Ден преди официалното начало на поредната предизборна парламентарна кампания за тази година и началото на кандидат-президентската надпревара разговаряме с президента на АЛДЕ и евродепутат от ДПС/АЛДЕ Илхан Кючюк. Той е категоричен, че на България u трябва редовно правителство, което да намери консенсус по значимите обществени теми. И разговорът за това трябва да започне по време на изборите, но преди това политическият речник трябва да се изчисти от паразитните изрази „ние“ - добрите и „те“ - лошите.

- Г-н Кючюк, вече е ясна кандидат-президентската двойка на ДПС, една от малкото партии сте, която издига свой кандидат, какви ще са основните послания в кампанията ви? Какъв знак давате с тандема Карадайъ-Михайлова?
- С издигането на кандидат-президентска двойка си поставяме няколко цели - да започнем разговор за ролята на президентската институция в една парламентарна република, да говорим публично за предизвикателствата пред страната и да търсим национален консенсус за тяхно решаване, да доразвием управленската програма на ДПС. Посланията ще са насочени към всички български граждани, живеещи в страната и извън пределите u. Посредством тях ще търсим единството на нацията за утвърждаване на държавността и модернизацията на страната ни. В едно разделено общество това е път към една нова надежда. Това е принцип, който спазваме от самото създаване на ДПС. Tяхната кандидатура е път към единението на нацията, а не разединението, такова каквото виждаме.

- От една година от ДПС сте много последователни в критиките към действащия президент, но Радев беше избран с вашата подкрепа - какво не успя да направи в сегашния си мандат той и кои линии бяха прекрачени от държавния глава в опит вероятно да се еманципира от партиите, с гласовете на които влезе на „Дондуков 2 -имам предвид и ДПС и БСП?
- България отдавна има нужда от друг тип управление, с друга философия и модел, което компетентно и отговорно да заложи на потенциала на цялата нация. Когато дадохме доверието си на президента Радев, очаквахме той да създаде такава среда, да бъде общественият медиатор, за да може страната да дефинира своя нов национален идеал в рамките на НАТО и ЕС. Вследствие на това, да работим за постигането на такъв социален статус, който да ни даде самочувствието на достойни граждани на ЕС. За съжаление той избра пътя на юмрука, конфронтацията и разединението. В исторически план този подход никога не е постигал значими цели, да не говорим за ХХI век.

- Поканихте колегите си от АЛДЕ да наблюдават изборите у нас на 14 ноември, а заедно с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ проведохте поредица от срещи в Брюксел и Хага - каква подкрепа очаквате от сънародниците ни от Западна Европа?
- Ние ще поискаме подкрепата на всички български граждани. Имаме самочувствието на стабилна и развиваща се партия. На българските граждани, живеещи в чужбина гледаме като на потенциал и ресурс. Не само, защото са най-големият инвеститор в страната, а заради значението, което имат в обществения и политическия живот там, където живеят. Държавата ни трябва да полага много по-големи усилия както за създаването на условия за тяхното завръщане, така и за запазването на родовата им връзка с България. Успелите хора в чужбина са най-добрите посланици на страната ни. Нашите международни партньори за изключително притеснени от случващото се през последните няколко месеца в България. Преди ние да ги информираме до тях бях беше достигнала информация за политическите репресии упражнявани от министър Рашков. Купуването на гласове е най-уродливото явление на българската демокрация и с него трябва да се борим безмилостно.

Имаме нужда от съвместните усилия на институции, политически партии, медии и будната съвест на гражданското общество. В това съм категоричен! Но под благовидната идея борба с купения вот не могат да бъдат нарушавани основни човешки права и свободи. Изпратихме конкретни сигнали до българските и международни институции. Проведохме срещи с комисаря по правосъдие Дидие Рейндерс, председателя на правната комисия Адриян Васкес Лазара и водещи евродепутати в тази област като Софи Интвелт. Това е основен въпрос пред българската демокрация. Не може активните членове на общество ни - кметове, съветници, да бъдат привиквани и принуждавани да подписват протоколи. И натискът е само върху членовете на определена партия. Случайно ли е това?

ЕС не може и няма да остане безучастен към погазването на основни демократични принципи в България. Мисия на АЛДЕ ще наблюдава изборите в България, като резултатите от нея ще бъдат представени на вниманието на министрите на правосъдието на ЕС.

- Казвахте, че Зелената сделка на ЕС е историческа възможност, но на фона на стряскащите цени на газа и фючърсите на енергийните борси, каква зима ще преживее Европа?
- Да, повишават се цените на горивата и електроенергията, но в същото време има национални мерки в страните членки. И се очаква мерките от инвестициите, от плановете за възстановяване и устойчивост да коригират проблемите на фирмите, с които те се сблъскват. Тук говоря за мерки, свързани с енергийната ефективност, но и мерки, които са свързани с иновации на технологиите. Целите на европейската зелена сделка са ясни и те се изпълняват. Както виждаме всички държави си имат планове развиването на енергетиката, икономиката, план за бъдещето. Възползват се както от новите инструменти, така и структурните фондове. Никой не живее в илюзии и паралелни реалности. Точно обратното - всеки е мобилизирал потенциала на нацията си. А какво прави България? Опитва се постоянно да отлага модернизацията. Новите технологични решения могат да ни снабдят с енергия, която не е зависима от изкопаеми източници и е напълно чиста.

