Кресненското дефиле взе поредните две жертви при пътен инцидент миналата седмица. 17-километровата „отсечка на смъртта“ е катастрофа за всички правителства повече от 30 години насам, откакто падна „желязната завеса“ и започна нормалното пътуване на хора и стоки по пътя между България и Гърция. Отначало изобщо нямаше проект, а когато все пак той се появи, „зелени рекетьори“ от всевъзможни политици и чиновници го блокират. И кой е виновен за катастрофите - шофьорът, който не можел да изтрае 21 минути, за да мине през Кресненското дефиле с разрешената скорост от 50 км/ч, без да изпреварва. Ако е така, разбирате ли защо два милиона българи избраха да напуснат родината ни - защото тук никой държавен мухльо не отговаря за нищо, а вината се хвърля само върху обикновения човек. Няма министър, няма вицепремиер или министър-председател, който да отговори: Кога ще бъде построена магистрала „Струма“? По този и други въпроси потърсихме мнението на инж. Богдан Милчев - бивш шеф на КАТ-София и председател на Института за пътна безопасност.

- Инж. Милчев, нови две жертви в Кресненското дефиле миналата седмица и никакво развитие да се оправи този път или да се строи магистрала „Струма“. Докога ще продължава така?
- Кресненското дефиле - това е един вечен проблем в България и този вечен проблем няма да бъде решен по простата причина, че с него се занимават пенкилер политици, пенкилер експерти и „зелени“. Ако си спомняте, още за олимпиадата в Атина през 2004 година магистрала „Струма“ трябваше да бъде готова. Защо не е готова? Много просто - една шепа „еколози“ и псевдо политици започнаха да се упражняват по тази тема със своята некомпетентност и със своята продажност. И за една аналогия - загрижените за екологията на Кресна нека само да погледнат пътищата и магистралите, които пресичат Алпите и да си дадат сметка тези в Алпите - австрийци, швейцарци, италианци, французи и германци, които като швейцарско сирене са пробили и прекарали мостове и тунели през планината, те по-малко ли са екологично загрижени за хората и околната среда, там няма костенурки, змии и лалугери ли? А в България търпим такава престъпна..., просто ми се губи думата...

- В „Труд“ го наричаме „зелен рекет“...
- Наричате го „зелен рекет“, но аз мога спокойно да кажа, че това е престъпление към целия български народ от страна на всички до момента, които управляват и имат отношение към магистрала „Струма“. И аз мога да назова някои от тях по имена - това е „зеленият“ Борислав Сандов, който даже стана министър на околната среда. Това е пенкилер политикът Настимир Ананиев, който в момента е председател на комисията по регионално развитие в парламента, а преди години в Народното събрание ръководеше транспортната комисия. Неговата експертиза се основава на това, че за него пътната безопасност била кауза. Вие представяте ли си всеки, който твърди, че има някаква кауза, да бъде обявяван за експерт и мнението му да се смята за експертно, само защото го дават по телевизията? Значи този същият Ананиев говори по темата за външната политика и отношенията с Москва и Северна Македония, и за вноса на газ, и за проблеми с детските градини, и за добавките на пенсионерите. Той е политик по всичко, а са го сложили да ръководи регионалното резвитие и строителството. Ето затова виждате, че няма магистрала „Струма“ и скоро няма да има. Аз мога да се обзаложа, че България ще изпусне европейското финасиране за магистрала „Струма“. Политическата нестабилност, несигурността от и безотговорността на политиците и ръководителите на институции ще доведе точно до това. Гроздан Караджов разбираше нещата, имаше желание, но нямаше възможности - не получи политическа подкрепа, не притежаваше експертиза и не можа да мобилизира нужната експертиза, за да наложи това решение. Реално погледнато - това правителство и двете служебни правителства на президента Радев ни докараха дотам, че магистрала „Струма“ е приключена. Разбира се, не по малка е вината и на правителствата на Борисов, защото те години наред играеха с екологичните организации на „тука има, тука няма“ по проблема с Кресненското дефиле. Така не се прави. По въпроси, касаещи сигурността на българските граждани, решения се вземат по целесъобразност.

