С новите македонски управляващи езикът на омразата се увеличи, провокациите от тяхна страна – също

Още по време на предизборните прояви стана ясно, че основният коз на партията на Мицкоски ще е антибългарската реторика

Докато Християн Мицковски беше просто лидер на една от опозиционните партии в РСМ ВМРО-ДПМНЕ, постоянните му обиди към страната ни, включващи и предупреждения, че само да вземат властта няма да допуснат повече извиване на ръцете от българска страна, бяха приемани предимно с насмешка или дори не бяха отразявани от наша страна. Макар и тогава да се касаеше за явен език на омразата към съседска страна, към която неговата беше обещала да изпълни определени обещания, с оглед падането на ветото, нашите управляващи, както винаги в подобни ситуации, предпочитаха да си обръщат главите на другата страна. Не чуваме, не виждаме, следователно проблем няма и не отговаряме – следваха този принцип, който обаче не важи нито в политиката, нито в дипломацията. Но те, първите ни мъже, не от вчера, не считаха за необходимо – и не само по отношение на комуникацията ни с РСМ, да защитят реномето на страната си.

Е, тук-там се подхвърляше някоя нота, която гласеше, че от българска страна не приемаме този начин на комуникация, нито явните обиди и клевети, идващи от македонска страна, но това бяха по-скоро рутинни писма, които абсолютно никога не водеха до абсолютно нищо, а и след тях – никога – не последваха по-крути действия от наша страна.

Ситуацията обаче критично се промени след като ДПМНЕ спечелиха изборите 2в1, като вече имат и техен президент, и тяхно правителство. Още по време на предизборните прояви стана ясно, че основният коз на партията на Мицкоски ще е антибългарската реторика. В интерес на истината трябва да признаем, че тази реторика преобладаваше и сред останалите претенденти за властта. И така, Гордана Силяновска-Давкова беше избрана за президент, а Мицкоски стана премиер.

Още в стъпителната си реч той демонстрира, че досегашните му предупреждения към страната ни, са явно първата и най-важна стъпка, която той и правителството му смятат да реализират. Новоизбраният премиер заяви, че няма да има никакви промени в Конституцията на страната, а "Българският диктат няма да мине, докато съм премиер”. Нещо повече, още в първото си интервю като премиер той заяви, че преговорната рамка на Република Северна Македония с Европейския съюз може и трябва да бъде променена, а България, с посредничеството на ЕС, трябва да даде гаранции, че процесът по интеграцията на РСМ първо ще бъде осъществен, а чак, евентуално ще се говори за някакви действия, които трябва да предприеме страната му.

Как ви звучат думите му, как ви звучи цялата му реторика, как ви звучи ултимативният му тон? Мицкоски изглежда като премиер на някоя страна, от която зависи много. Звучи сякаш не България, а РСМ е част от Европейския съюз, а ние сме тези, които с надежда очакват прием, поради което имаме да изпълняваме ред условия, преди това да се случи. По-лошо, той звучи уверен в позицията си, а на сънародниците си звучи и крайно убедително. Най-накрая някой им тропна с крак на тези българи, доволно потриват ръце в РСМ.

Къде сме ние? Къде е отговорът от нашите управляващи ли? Макар още преди месеци да имаше редица изказвания, учудващо – от всички наши партии, че такъв тон е неприемлив, ние отново сме в ролята на тези, които пипат меко и стъпват леко, сакън да не объркаме нещо. Към момента, единствата по-остра реакция дойде от лидера на ДПС Делян Пеевски, като предупреди Мицкоски, че грубо нарушава процеса на интеграция на РСМ в ЕС и призова всички депутати от българския парламент и български депутати в Европейския парламент да не подминават случващото се.

Съдейки по влиянието, което от известно време има Пеевски, както и това, че каквото и да каже, то се случва, вероятно този път можем да се надяваме, че сега, най-накрая, ще последва и адекватна реакция от управляващите ни. Но за момента липсва официална реакция от Външно министерство, а опциите отново да отвърнем единствено с протестна нота или привикване на македонския посланик, изглеждат прекалено недостатъчни. И отново ни принизяват в ролята на тези, от които нищо не зависи и тези, които не смеят да са по-остри, защото очакват нещо.

А ние вече направихме всичко, всякакви отстъпки, за да съдействаме за приема на РСМ в ЕС. И това не касае само последните години, а много по-назад. Първи ги признахме, отворихме границите си, за да оцелеят по време на ембаргото, хиляди техни младежи получиха и продължават да получават безплатно образование и стипендии, въоръжение им подарихме, полеви болници им построихме, да не говорим, че само и единствено благодарение на паспортите, които им дадохме, македонците имат възможност да работят в цяла Европа и по този начин да подпомагат икономиката на страната си.

И в отговор получихме, и продължаваме да получаваме, само обиди, предупреждения, заплахи, насилие, фалшификации, нестихваща дезинформация в учебниците им. И пак си мълчим, страхливо заровили глава в пясъка, очаквайки и този път бурята да отмине. Няма, не отминава, не го ли разбрахте, неуважаеми управляващи? Самият факт, че от наша страна продължаваме да говорим, че мястото на РСМ е в Европа и сме готови да преглътнем всичко, включително и за сметка на унижението на собствената ни страна и нашите граждани, говори за абсолютната политическа немощ на властниците ни.

Страна, чиято доктрина е основана на антибългарска основа, няма място в Европейския съюз, защото в противен случай ние ставаме излишните.

И докато се оправдавахме сами пред себе си, че засилването на дискриминацията срещу лицата с българско самосъзнание е плод на неумението на правителството им да се справи и да ограничи подобни прояви, вече сме изправени пред още по-сурова реалност. Сега вече, съвсем официално, новата власт ще насърчава подобни прояви.

А нашата власт кога ще отговори подобаващо? Кога най-накрая ще даде отговор, еквивалентен на думите и действията на техните управляващи. Ако не искат в ЕС, кои сме ние, за да продължим да ги караме да влязат там? Ако искат да продължат да се кланят под портрета на Тито, кои сме ние, за да им го забраним? Ако за тях човешките права, заложени и в политическата част от Критериите от Копенхаген, не струват нищо, тогава нищо не струва и заявката им, че искат да са част от Съюза. Ако са застинали между 1944 и 1989 г., продължавайки да вярват, тачат и опитват да наложат доктрината за македонизма – включително и в официалната си комуникация с нас, ние можем ли да имаме каквито и да е отношения с тях? С държава, чиято основа е създадена върху антибългаризма?

Езикът на омразата се увеличи, провокациите от тяхна страна – също. Измислянето на идентичност, опитвайки се да пренапишат нашата история, още повече. И единственото закономерно, което ние можем и трябва да предприемем преминава, първо – през отзоваване на посланика ни там, а като последващо действие – и връщане на ветото. Самият факт, че и в Гърция все повече се заговаря за връщане на ветото поради отказа на РСМ да спазва Преспанското споразумение, ясно трябва да ни говори, че с оглед на безумната реторика, на безумната политика, която новите македонски управляващи показаха, че ще водят, ние просто нямаме друг избор.