Защо Еврокомисията предлага създаването на европейска диплома за висше образование и какви предимства ще дава тя пред националната, питаме българския еврокомисар Илиана Иванова. Тя представи инициативата на Комисията в края на март, а пред „Труд news” посочва, че ученето в няколко страни вече не е лукс, а необходимост , като ключовите предизвикателства на нашето време стават все по-глобални. Ще доведе ли това до по-високо качество на българското висше образование, както и до привличане на повече чуждестранни студенти – разговаряме с комисар Иванова за новите възможности.

- Госпожо Иванова, представихте три инициативи на Еврокомисията за насърчаване на транснационалното сътрудничество между институциите за висше образование, чиято крайна цел е създаването на европейска диплома. Кои са те и нека обясним какви са възможностите, които се дават с „европейски етикет“ и „европейска степен“?
- Инициативите включват план за европейска диплома и две препоръки - за система за удостоверяване на качеството и признаване на дипломите и за това как да направим кариерите за преподавателите във висшето образование по-привлекателни. Предлагаме европейска диплома, защото ученето в няколко страни вече не е лукс, а необходимост - ключовите предизвикателства на нашето време стават все по-глобални. Европа има нужда от хора, готови да ги посрещнат. Но тя няма транснационалните образователни програми за подготовка на такива специалисти. Причините за това са разнообразието от национални и регионални образователни системи и правните и бюрократичните пречки пред сътрудничеството между европейските университети. За да акредитират съвместна програма за обучение, на тях им трябват две и повече години. Това означава, че те не могат своевременно да реагират на нуждите на трудовия пазар и на обществото. Оттук, те не допринасят колкото биха могли за конкурентоспособността на ЕС и за неговата стратегическа автономия. Ето защо предлагаме този нов тип диплома на бакалавърско, магистърско или докторско ниво, която ще позволи на студентите да учат в различни страни и на различни езици и да придобият умения, необходими за бъдещето. Те ще се обучават в многоезична среда, ще вземат най-доброто от няколко университета и култури и така ще станат привлекателни за работодателите, съчетавайки международен опит, академично ниво, владеене на различни езици и културна адаптивност.

- А какво ще стане с националните дипломи?
- Държавите членки ще могат да избират дали да въведат европейска диплома или не. Тя няма да заменя дипломите, издавани на национално ниво. Висшите учебни заведения, които решат да я приложат, ще го правят въз основа на общи критерии, договорени на европейско ниво - при пълно зачитане на автономията на ВУЗ-овете и на академичната свобода, и при спазване на принципа на субсидиарност. Това е основополагащ принцип в ЕС, който означава, че решенията трябва да се вземат възможно най-близо до гражданите. Предлагането на европейско законодателство трябва винаги да бъде съобразено с това изискване. Страните членки ще могат да избират също и дали да въведат европейската диплома напълно или постепенно - с оглед на реформите, които тя ще изисква в образователните им системи. В първия случай доброволно сдружилите се ВУЗ-ове или учредено от тях юридическо лице ще издават на студентите нов тип свидетелства за бакалавър, магистър или доктор, които автоматично ще се признават навсякъде в ЕС. Във втория случай към дипломите, издавани от няколко университета по техни съвместни програми, студентите ще получават и сертификат с „европейски етикет“.

- По каква система ще става това?
- Европейската диплома предполага доверие в резултатите от обучението. Става дума за доверие първо между участващите образователни институции и второ - от страна на студентите и на техните бъдещи работодатели. Затова предлагаме европейска система за удостоверяване на качеството и признаването на дипломите. Тя трябва да съкрати сегашните сложни и дълги процеси на признаване на качеството. Автоматичното признаване на дипломите ще става въз основа на европейски критерии, които вече са успешно изпитани от 140 университета в ЕС и 60 национални или регионални власти. Очакваме държавите членки да ги приемат. След това ще бъдат разработени насоки за прилагането им. Всичко казано дотук може да остане само пожелание без хората, които трябва да го направят - академичния състав. За да привлича и задържа таланти, висшето образование трябва да предлага привлекателни перспективи за кариера. Това е предметът на третата ни препоръка към правителствата в ЕС. Не можем да очакваме високо ниво на подготовка в международните програми без стимули с тях да се ангажират най-добрите преподаватели. Материалната и моралната оценка на техния труд и принос е в ръцете на националните власти. Докато две трети от университетите в ЕС днес смятат транснационалното сътрудничество за част от своята стратегия, само малка част от академичните среди съобщават, че това е взето предвид в достатъчна степен в перспективите им за кариера.

- Има ли разчети какъв процент от българските студенти биха се възползвали въвеждането на европейска образователна степен и в кои направления? Кога би следвало да са факт първите такива дипломи и би ли имала такава трансформация ефект върху привличане на чуждестранни студенти у нас в направления различни от медицинските?
- Европейската диплома е отворена за всички дисциплини и за студенти от всички националности. ВУЗ-овете, които си сътрудничат, ще определят в кои области да я предложат. Осем водещи български университета участват в осем европейски университетски алианса, които потенциално биха могли да решат да издават европейски дипломи. Кога ще стане това и броят на студентите, които биха се възползвали, зависят от съгласието на държавите членки да въведат европейската диплома в своите университети. Първата стъпка в тази посока е те да се споразумеят за предложените европейски критерии. След това Комисията ще подкрепи разработването на насоки за прилагането им и ще финансира въвеждането на европейската диплома, разработването на съвместни програми от участващите ВУЗ-ове в съответствие с критериите.

- В какви срокове се предвижда ЕК да стартира проекти за европейска степен в рамките на програма „Еразъм+“ и какви финансови стимули би могла да получи България и българските университети?
- През 2025 година Комисията планира да стартира проекти за „път към европейска диплома“. Те ще предложат финансови стимули на държавите, агенциите им за акредитация, ВУЗ-овете, за да се подготвят те за въвеждане на европейската диплома. Тези проекти ще бъдат част от програмата „Еразъм+“, която разполага с бюджет от 26 милиарда евро за целия програмен период (2021-2027 г.). Тя ще продължи да финансира алиансите на европейските университети, съвместните магистърски програми „Еразъм Мундус“, съвместните докторски програми „Мария Склодовска-Кюри“ и Европейския институт за иновации и технологии. Всички те проправят пътя към европейската диплома. Страните членки, включително България, могат да използват и експертна помощ от Инструмента за техническа подкрепа. Тя ще им послужи да направят необходимите за европейската диплома правни и административни реформи, да насърчават сътрудничеството между университетите, изследователската общност и бизнеса и да осигурят съответни системи за гарантиране на качеството на обучението и да подобрят перспективите за кариерно развитие на учените.

- Ще доведе ли европейската диплома до сливане на университети или точно обратното - до разгръщане на европейските университетски мрежи?
- Не предлагаме сливания или създаване на суперуниверситети. Функцията на Съюза в образованието е строго ограничена. ЕС може да допринася за развитието на качествено образование, като насърчава държавите членки за това. Ако е необходимо, ЕС може да подкрепя или да допълва техните действия. Университетите и държавите членки сами решават как да си сътрудничат. Ние им предлагаме само избор, който е доброволен. В същото време сме свидетели на развитие, което вие наричате „университетски мрежи“. Това всъщност са алиансите на европейските университети, които скоро ще станат 60 с близо 500 висши учебни заведения в тях. Те са градивните компоненти на Европейското образователно пространство, което е стратегическата ни цел. Моделите на сътрудничество между ВУЗ-овете могат да бъдат различни. Те ще ги изберат свободно според своите нужди в съответствие със своята автономия. Изборът е от гъвкаво двустранно и многостранно сътрудничество до създаване на съвместни юридически лица, представляващи университети в няколко държави.

- На този фон как гледате на предложението да няма такси за студентите държавна поръчка в България?
- Това е вътрешен въпрос на държава членка, тъй като образованието е област от национална компетентност. Всяка държава има собствени политики. Ролята на Комисията тук е да предложи добри практики и инструменти за националните власти, за да се придвижат по-бързо към собствените си цели и към целите на Съюза. Едно такова предложение е европейската диплома.

Нашият гост

Илиана Иванова бе избрана за еврокомисар по иновациите, изследванията, културата, образованието и младежта в средата на септември миналата година. Преди това тя бе председател на Комитета за контрол на качеството в ЕСП. Иванова е била три мандата председател на Втори одитен състав, отговарящ за “Инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване”.

От 2009 до 2012 година е била член на Европейския парламент, като е избрана за заместник-председател на комисията по бюджетен контрол и като член на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. От 2007 до 2009 година е член на Столичния общински съвет. В периода 2004-2006 година е анализатор в банки и финансови институции в Далас и Аризона, САЩ.

През 2004 година Илиана Иванова защитава MBA в глобалното управление от Thunderbird University, Arizona State University, Аризона, САЩ. През 1999 година получава магистърска степен по международни икономически отношения от Икономическия университет във Варна. Владее английски, френски, немски и руски език.