Следващата важна задача, която ще подобри качеството на обучението, е привличане на представители на частния бизнес като активна част в образователния процес.
„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” , ректорът на Медицински университет - Варна , ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” който е и председател на Съвета на ректорите, , ректор на Технически университет-София, , ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колев , ректор на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", доц. д-р Григорий Вазов , ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ).
Днес продължаваме с материал на проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия.
Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд“ ще ги публикува всяка сряда.
В Република България преди 75 години е създадено първото висше техническо училище, което на базата на наличните по това време инженери и архитекти, завършили своето образование в чужбина, създава един първоначален преподавателски състав.
За прием на чуждестранни студенти Министерството на образованието и науката поставя по-високи критерии и изисквания, отколкото критериите и изискванията за прием на български студенти, което по мое мнение не е разумно, защото приемът на чуждестранни студенти ще подобри до голяма степен и финансовото състояние на висшите училища.
Преподавателският състав е изпратен в Австрия и в Германия за допълнителна квалификация и обучение, за да може да подготвя студентите в така важните области във висшето образование – именно техническите науки първоначално със Строителен и Архитектурен факултет, разбира се и Машиностроителен и Електротехнически факултети. По-късно Висшето техническо училище се разделя на няколко висши институти.
Ще се спра преди всичко на Университета по архитектура, строителство и геодезия, който е продължител на Инженерно-строителния институт след 1953 г., Висшия инженерно-строителен институт след 1961 г. и Университета по архитектура, строителство и геодезия след 1977 г.
Висшето образование е част от общия образователен процес
Когато разглеждаме висшето образование, то не бива да бъде обособявано и анализирано като самостоятелен етап. То е съставна част от общия образователен процес както в България, така и във всички останали страни. Това означава, че образованието на младите хора започва не от първи клас, а още от детската ясла и продължава нататък през началното, предучилищното и училищно възпитание. Така че, висшето образование е един завършващ етап, но не последен, от образованието на младите хора. Това означава, че за да се реализира добро висше образование, което да осигури една солидна инженерна подготовка на младите хора, е необходимо да има поредица от предпоставки. Първо – необходимо е едно добро средно образование, в което младите хора да са добили редица знания и умения, помагащи им за усвояване на сложните технически науки във висшите технически училища. Особено внимание трябва да се обръща тук на новите технологии, а именно – компютърно обучение, което включва не само компютърна грамотност, а и допълнителни знания за компютърните системи, било то операционни системи, било някои програми за текстообработка и изчислителни програми. От друга страна, особено внимание трябва да се обърне на изучаването на математика в средното училище, което е основа не само на инженерно-техническото образование, но и на много други професионални направления, например икономическото. Ето защо на средношколците трябва да се осигуряват и дават задълбочени знания най-вече в областта на математиката. Необходимо е, разбира се, да обърнем специално внимание, че всички промени в областта на средното и висшето образование трябва да се правят разумно, обосновано и внимателно, тъй като образованието е една консервативна система и всички бързи, необмислени и необосновани промени могат до доведат до сериозни проблеми, които, за съжаление, се проявяват след дълъг период от време при вече влошена образователна система. Още веднъж трябва да подчертаем значението на доброто средно образование за подготовката на висши инженерни кадри.
Нови технологии и материали
При развитието на образованието, в частност на висшето образование, трябва да отчитаме факта, че в съвременния свят вече се внедряват изключително много нови технологии и материали. Ще започнем от компютърните технологии и ще преминем през новите строителни материали, нови апаратури и софтуер в геодезическите измервания, нов софтуер в архитектурното и строителното проектиране. Всичко това налага една допълнителна подготовка на инженерите. Убеден съм, че е така и в другите висши училища, които подготвят инженерно-технически кадри. Тези фактори оказват изключително голямо влияние. Във връзка с това, основните проблеми пред висшето образование, най-вече инженерно-строително, геодезическо и архитектурно са създаване и поддържане на адекватна във всеки един момент материална база. Тук преди всичко трябва да се обърне особено внимание на лабораторната обезпеченост, защото на младите хора не бива да се поднасят само теоретични знания, а също така в лабораториите, в компютърните зали те трябва да добиват и редица практически умения. Осигуряването на модерни лаборатории и съвременно лабораторно оборудване трябва да бъде постоянна грижа на всяко висше училище. С този проблем висшите училища могат да се справят само чрез активната и целева помощ от държавата. Необходимо е да се работи за увеличаване на капиталовите разходи и този въпрос беше поставен пред компетентните държавни органи от ректорите на висшите технически училища през 2016 г.
