Когато се гордеем, че български писатели са популярни по света, би трябвало да стъпваме на реални данни от продажби в големи книжарски вериги. В средата на октомври 2024 г. бразилското списание „Вежа“ („Гледай“) класира романа „Дъщерята на реките“ на писателя Илко Минев на първо място като най-продавана книга в книжарниците на Бразилия. Той е българин и бразилец едновременно – романите му са добре познати у нас. В Бразилия (на португалски) и в България (на български, изд. „Синева“) излезе тетралогия, включваща романите „Преди да замлъкна“ (2014), „Дъщерята на реките“ (2015), „В сянката на изгубения свят“ (2018) и „По следите на Алемоа“ (2022).

На премиерите на книгите у нас Илко Минев събра многобройна публика, беше канен на интервюта в медиите, но някак присъствието му в културния мейнстрийм беше краткотрайно. Но издателят му в Бразилия оцени качествата на приключенските сюжети, на идеите, залегнали в посланията, и продължи да преиздава романите. Така милионната публика в Бразилия преоткри „Дъщерята на реките“ и интересът към книгата я издигна за пореден път на първо място в читателските предпочитания, като преди това 12 пъти този роман беше в първата десетка на най-четените книги.

Би трябвало да отбележим и факта, че всички книги на Илко Минев са преведени на английски език и се разпространяват в САЩ, а два от романите са преведени на испански език и се продават в Латинска Америка.

Илко Минев е член на Съюза на българските писатели, членува и в два писателски съюза в Бразилия. Той е ежегоден дарител на СУ „Св. Климент Охридски“, на Общество „Димчо Дебелянов“ към Националния студентски дом, финансира Националната награда „Валери Петров“, връчвана от СБП, подпомага изпаднали в нужда български писатели.

Преди дни Илко Минев беше в София и каза: „Когато си идвам в родината, искам да усетя, че нещата вървят нагоре. Често ме питат дали одобрявам политиката на този или онзи премиер, президент или партия. За мене няма значение кой управлява. Искам да почувствам с цялото си същество, че хората са доволни, че страната се развива“.

В „Дъщерята на реките“ е налице полифоничност на различни типове роман: пътуването като модерен тип робинзониада – опознаваме една толкова екзотична за българина територия като Амазония, но ще открием и принципите на психологическия, лирическия, еротичния, приключенския роман. Интересна е конструкцията – две независими във времето сюжетни линии, които се съединяват, срещайки своите основни герои. Това е книга и за толерантността между етносите, расите и религиите, бидейки създадена от автор от еврейско потекло, чиито герои непрекъснато живеят в граничност и екстремност – на природни и социални обстоятелства, на битови и емоционални сътресения, дори на родова обреченост. 
Истинският писател умее да балансира между реалността и фикцията, да закове преломния момент на превръщането: ситуация – герой – проблем – изход. Не е излишно да си припомним един афоризъм, казан в края на 19 в. от Оскар Уайлд: „В днешния век се чете твърде много и не остава време за възхищение; пише се прекалено много и не остава време за размисъл“.

Книгите на Илко Минев активират у читателя и възхищение от майсторското описание на един непознат свят, и размисъл в благодатните часове на нощта, когато се промъква и взима връх антилогичната същност на човека. Тогава един ден от чуждоземен сюжет прераства в делник на човек в другия край на планетата – с всички зададени и незададени въпроси, с предполагаемите отговори. Или както казва Едгар Алън По – „За времето на прочита писателят разполага с душата на читателя“.

Какво по-отчетливо доказателство за автора, че героите му са обикнати от различна нации по света.