Страната, която е очукана и натъртена от руските нахлуващи сили, се нуждае от пространство, за да диша, а не от исканията от страна на хедж фондовете

Окървавен мъж изпразва своя портфейл на кредитора си, след като е безмилостно нападнат от непредизвикан нападател. Това е тежкото положение на Украйна, която наскоро направи планираното плащане по лихвите си на частните кредитори, докато танкове се търкаляха по земята й и ракети удряха по градовете й. Дори преди Владимир Путин да започне да бомбардира жилищни блокове и родилни домове, Украйна беше най-бедната страна в Европа, измерена чрез БВП на глава от населението и значително по-бедна от Албания. И все пак тази опустошена от войната страна е обременена с непоносими дългове и с нарастването на купчините развалини се увеличават и нейните изплащания. Това е дълг за Украйна, но е печалби за западните хедж фондове. Войната за някои от тях е най-големата въртележка на парите.

Откакто Русия анексира Крим през 2014 г. с което предизвика конфликт на изток, който отне хиляди животи преди настоящата инвазия, Украйна беше принудена да вземе $61 млрд. заеми от външни кредитори, според изчисленията на „Кампанията за юбилейните дългове“, малка част тях е изплатена, но това, което остава, представлява около една трета от общата икономика на страната. Украйна трябваше да изкашля $7,3 млрд. само тази година, което е повече от годишния й бюджет за образование. За богата страна, благословена с мир, това би било управляемо, но за украинците, които днес са по-бедни, отколкото когато бяха в Съветския съюз преди да се разпадне преди три десетилетия.

Поне $100 млрд. вече са нанесените щети по инфраструктурата – от пътища до мостове, от болници до училища – и докато четете това, това число само се увеличава. И все пак почти цялата финансова помощ, която се предоставя на Украйна, е под формата на заеми. Скъпоценните средства няма да бъдат отклонени за възстановяването на тази разбита страна и вместо това ще пълнят хазната на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и на частните притежатели на облигации.

Варварската обсада на Мариупол от Путин подчертава колко спешно е необходимо да се анулира този дълг. Докато руската армия се стреми да умори този град от глад и го бомбардира до подчинение, той все повече се приближава до съдбата на Грозни по време на втората чеченска война, който беше изравнен със земята. Ужасно е, но е необходимо да се каже, че сегашното състояние на Мариупол може да бъде бъдещето и на други украински градове. Всеки ден към сметката за възстановяването на Украйна се добавят милиарди и би било чиста жестокост да се очаква този дълг да бъде изплатен.

Ето защо украинските организации на гражданското общество пуснаха петиция с искането дълга на Украйна да бъде анулиран. Те също така отбелязват, че голяма част от предполагаемата помощ, предоставена на страната, е била придружена от строги условия, което МВФ ги нарича „икономическото преструктуриране“, но по-честно е да се каже че това е налагане на догмата на свободния пазар, в резултат на което, например, цените на газа за домакинствата от 2014 г. са скочили с 650 %. „Предишните правителства имаха две възможности: или да облагат справедливо дебелите котараци и да ги изкарат от сенките, или да взимат заеми от МВФ и другите фондове“, ми каза украинският икономист Александър Кравчук. "И те избраха второто".

„Кампанията за юбилейните дългове“ пое това искане и започна да лобира пред депутатите във Великобритания. Подобно на милиони от нас, изпълнителният директор на тази организация Хайди Чоу имаше онова дразнещо и безпомощно чувство за „трябва да направим нещо“. За някои това са проявите в търсенето на зоната, забранена за полети. Но на практика, ми каза тя, това е зоната за „изстрелване на руската авиация в небето“, което лесно може да ескалира в ядрена война. За разлика от това, много по-осезаемо и изключително въздействащо е предложението без риск от военна ескалация.

Така че защо това изискване на здравия разум не беше възприето от силните? Отчасти може би това се дължи на факта, че правителството на Украйна не призова официално за това, въпреки че някои от високопоставените служители го правят. „Те имаха доста желание преди войната да изплатят дълговете си и да прокарат своята позиция към Европа и към света“, предполага Чоу. Кандидатстването за всяка форма за облекчаване на дълга е сложен и продължителен процес. Всички страхове, че тяхната способност да вземат заеми и тяхната глобална репутация могат да бъдат увредени, е очевидно че тази ситуация трябва да бъде облекчена.

И все пак ужасният факт, че с отпускането на все повече заеми, макар и без условия, водят до огромни печалби. Украинските облигации се търгуват на цена от около 25 цента за долар и така, ако изплащанията продължат, хедж фондовете и банките ще реализират печалби от над 300%. Това, че маржовете на печалбата на и без това неприлично богатите се надуват от кървавата кланица на цивилните граждани, със сигурност трябва да причини всеобщо отвращение и даде достатъчен тласък за действие.

Но ако МВФ и СБ анулират дълга на Украйна, критиците могат да попитат, това не означава ли по-малко пари в хазната им за отпускането на заеми на другите по-бедни страни? Но има и едно просто решение и по-богатите страни, като нашата, трябва да допринесат повече, за да компенсират този недостиг. Има своеобразен прецедент в инициативата за спирането на обслужването на дълга от страните от G20 да се спре или да се анулира близо $11 млрд. външен дълг на по-бедните страни заради Covid-19. Ако пандемията е достатъчна причина за отписване на този дълг, със сигурност агресивната война е също е такава причина.

Когато всичко това приключи, надявам се с провал за Путин, тогава Украйна ще се нуждае от съвременен план за възстановяване Маршал, съставен от безвъзмездни средства, а не от нова реконструкция, финансирана със заеми. По отношение на настоящия момент, както предполага „Кампанията за юбилейните дългове“, трябва да има механизъм за автоматичното спиране на изплащането на дълга за страните, претърпели тежки външни шокове. Украйна е в разгара на екзистенциална криза, както ми каза украинският социолог Владимир Ишченко: „Лично аз имам чувството, че страната, в която съм роден, може просто да изчезне“. Страната, очукана и натъртена от войната, се нуждае от пространство, за да диша. Това е в нашата власт да се анулира този дълг.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)