- Какво пропуснаха и забавиха двете служебни правителства у нас по отношение на цената на електроенергията?
- Българските правителства в продължение на повече от 10 години водят тази политика на отлагане на модернизацията на енергетиката. В тази тежка ситуация могат да бъдат предприети конкретни решения за най-уязвимите групи. Във Франция например вече работят по тези мерки. Вторите, които трябва да бъдат подпомогнати са МСП - вече говорим и за енергийна бедност и при тях. И трето - да се създадат възможности за подпомагане на големия бизнес.

- Полша постави началото на много сериозен дебат за върховенството на закона с решението на Конституционния си трибунал, че законите на ЕС не са над Конституцията на страната, което вече се разчита като евентуална заявка за Polexit. Кои са причините за тази реакция на Варшава - повече популизъм, повече национализъм или нещо друго?
- Полша години наред целенасочено се отдалечава от европейските ценности.

Интересен е обаче контекстът, в който бе постановено последното решение - Европейската Комисия забави одобрението на плановете за възстановяване и устойчивост на Унгария и Полша, по силата на който Полша би трябвало да получи 23 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 34 милиарда евро под формата на заеми. На 1-ви октомври Комисията обяви, че може да одобри през ноември финансирането по подадените национални планове, но ще постави условия, свързани със спазването на принципите на правовата държава, за отпускане на европейските средства. На този фон, ако полското правителство успее да използва решението на своя Конституционен трибунал като разменна монета в преговорите за финансиране, така че Комисията да се откаже от обвързването на плащанията с изискванията си за спазване на принципите на ЕС, това би било наистина контрапродуктивно спрямо стремежа на Европейските институции за въвеждането на работещ инструментариум за преглед, превенция и защита на върховенството на закона.

- С кои от новосформираните или вече залезли от близкото минало политически формации от други дръжави бихте сравнил ИТН?
- С популистка реторика се създадоха доста политически партии - и леви, и десни. Имахме „Сириза“ в Гърция, „Пет Звезди“ в Италия, „Подемос“ в Испания. С разликата обаче, че те участваха в управления, след което загубиха подкрепа. А ИТН понася електорални щети без да е участвала в управлението.

- А новата, „почтена промяна“?
- Трудно е да бъде направено такова сравнение. Де факто те зачеркват класическото разбиране за идеология и партия. А от друга страна, много малко сме чули за техните каузи. От трета - претенцията им за висок морал в политика трудно се покрива със собственото им минало.

- Може ли ДПС да управлява заедно с ГЕРБ и БСП, по примера на европейските семейства на вашите партии, или това е твърде модерна идея за жълтите павета, дори и пред угрозата на сериозна икономическа криза и опасната спирала на политическа такава?
- Какво предлагат самоопределилите се „партии на промяната“ или „новите почтени“ - да ги изчакаме да съберат 121 депутати, а и да се разберат? И ако не могат - пак отиваме на избори. Не виждат ли, че избирателят не иска противопоставянето на едни срещу други и ни дава сложна задача за решаване. На България u трябва редовно правителство, което да намери консенсус по значимите обществени теми. И разговорът за това трябва да започне по време на изборите, но преди това политическият речник трябва да се изчисти от паразитните изрази „ние“ - добрите и „те“ - лошите.

- Вие сте активен в Брюксел по темата за Западните Балкани - въпросът за членството на РСМ в ЕС обаче е много чувствителен у нас, какво е решението, как се разсича този „гордиев възел“?
- Вярвам, че възлите не се разсичат, а се развързват. За да бъде възстановено доверието между две страни трябва да се върнем към устоите на Договора от 2017 година. Предприетите активни дипломатически стъпки и от двете страни са правилни. Доказването на общото ни минало е много важно, но не трябва да бъде спирачка пред общото ни бъдеще. Освен за миналото имаме нужда и от разговор за бъдещето. Именно за това предложих и създаването на младежки съвет между България и Северна Македония. България има опита и потенциала да помогне на Северна Македония по пътя към членството в ЕС. Но най-големият ресурс на страната си остава уникалният български етнически модел, който може да служи за основа на решаването междуетническите напрежения в региона и да даде тласък за интеграцията на страните в ЕС.

Нашият гост
Илхан Кючюк е евродепутат от ДПС/АЛДЕ. Президент на АЛДЕ. Роден е на 16 септември 1985 година в Севлиево. Завършва политология и право във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Завършва Академия за публични политики” в Прага, Чехия, “Либерална Академия” (Гумерсбах, Германия), Програмата на департамента на САЩ по икономически, политически и социални въпроси на Европа и Програмата за външна политика към Россотрудничество, Русия. През 2012 г. - Българско училище за политика “Димитър Паница” и участва в Световния форум по демокрация в Страсбург, Франция. А през 2014 г. - Националното висше училище по администрация на Франция (ENA). От 2005 година е член на младежката организация на ДПС, а от ноември 2012 година е неин председател.