Противно на девиативната „сглобка“, която подмени вота на гражданите

Отминаха поредните избори. Мнозинството от гласувалите за пореден път каза и то за пореден път го каза категорично - даваме доверие и мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ-СДС. Но заедно с това, не желаем тяхно еднопартийно управление, поради което не им даваме абсолютно мнозинство. Искаме коалиционно правителство на по-широка основа, с основана на нашите гласове доминация на програмните приоритети на ГЕРБ-СДС и на техния кадрови потенциал. По правилата на европейската парламентарна демокрация, това е единственият верен прочит на поредната изборна победа на ГЕРБ-СДС, при това – чуйте внимателно! - победа с отчетлива преднина пред втората политическа сила. Няма никакво колебание коя политическа сила мнозинството иска да види като управляваща. Около тази воля на избирателите трябва се конструира по пътя на политическите преговори коалиционно правителствено мнозинство в Парламента. Изборите легитимират ГЕРБ-СДС да води политическата инициатива, а останалите да се подреждат според нея или срещу нея. Но и да не претендират да изземат инициативата от ГЕРБ-СДС.

Всичко останало е псевдополитическа алабалистика, която ерозира демокрацията и служи за параван за сенчести интереси, които търсят власт без да са получили доверието на гражданите. Като девиативната “сглобка”, която противно на правилата на демокрацията, подмени вота на гражданите, за да бъде цялата власт узурпирана от едно политическо малцинство, което винаги е било малцинство и е обречено да си остане малцинство. Политически хомонкулуси от такъв порядък, а не само умората от многото избори, са сред главните причини за отвращението на хората от политиката и ниската избирателна активност. Как да гласуват, като независмо за кого дават доверието си, след изборите виждат пълна подмяна – гласуват за едни, а ги управляват други. Включително министри без каквато и да е демократична легитимация, извадени от частни офиси и селектирани неясно от кого, неясно къде и неясно защо. А всъщност много ясно – за да бъдат нов параван за сенчести интереси.

На тези избори се сблъскаха две формули за правителство. Едната, заявена от ГЕРБ-СДС, е в духа на гореизложеното – европейска политическа формула за правителство, основано на вота на гражданите, което включва облечени в народното доверие представители на тази и други политически сили. Нещо повече, тъкмо по правилата на парламентарната демокрация, от ГЕРБ-СДС обявиха, че техният лидер ще се кандидатира за министър-председател, ако получат поне осемдесет парламентарни мандата. Мнозинството подкрепи именно тази формула за правителство.

Другата заявка е на ПП-ДБ – за „равноотдалечен премиер“. С други думи, те отново настояват да не бъдат признавани гласовете на хората и партокрацията да си сглоби кабинет под тяхна диктовка. „Равноотделечен“ означава обаче точно три неща и нищо друго! Първо, означава отдалечен от волята на избирателите. Второ, означава отдалечен от демократичната легитимация за участие в управлението, която единствено изборите генерират. Демократична легитимация не се получава нито с бравурна дописка в активистка медия, нито с развълнуван призив от политически обозначени НПО-та, нито с подписка по ведомост от пропартийни интелектуалци. И, трето, означава отдалечен от политическата отговорност.

Брежневското безвремие, в което отклоняването от правилата на парламентарната демокрация след 2020 г., т.е. заобикалянето на вота на избирателите, вкара България, след тези поредни избори вече би станало нетърпимо. Голямата опасност е, че „равноотдалечен“ в тази конкретна политическа, а и геополитическа ситуация, означава правителство тип „Беров“ - куче влачи, диря няма. Чухме и тревожният призив на управителя на централната банка за затягане на финансовата дисциплина. Как ще работи едно отдалечено от реална политическа отговорност за преодоляване на всичко това? Ще настъпи една нова „беровизация“ - тумор, който бавно ще убива България.

Въобще, след тези поредни избори политическият императив е съставянето на стабилно, евроатлантическо правителство с дълъг хоризонт. Всякакви кърпежи до пролетта ще бъдат много сурово наказани от избирателите.

Алгоритъмът, по който това трябва да се случи е алгоритъмът на парламентарната демокрация – преговори, коалиция, споделяне на управленска отговорност, съобразно изборните резултати. Политическите преговори не са нито търгашество, нито безпринципни пазарлъци, както хунвейбинщината се опитва да ги представя. Политическите преговори се налагат от волята на избирателите. Политическата инициатива, която задава параметрите, по които се преговаря – формула на правителството, програмни приоритети – трябва да дойде от първата политическа сила. Това е не само тяхно право, но и тяхно задължение пред обществото. Останалите партии са длъжни да признаят тази инициатива – така повелява отново вотът на избирателите. Коалиция не е мръсна дума – това е основен инструмент на демократичното управление. Не е и съглашателство с опонента, а въпрос на демократична култура и уважение към гражданите, които стоят зад всяка една от партиите. Друг инструмент не е измислен и няма нужда от поредни байганьовски партийни шмекерлъци. Една коалиция за излъчване на правителство в този парламент следва да бъде основана на ясно и публично огласено коалиционно споразумение. В това споразумение трябва да бъдат разпределени по най-конкретен начин отговорностите в управлението, които ще се носят от отделните коалиционни партньори. Пропорциите на това разпределение трябва поне в общи линии да съответстват на пропорциите, зададени от изборните резултати. По-големите партии – с по-големи отговорности и участие в правителството. По-малките – с по-малки. Защото това произтича от волята на гражданите. Друг ключов елемент от коалиционното споразумение е да бъде предвиден механизъм за вземане на общите коалиционни решения. Този механизъм трябва да е конкретен, балансиран и публично огласен. Маниерите на „сглобката“ - да се вземат решения неформално, с есемеси и шушукане по кьошетата, е белег на ниска политическа култура и задкулисни влияния - нищо друго!.

И, накрая, както и в началото – единственият легитимен критерий за съставяне на правителство са изборните резултати, а министър-председателят трябва да е получил демократична легитимация, да носи доверието на гражданите. За да е ясно кой носи политическата отговорност. Това – и само това! - е пътят за стабилизиране на управлението, за нормализация на политиката и за излизане от кризата. Нови експерименти биха отворили „кутията на Пандора“, от която ще изскочат всевъзможни политически токсини – кремълски, авторитарни, екстремно-популистки. Срещу такива токсини има само една противоотрова – политиката на „трите „Р“ - разум, реализъм и разбирателство. Всичко останало е от лукавия.