Масово учениците, а и не само, например не знаят как работи кредитната карта, неосъзнават как се формира вноската им по кредит

Тази Коледа ще се посрещне от десетки хиляди българи с усещането за дълбока житейска несправедливост. Мислили са те, че ще ударят джакпота, а то се оказало, че те са джакпота и някой ги е ударил тях. Разбира се, става дума за поредната пирамида – този път се казва BETL. Такива пирамиди имаме още от зората на 90-те години. Хора с някаква финансова грамотност, която им стига за това как да ужилят хората без никаква финансова грамотност, регулярно се появяват и залязват в българското обществено пространство. Доста фараони помним, кой от кой по-иновативен в измислянето на схеми за извличане на пари от наивници.

Цялата работа е в това, че българите нямаме висока финансова култура. Тя не се възпитава в дома, защото няма кой да я възпита у децата, ако и родителите не я носят. Тя не се преподава в училище, защото на българското образование му е по-важно да знаеш как се дефинира интеграл или какъв е атомният номер на магнезия, но не и да обясни на учениците базови неща за света на парите. Не, че това е маловажно, но не може да е само такъв тип знанието в училище. Масово учениците, а и не само, например не знаят как работи кредитната карта, не знаят разликата между проста и сложна лихва, не осъзнават как се формира вноската им по кредит.

Нашето образование е силно формализирано. То дава много и задълбочени знания, но тотално е скъсало с базови икономически въпроси. Дори не говорим за големите теми на макроикономиката, да кажем, а за съвсем елементарни битови неща, които са пълна Terra incognita за тях. С времето това се е превърнало в омагьосан кръг. Никой не е научил нашите родители на финансова култура, те не са научили нас, съответно ние не учим децата си. И затова много деца си мислят, че парите идват от джоба, а храната - от хладилника.

Има и друго. Днес българинът е по-богат, от когато и да е в историята си. Това са обективни факти. Никога българският народ не е имал по-голяма покупателна способност, повече възможности и повече разполагаем ресурс. Оставете глупотевините на руския сектор колко било по-добре при соца. Това са направо обидно глупави сравнения. Покупателната способност днес е в пъти, подчертавам дебело - в пъти! - по-висока, отколкото е била преди 1989 г. Днес с една средна заплата може да се придобие много повече, отколкото с една средна заплата при соца. Няма място за сравнение даже. Преди 9-ти септември също не сме имали богато общество, макар да сме имали колцина богати българи. И тук идва проблемът. Понеже днес сме по-богати, отколкото всички свои предци, ни се налага да мислим за въпроси, по които нашите деди не се разсъждавали.

Въобще не му е било важно на дядо ми или на прадядо ми преди него да знае какво е облигация, да умее да изчислява възвръщаемост на инвестиция или да знае как да диверсифицира. Те са умеели да си гледат животните на село, да отглеждат зарзават в градината и да затварят зимнина. Достойни за уважение и важни умения, но те са напълно изгубени у днешния човек.

Земеделието вече не е дейност, извършвана от всички с цел прехрана, а е тясна бизнес-ниша, която се управлява от специализирани компании и производители. Тази революция създава две неща. Първо, обрича хората на село и дребните производители на недоимък, защото техните специални знания се оказват ненужни в днешния ден. Това ги обръча на социална девалвация и изолация, а това е една от най-големите трагедии на днешна България - позволихме за наш срам бабите и дядовците ни да бъдат забравени.

Извън социалната драма на тази широка маса от обществото, има и друг ефект - появява се остра нужда от спешно финансово ограмотяване. Това трябва да се случи както в училищата, без да падат в жертва високите ни образователни стандарти до момента, но към тях да се добавят и цели по изграждане на други умения, но също така това трябва да се случва активно и сред пълнолетното население. Има държавни агенции и комисии, които могат да започнат с базови курсове, включително онлайн, по основните въпроси - застраховки, лихви, инвестиции. Необходимо е да имаме друг тип умения, за да се справим в условията на богато общество.

Доколкото финансовите пирамиди през 90-те разчитаха на желанието за бързо забогатяване, днешните разчитат и на това, но и на липсата на инвестиционни алтернативи. Доходността от имоти е ниска, доходността от лихви по депозитите е отрицателна, българският пазар на ценни книжа е малък и труден. Много млади се хванаха да търгуват с криптовалути, където отново се губят масово пари, поради липса на базови компетенции. Други влагат в разни комбинирани фондове и си привличат някой и друг процент годишна доходност, но отново в твърде малки пропорции. Това означава, че на българският инвестиционен пазар има ниша. Тепърва ще се появяват и инвестиционни компании, и фондове, и други подобни. Лошото е, че такива като BETL и преди тях OneCoin на Ружа Игнатова, създават неблагоприятна инвестиционна среда.

Какво имам предвид? И пирамидата, и легитимната инвестиционна компания, търговска къща или фонд, имат за цел да привлекат пари от инвеститори и да ги управляват. Това е единственото общо помежду им. Отвъд това са само разлики. Пирамидата не изкарва пари от вашите пари като ги инвестира в стоки, акции или облигации. Пирамидата „изкарва“ пари като въвлича още хора в пирамидата, т. е. прави само фондонабиране, но няма бизнес зад това. Легитимният инвестиционен бизнес привлича капитали, но ги вкарва в бизнес, който изкарва принадена стойност. Проблемът е, че такива пирамиди като BETL ще направят хората, склонни да инвестират, по-плахи и реално могат да изпуснат истински и легитимни методи да увеличават приходите си.

Затова се връщаме на финансовата култура. Не, не е проблем, че някой иска да управлява парите ви. Проблем е, ако го прави с лъжа и без да има за цел да изкарва пари от вашия ресурс. Тук трябва да правим разликата. В някаква степен има и нещо хубаво в цялата работа, защото създава възможности да се култивира едно качествено инвестиционно разбиране у хората.

Ще отнеме време, ще учим по трудния начин, но може и да сработи. Защото в момента идеята на българина за инвестиция е да си купи апартамент. При огромният, рисков дори, скок на цените на имотите и при отчитане на факта, че 85 на сто от сънародниците ни имат собствени жилища, това прави тази инвестиция, ако не рискова, то поне нелогична. Ще дойде време за нормални инвестиционни алтернативи, уверен съм. Но трябва разсъдливост.

Нали знаете - бизнесът е онова ходене по тънко въже и от едната ти страна е пропастта на страха, а от другата е пропастта на алчността. Ако попаднеш в дупката на страха, никога няма да инвестираш и ще загубиш. Ако попаднеш в дупката на алчността, ще загубиш всичко (питайте „инвестиралите“ в BETL). Ако вървиш бавно и умерено по въжето, парите ще дойдат.