„Партенопа“ е визуална поезия от Паоло Сорентино

Една красива неаполитанска приказка

Гари Олдман създава запомнящ се образ

Изключително изпълнение на Челесте Дала Порта

От маестрото зад шедьовъра „Великата красота“

Възхитителната неаполитанска драма „Партенопа“, дело на Паоло Сорентино, един от гениалните „поети“ в съвременната кинематография, тръгва в разпространение по кината от 29 ноември. Предпремиерата на филма в България ознаменува началото на десетото юбилейно издание на Синелибри и успя да постигне внушителен зрителски успех, мотивиран и от възторжените отзиви на критиката. Междувременно в Италия боксофис резултатът на „Партенопа“ само за две седмици надмина този на абсолютния шедьовър на режисьора „Великата красота“.

„Партенопа“ (Италия, Франция 2024), с времетраене от 136 минути, е по сценарий и режисура на Паоло Сорентино
Партенопа е една от шестте сирени в гръцката митология, известна с девичия си глас. Според легендите тя е основала Неапол, столицата на барока, един от най-примамливите и потайни градове в света. Но Партенопа е и героинята на Паоло Сорентино в едноименния филм – пленителна неаполитанска драма, апология на красотата, изящен трактат за магията на кинематографията.

Партенопа (в ролята влиза прелестната Челесте Дала Порта) е загадъчна и безгрижна наглед изкусителка, която се наслаждава на свободата и младостта си. Родената в Неапол девица се отличава с неустоима красота и спира дъха на всеки срещнат. Тя знае, че „красотата е като войната – отваря всички врати“, но това не ѝ е достатъчно. Разговорите ѝ със застаряващи актриси, които според обществото вече не са в разцвета на силите си, разкриват природата на нейните собствени желания. Стремежът на Партенопа да се посвети на академична кариера като антрополог я води при сприхавия професор Девото Марота. Проследявайки историята на нейното раждане, младежките ѝ години и пътя към зрелостта и неизбежния залез, Паоло Сорентино е създал хипнотичен филм с носталгична атмосфера – опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето, за безсмислените флиртове и любовните блянове, за начина, по който виждаме хората и местата, и за тяхната непостижима същност.

Сред звездите във филма са Гари Олдман,  който създава извънредно запомнящ се образ, легендарната Стефания Сандрели и възхитително красивата Челесте Дала Порта, която е откритието на филма. Участват още имена като Луиза Раниери, Изабела Ферари, Силвио Орландо и др. Филчът беше в основното състезание за приза „Златна палма“ от кинофестивалa в Кан и номинация за наградата на публиката на Егейския филмов фестивал.

Най-влиятелният филм на Сорентино и досега е „Великата красота” от 2013-а, спечелил наградата “Оскар” за чуждоезичен филм. Филмът функционира като любовно писмо към Рим, към киното на Федерико Фелини, живота, жените... Тони Сервило прави велика роля в образа на бонвивана Джеб Гамбардела, която се разхожда из древните улици на Вечния град в търсене на вечно изплъзващата се “велика красота”. В крайна сметка филмът я намира и ни я предлага в изобилие. Представете си филм на Фелини, но от XXI век – с пищността, разгула, хумора, емоциите, композициите, музиката, диалога, флуидната камера...

Сеньор Сорентино постига уникална визия – свежа, нова, неприличащата на нищо досега и едновременно с това наситена с отгласи от шедьоврите на италианските майстори, пълна с препратки, алюзии, метафори. Стилът му вече е болезнено разпознаваем в добрия смисъл на думата. Сорентино конструира своите филми като визуални поеми, картини преливащи в истории, които после пак се разпадат на отделни, изключително внушителни, образи.

Сорентино инкорпорира своя стил в разнообразни жанрови конвенции. С Тони Сервило са отново разкошен екип за любовно-криминалната елегия “Последиците на любовта” от 2004-а и политическата драма Il Divo от 2008-а. С Шон Пен направи носталгичната музикална екстраваганца “Това трябва да е мястото” през 2011-а.