Второ изключително важно условие е да се работи за постоянно всестранно развитие на преподавателския състав. Тук в нашата област ще се спрем на следните проблеми, които чакат своето решение и ние работим, разбира се, за тяхната реализация – създаване и налагане в практиката на единна концепция за развитие на инженерно-строителното, архитектурно и геодезическо образование; използване на знанията, придобити в различни учебни центрове, професионални гимназии, лицеи, университети с по-ниска образователно-квалификационна степен. За всичко това, разбира се, трябва да има и законови предпоставки, с които да бъде реализирано придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър“. Особено внимание трябва да се обърне на създаването, развитието и възпроизводството на преподавателския състав. И тук висшите училища, както и държавата, са длъжници на преподавателския състав от гледна точка на икономическото стимулиране, от гледна точка на разширяване на възможностите за изследователска дейност, лабораторна дейност, командировки в чужбина.
Висшето училище трябва да изпълнява важната задача за постоянно обновяване на учебните планове и програми на всички нива от образователния процес във висшето образование. Тук още веднъж ще подчертая необходимостта от обновяване на учебните програми и в средното образование. Следващата наша важна задача, която ще подобри качеството на обучението, е привличане на представители на частния бизнес като активна част в образователния процес. И сега го правим, но този процес би следвало да се задълбочи, за да може потребителите на кадри да дадат информация както на ръководствата на висшите училища, така и на преподавателския състав за реализацията на кадрите в бизнеса; за необходимите по обем и качество знания и умения, които трябва да придобиват студентите по време на обучението си във висшите училища. По този начин ще се осъществи една разумна обратна връзка между бизнеса и висшите училища и едно реално включване. Тук особено внимание ще обърна на учебните стажове и практики, чрез които студентите пряко се включват в производствения процес, запознават се с практиката в нашата страна в областите, за които се обучават. Трябва да се разширяват и възможностите по европейските стажантски програми, които и в момента не са малки, но тяхното разширение просто е належащо. Особено важен е въпросът за трудовата реализация на завършващите специалисти и тук бизнесът е длъжник на младите хора. Работодателите изискват кадри с много добри теоретични знания и практически умения, но, по мое мнение, не обръщат достатъчно внимание на заплащането на труда, което е основна предпоставка младежите да избират да учат в едно или друго професионално направление. Ниското заплащане на труда на завършващите в много случаи ги принуждава да търсят реализация в чужбина, което не е добре за нашата икономика.
Трябва особено внимание да обърнем и на качеството на обучение. От няколко години Министерството на образованието и науката работи по този въпрос и се преминава, може би не с желаните темпове, от финансиране на образованието от количествени показатели към качествени показатели, тъй като количествените показатели вече изживяват своето време и не осигуряват необходимото качество на подготвените кадри. Затова трябва да продължи преминаването към качествени критерии за финансиране на висшето образование, а не както се казва „на калпак“.
Приемане на студенти
Не е тайна, че държавата е в демографска криза и нейното преодоляване ще продължи доста дълго време, а през това време икономиката все повече ще се нуждае от инженерно технически кадри, в което съм дълбоко убеден. Това налага държавата да провежда една разумна и обоснована политика за равномерно разпределение на завършващите средно образование за обучение в различните професионални направления. Този подход заедно с повишаване на качеството на висшето образование ще допринесе за преодоляване на недостига на кадри с висше образование.
Ще обърна внимание на един наболял проблем, който вероятно споделят всички висши училища, а именно големите трудности, които срещат висшите училища при приемането на чуждестранни студенти. Кои са двата основни проблема в тази област?
Първо: за прием на чуждестранни студенти Министерството на образованието и науката поставя по-високи критерии и изисквания, отколкото критериите и изискванията за прием на български студенти, което по мое мнение не е разумно, защото приемът на чуждестранни студенти ще подобри до голяма степен и финансовото състояние на висшите училища. Другият проблем с чуждестранните студенти, това е проблемът с визите – една изключително мудна административна система за издаване на визи, за която ще спомена е, че например за някои студенти издаването на визи за постоянно пребиваване в Република България отнема не по-малко от шест месеца. Това отблъсква чуждестранните граждани от българското висше образование и особено, тук ще подчертая – на българи, които са от българската диаспора и за които визите трябва да бъдат изключително облекчени.
Накратко в тази статия поставих някои от проблемите, които считам за изключително важни и тяхното решаване ще допринесе за повишаване най-вече на качеството на висшето образование. И наред с проблемите, поставени от колегите – Ректори и на другите висши училища, които са изключително смислени и сериозни, в една обща дискусия ще създадем условия за цялостното подобряване на висшето образование.
Труд
_8585551202533712794_small.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш