По дирите на изчезналата цивилизация на маите

При сблъсъка на бойното поле заедно с хората се сражават и техните богове

Само преди няколко дни читателите на “Труд” прочетоха на страниците на вестника за поредното голямо откритие за древната култура на тайнствените маи. В южния край на Мексико в местността Агуада Феникс на щата Табаско е намерена гигантска, разпростираща се на повече от 1.5 км структура, която изследователите датират с модерни методи около 950 г. пр. Хр. Те твърдят, това е най-старият и най-голям монумент на древната цивилизация на маите.

Както е известно, забележителните паметници на тази цивилизация се намират главно на територията на съвременните държави Мексико, Гватемала и Хондурас. Учените отнасят появата на този народ към I хил. пр. Хр., а по време на разцвета през следващото хилядолетие маите строят повече от 100 града с монументални каменни храмове, дворци и стадиони. Те са столици на неголеми царства, които, подобно на древногръцките полиси, непрекъснато воюват помежду си. За тях научаваме подробности от хилядите надписи, разчетени успешно през последните десетилетия. Техните владетели пък са погребани във великолепни гробници с несметни съкровища.

През IХ-Х в. повечето от тези градове са изоставени по неизяснени причини. Единствено на територията на полуостров Юкатан в Мексико възниква държавно обединение между маите и дошлите от север толтеки, чиято столица става великият Чичен-Ица. После обаче настъпват дълги междуособици, които улесняват испанското завоевание през ХVI в. Днес останките от великите градове на маите са погълнати от джунглите и непрекъснато изненадват археолозите с нови и нови открития.

Сигурно е изненадващо, че към тези намиращи се на хиляди километри от нашата страна уникални забележителности се е насочил един български археолог. Читателите обаче знаят, че аз съм заклет пътешественик, посетил над 70 страни по света. Благодарение на тези пътувания се появяват и моите пътеписи, в които разглеждам историята и забележителностите на далечни земи през погледа на професионалиста. Така стана и с новата ми книга “Индиана Джоунс в храма на ягуара. Пътешествие в изгубения свят на Мезоамерика” на Издателство “Фабер”, която преди дни се появи в книжарниците. Ето и няколко откъса от нея:

Тайнствената Мезоамерика

“През 70-те години на миналия век нашето обучение в Историческия факултет на Софийския университет бе изцяло доминирано от идеологически догмати, които трябваше да затвърдят в главите ни превъзходството на комунистическата доктрина. Беше ни втръснало от неподлежащи на възприятие предмети като политикономия, исторически и диалектически материализъм, научен комунизъм и т. н. Те “изяждаха” времето на чисто историческите дисциплини, което силно намаляваше възможността на студентите да бъдат поднасяни достатъчно факти и интерпретации.

Това особено се отнасяше за изучаването на световната история. Буквално бяха претупвани или дори отсъстваха събитията от древната история, които са се случили във велики империи като Китай, Япония или тази на кхмерите в Индокитай. Да не говорим за необятните простори на Далечния Изток или Черна Африка.

Нашата необразованост бе особено въпиюща по отношение на старата история на Новия свят. За култури като тези на маите и ацтеките в Централна Америка или на инките в Южна Америка ние получавахме съвсем бегли познания. Ето защо, когато един наш колега взе за дипломна работа цивилизацията на маите, всички бяхме доста учудени от екзотичния избор. Та у нас напълно липсваха специалисти, способни да му помогнат в тежката задача. А зад “Желязната завеса” трудно проникваха книги, които можеха да хвърлят светлина върху тайнствената индианска култура.

Нямам никакъв спомен какво постигна колегата в своето начинание. Но запомних неговия избор на тема, пренесла го на хиляди километри в непознатите земи на Мезоамерика. И когато през последните десетилетия стана възможно да се пътува по света, да видя великите паметници на цивилизацията на маите се превърна в моя мечта. Години наред подготвях това пътешествие, за да стане то факт през ноември 2018 г. И както винаги след моите пътувания по земното кълбо, после то се превърна в книга, която ти, любезни читателю, държиш сега в ръцете си...”

Откриването на гробницата на Пакал I Велики, господаря на Паленке

“Аз си припомням паметния 27 ноември 1952 г., когато археологът Алберто Руиз Луилие влиза в гробницата на Пакал I Велики, господаря на Паленке. Той проучва от години Храма с надписите и забелязва, че на едно място каменните плочи на пода са подредени извънредно добре. Археологът нарежда на работниците да ги вдигнат и надолу се отваря стълбище, затрупано с камъни и пръст. Едва през 1952 г. се достига до края на 66-стъпалното стълбище и се навлиза в тесен коридор. Преминавайки през преграждаща стена, Луилие се натъква на камера, където лежат скелетите на петима принесени в жертва знатни младежи.

 Под светлината на факлите най-сетне археолозите достигат до плоча, затваряща входа. По-късно Луилие описва случилото се: “Отместихме камъка и влязохме в тайнствена камера... Минаването на прага бе миг на неописуема емоция. Влязох в просторна крипта, която сякаш бе издълбана в лед, тъй като стените бяха покрити с лъскав варовиков слой. Множество сталактити висяха от свода като завеси, а дебели сталагмити създаваха впечатление за огромни свещи. По стените се мержелееха големи човешки фигури на стражите. Самата гробна камера бе огромен монолит, запечатан с красиво изработена каменна плоча с размери 3.8/2.2 м и с изваяни множество изображения. След вдигането є се видя скелет на мъж, целият покрит с нефритени бижута”. Луилие е намерил гробницата не на кой да е, а на самия Пакал I Велики...”

Давид срещу Голиат. Войната на царство Шукууп с царство Цу

“Но ето че назрява буря, неподозирана от никого. През 30-те години на VIII в. забележимо започват да се влошават отношенията на царство Шукууп с амбициозния му васал, господаря на царство Цу Как-Тилив-Чан-Йопаат. Отношенията със сюзерена се изострят и през пролетта на 738 г. прерастват в ожесточена война.

От надпис върху стела от столицата на Цу, Киригуа, се разбира, че на 28 април 738 г. става голямо сражение между войските на Шукууп и Цу. Мястото на битката е неидентифицираната местност Кок-Виц. Има предположение, че тя е близо до Копан, столицата на Шукууп, което предполага, че ударът е нанесен по-скоро от Как-Тилив-Чан-Йопаат, търсил елемента на изненадата. Сражението завършва с пълен разгром на армията на Шукуупското царство. Пленен е сам владетеля на Шукууп, Вашаклахуун-Убаах-Кавиил, който после е обезглавен и принесен в жертва на боговете на Цу. Още по-страшно е, че враговете успяват да завладеят най-тачените реликви на Шукууп - дървените идоли на боговете-покровители на династията Чан-Те-Ахав и Куй-Боок-Ахав. Вече стана дума как по време война маите носят на специални носилки изображенията на божествата на своите градове. При сблъсъка на бойното поле заедно с хората се сражават и техните богове. Ето защо пленяването и ритуалното изгаряне на идолите на противника се смята за най-важната победа на всяка една от армиите...”