Има една сакрална дата в българската история – 25 септември 1940 г. Тогава започва изпълнението на Крайовската спогодба между Царство България и Кралство Румъния, с която е поправена една историческа несправедливост –  анексираната след Междусъюзническата война Южна Добруджа се връща в пределите на България. На този ден Дора Габе и Елисавета Багряна са сред официалните лица, които заедно с освободителните войски влизат в Добрич, посрещнати възторжено от хиляди добруджанци.

И сега, 84 години по-късно, Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, отдели 90 минути в програмата си, за да посети „Дом Дора Габе“ към Съюза на българските писатели. След сериозна реставрация автентичният дом на голямата ни поетеса, намиращ се на бул. „Васил Левски“ № 60  в София, отвори врати през януари 2024. Музейната експозиция получи официално статут на Обществена колекция от Министерство на културата и вече приема редовно посетители от всички възрасти. Тук се организират литературни четения, премиери на книги, лекции за ученици и студенти.

При посещението си в това уникално музейно пространство г-жа Йотова беше придружена от доц. д-р Пламен Славов – съветник по култура на президента Румен Радев, както и от представители на нейния екип в лицето на Надя Младенова, Милена Димитрова, Людмила Нинова, Кристиела Симеонова, Камелия Кирилова. Още с пристъпване прага на музея гостите бяха посрещнати от Боян Ангелов – председател на СБП, който им подари новото издание „Непримирима. Лирика за вечността“ (изд. „Богианна“, 2024) – изящно томче, събрало избрани стихове на Дора Габе, които тя пише в различни периоди на живота си, в дълголетното си творческо съзидание в продължение на 7 десетилетия. Той ги запозна с важни факти от живота на поетесата, наблягайки на ролята на нейния баща Петър Габе, на учителя ѝ в поезията Пейо Яворов, на съпруга ѝ проф. Боян Пенев. „Родената в Добруджа поетеса тъгува за изгубеното след Първата световна война нейно малко Отечество, останало в пределите на Румъния. Бащата ѝ Петър Габе бил осъден задочно на смърт от румънските власти, защото участвал в Тайна военна организация за освобождението на Добруджа. Ето защо до края на земните си дни Дора Габе поставя преклонението и обичта към България като свое най-голямо вдъхновение. Пропити с неизразима обич са стиховете, посветени на съпруга ѝ проф. Боян Пенев. Не крие своята сакрална привързаност към Пейо Яворов и вулканичната му поезия. Дора Габе е брилянтен пример за това как би трябвало със силата на поетическото слово да се отстоява българската историческа памет и да се бранят въжделенията на поколенията преди нас“ – сподели Боян Ангелов и припомни факта, че нейното благородство и добросърдечие я отвеждат през 1982 г. при Любомир Левчев – председател на СБП в този момент, с желанието да завещае своя апартамент на Съюза на българските писатели с цел той да служи за работа с млади творци. 

Г-жа Йотова се заинтересува от архива на Дора Габе, тя разглеждаше с пиетет първи и втори издания на книгите ѝ, автографи от световноизвестни писатели, архивни материали, оригинални снимки и маслени портрети от проф. Иван Табаков и проф. Илия Петров. Тя се спираше пред всеки експонат по време на импровизираната лекция между оригиналните мебели и вещи в музея, за които разказваше Добрин Добрев Финиотис – уредник. Прозвуча топлият глас на Дора Габе – оригинален запис-рецитация на най-известното ѝ стихотворение „Почакай, слънце!“.

Домакини и гости проведоха задълбочен разговор по актуални теми на родната култура, позаинтересуваха от проблемите, които спъват работата на Писателския съюз.

„Тук има безценни експонати!“ – каза Илияна Йотова и написа в книгата за гости: „Примирението е понижение! Само тези думи да ни бе завещала Дора Габе, са достатъчни. А тя ни остави толкова мъдрост, за която един човешки живот не стига. И любов, и нежност, и обич! И красив български език, с който изпя най-добрите си песни за нашата България, за нейната България и нейната, нашата Добруджа! Имаме я – Голямата Дора Габе!

Уважаеми колеги от музея „Дора Габе“, признателни сме за вашата работа, но най-вече вие възкресявате духа на голямата писателка и той никога няма да напусне това място!

Защото ни е необходим! За нас и поколенията след нас!“

В новата книга „Непримирима. Лирика за вечността“ издателят се е спрял на тези творби, в които изповедната лирична струя не само изобразява емоционалните гънки на душата, но и контаминира философски размисли с пантеистичен ракурс, с диалогичност на лирическия говорител, с опозицията „аз и света“, „аз и другия“, „аз и самотата“, „аз и изплъзващото се време“. 

В поетическата канава ще открием стихове от първата стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“ (1908), от втората ѝ книга „Земен път“ (1928), от различни тематични ядра в следващите ѝ книги, които звучат актуално и днес. Тук е оформен цикъл „Добруджа“, в който срещаме знакови нейни творби: „Родина“, „Молитва“, „Добруджанска песен“, „Добруджа“, „Роден край“, „На границата“ и др. Философските послания са заложени и излъчват енергетичната си светлина чрез най-доброто от книгите „Почакай, слънце“, „Невидими очи“, „Сгъстена тишина“ и „Светът е тайна“. Това изискано томче се отличава с ретро дизайн, а в края на книгата е включено важно допълнение: информация и снимки от музейното арт пространство „Дом Дора Габе“.