Опозицията надушва сделка за милиарди на правителството със спътниковия магнат

Геният на Доналд Тръмп се намеси безпрецедентно във вътрешните работи на Италия

Президентът Матарела реагира джентълменски, премиерът Мелони не обели и дума

„Тези магистрати трябва да си ходят вкъщи“ - туитира в средата на миналата седмица Илон Мъск. Най-богатият човек в света, дясната ръка на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп и новоизмислен негов министър за ефективна реформа на американската администрация се бе изцепил по адрес на няколко съдии от Рим. Те си заслужиха пожеланието за уволнение на автомобилния, медиен и космически магнат с решението да бъдат върнати в Италия седмина мигранти, пратени от полицията в уредения от правителството на Джорджа Мелони лагер в Албания за нелегални пришълци.

Магистратите бяха мотивирали присъдата си с някои противоречия между подписания от Рим и Тирана протокол за задържане и репатриране от Албания на пристигнали в Италия пришълци, и третиращите мигрантския проблем европейски и международни споразумения.

С туита си готвещият се да разкаже играта на чиновническия апарат във Вашингтон Илон Мъск разтърси като начало Вечния град, защото бе възприет край Тибър като чиста проба намеса във вътрешните работи на Италия. Съвсем естествено на призива на магната най-напред реагира Националната асоциация на магистратите, чиито вицепрезидент Алесандра Мадалена заяви: „Тук вече не е заложена на карта независимостта на съдебната система, а суверенитетът на италианската държава“.

Опозицията в лицето на Демократическата партия и нейните сателити нарече думите на Мъск „нетолеруема намеса“ и настояха премиерът Джорджа Мелони „да защити авторитета на Италия като суверенна страна“. В подобен дух се изказаха също така някои от коалиционните партньори на министър-председателя като лидера на центристката формация „Ние, умерените“ - Маурицио Лупи, който нарече пожеланото прогонване на съдии „недопустими думи“. Накрая пред лаптопа си седна и президентът Серджо Матарела, който обясни простичко на Мъск, че не бива да се меси във вътрешните работи на други държави и че Италия е голяма демократична страна и може да се грижи сама за себе си. Току май единственият политик и държавник в Рим, който приветства открито магната за изцепката му по адрес на римските магистрати, бе вицепремиерът и лидер на крайната дясна партия „Лига“ - Матео Салвини. Той заяви, че въобще не ставало дума за намеса на Мъск във вътрешните работи на Италия, а за реакция срещу „отдавна политизираната от левицата и работеща срещу правителството магистратура“. Доколкото до премиера Мелони, някои медии писаха, че тя се била накарала по телефона на приятеля си Мъск, но според други това не било вярно, тъй като вече била договорила тайно и насаме с магната сделки за милиарди в сектора на спътниковите телекомуникации.

В хода на завихрилия се скандал не един и двама политически наблюдатели в Рим и Милано се запитаха как може новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи едва ли не за пръв помощник, направо за дясна ръка, екстравагантен и доста безскрупулен индустриалец като Мъск, наричайки го дори „велик гений“? Отговори им в кратка дописка от Ню Йорк кореспондентът на в. „Кориере дела сера“ Федерико Рампини, който обясни, че в САЩ било нормална практика президентите да разчитат на привикани да работят в екипите им мастити влиятелни и нецепещи никому басма индустриалци и финансисти. Така например по време на Втората световна война плътно до президента Франклин Делано Рузвелт е бил прочутият банкер Хенри Моргентау, който на практика е финансирал участието на САЩ в планетарния конфликт, допринасяйки за победата на Съюзниците над хитлеристката коалиция. Джон Кенеди пък назначава президента на автомобилния гигант „Форд“ Робърт Макнамара за министър на отбраната в момент, когато започва виетнамската война и тя на практика е дирижирана от един от най-големите американски капиталисти. А Бил Клинтън си назначава за министър на финансите топ-банкера на мощната кредитна институция „Голдмън Сакс“ - Робърт Рубин и той сътворява плана за дерегулация на финансовите пазари, довел до т. нар. глобализация и финансово-банковата криза през 2008 г. Друг висш кадър на „Голдмън Сакс“ - нейният президент и изпълнителен директор Хенри Полсън е поканен от Джордж Буш Младши пак за финансов министър и като такъв мери успешно ръст със споменатата криза, а после осигурява парите за като цяло неуспешните военни интервенции на титуляра си из света.

Така че няма нищо чудно в това гиганти на индустрията и финансите на САЩ да се месят в дейността на правителството и дори да напътстват президентите на страната - заключава „Кориере дела сера“. Като според вестника Илон Мъск е точно такава, изключителна личност, която вече играе даже важна геополитическа роля с неговата свръхмодерна спътникова мрежа „Старлинк“, предоставена на Украйна във войната u с Русия. А доколкото до въпроса дали американският модел за участие на мастити капиталисти в управлението е здравословен или не съвсем за демокрацията, по него дълго може да се спори и да не се намери задоволителен отговор. Сякаш по-важното сега е да се предвиди войната, която Мъск може евентуално да направи победоносна за САЩ, както Хенри Моргентау Втората световна? Или пък оная, която да удави безславно, както Робърт Макнамара и компания сториха с тази във Виетнам?!