросът е приключен и с изключение на един казус - всички останали фигуриращи в т. нар. „списък“ са изрядни. И това е било напълно известно на Рашков от момента, в който преди три месеца е изискал справката от Държавна агенция „Национална сигурност“. Но той не цели истината да се знае, а използва класифицираната информация, за да прави интриги и да прави опити да шантажира хора с позиции и по-важното с биографии.

Същински водевил сътвориха враговете на Гешев и с две други фабрикувани компроматни кампании за т. нар. „Български Уотъргейт“ и „Преторианската гвардия на главния прокурор“. Хаджигенов и Рашков с напълно идентични внушения лансират манипулативната теза, че видиш ли прокуратурата била подслушвала мирно протестиращите през 2020 г. Сякаш хората не помнят какво се случваше по „жълтите павета“, нима няма нормален човек, който не е гледал кадрите по телевизии, в сайтове и социални мрежи, на които ясно се виждаше как Хаджигенов настървено предвождаше тълпите, носещи вмирисана риба, стари яйца и тоалетна хартия, с които бе замеряно и осквернявано дори ръководеното днес от сподвижника му Рашков вътрешно министерство.

С методите на пропагандата на обществото се внушава и фалшивата новина, че Бюрото за защита на свидетели охранявало единствено главния прокурор. Авторите на тази лъжа добре знаят, че поне дузина са свидетелите, които се ползват със закрила, като част от тях дори са изведени от страната. Поддържането на тази тема в публичното пространство също има своето обяснение и отново показва желанието за мъст спрямо главния прокурор, част от което е и атакуването на мястото на Бюрото пред Конституционния съд. И докато се очаква в следващите месеци произнасянето на конституционните съдии, парламентарните групи на „Изправи се БГ! Ние идваме“ и „Демократична България“ внесоха законопроект целящ преместването на Бюрото по защита към правосъдното министерство. Ако някой обясни каква ще е ползата за обикновените хора от тази безсмислена промяна, освен, че може би информацията по защита на свидетели ще е лесна за изтичане по посока на заинтересованите лица, чиято престъпна дейност следва да се доказва именно на база показанията на ползващите специална закрила от държавата.

Времената пред българските обвинители са наистина трудни. Видно е, че задкулисни кукловоди се опитват да използват политическата катастрофа, за да прехвърлят напрежението и в съдебната власт, като разрушат нейната независимост. Иван Гешев може да е доволен за себе си, че две години след неговата номинация и при всевъзможните опити да бъде дискредитиран, дори Бойко Рашков не успя нито да намери, нито дори да фабрикува компромат, който да послужи като повод за отстраняването му като главен прокурор. Време е обаче прокуратурата да започне да отговаря на атакуващите я. Но не на тези политически еднодневки, които дефилират по телевизионни студиа и ползват парламентарната трибуна за пропаганда, а на истинските поръчители на опитите за „изчегъртването“ u. Разследванията, арестите и повдигнатите обвинения, извършени през последните 3-4 години от прокуратурата, са посоката, по която Иван Гешев трябва да продължи да води колегите си обвинители.