- Казвате, че ще изтървем финансирането за „Струма“, има ли начин да се навакса изпуснатото досега време? 
- Становището на нашия институт е, че магистрала „Струма“ няма да получи европейски средства и тя ще бъде довършена, може би след 10-15 или 20 години с парите на българските данъкоплатци именно заради неспособността на нашите политици, „еколози“ и „експерти с кауза“.

- А подкрепяте ли проектът на АПИ, който вече веднъж беше одобрен и цели да се използва поне едното трасе през Кресненското дефиле, да се строи паралелно шосе, за да се постигне по-бързо тази безопасност, за която всички настояват? 
- Шосето през Кресна е имало съвсем различен трафик, когато е проектирано, то минава през населено място, пътят е пропаднал, от много години не са предприети никакви мерки, за да се обезопаси. Като са сложили един знак за ограничение до 50 км/ч и още един за забрана на изпреварването плюс една маркировка, това не значи, че са си свършили работата. Сега действащото трасе може да бъде реновирано, може да бъде разширено, безумно е да не бъде използвано. В този смисъл - да, подкрепяме проекта, защото в крайна сметка не може да продължава сегашното положение - да няма нормален и най-главното - безопасен път, от България към магистралите до Солун и Атина. Ако е нужно от гледна точка на поректантите нека да се пробие тунел, или да се направи мост, за да се изградят трасета, които да бъдат безопасни и ефективни. Но цял тунел под Кресна, дълъг 12 или 17 километра - това е нещо, което никога в България няма да се случи. То звучи същото като да имаме 5 моста на Дунава към Румъния. Ще ги имаме, ама най-рано след 50 години, ако не след 100 години. Трябва да бъдем реалисти и да сме наясно, че гражданите, потребителите на транспортната система, искат ДНЕС да се движат безопасно. И затова, че те ДНЕС не се движат безопасно и живеят в страх за децата си, които пътуват из България, отговорността е на тези, които ДНЕС управляват. И хич да не се оправдават с тези преди тях, защото тяхната работа е ДНЕС да вземат решения и да оправят нещо от онези от ВЧЕРА. Да се надяваме, че в крайна сметка всички политици ще си понесат отговорността за стотиците катастрофи и жертви, които можеше да не се случат, ако имахме безопасен път през Кресненското дефиле към Гърция.

- Отговорност... При политиците това е да получат по-малко гласове на изборите. Каква друга отговорност?
- Ами има и друга - историческа отговорност. България от 30 години е извън социалистическия лагер, от 15 години е член на Европейския съюз. Нали един ден потомците ни ще задават въпроса защо в тези периоди е нямало път, свързващ страните членки на ЕС Гърция-България-Румъния. И ще питат защо са загивали хора, кой е управлявал по това време и какво е вършил. Иначе да - при политиците отговорност няма, няма даже и споменатата от вас политическа отговорност, защото те, когато не влязат с една партия или коалиция в парламента, минават към друга и пак влизат. Имаме жив пример с този „политик с кауза“ Настимир Ананаиев - когато той влезе в някаква власт, провалът е пълен и чудовищен. Затова в момента имаме 26-ма загинали повече от 2021 г. при положение, че пътният трафик е намлял с 20% заради високите цени на горивата.

- Има ли някакво бързо решение за обезопасяване на Кресненското дефиле?
- През 2019 г. няколко души, експерти от Института, бяхме на обучение в Малмьо, Швеция, в тяхната пътна администрация. Те ни презентираха как се решават подобни проблеми в подобни участъци, ние питахме специално за Кресна и когато се върнахме, оповестихме отговорът им в медиите - трябва да се поставят гумени делинеатори. Това са едни 30-сантиметрови гумени колчета с основа, вече сте ги виждали, че се слагат на различни места и у нас, като целта е при ниска скорост да може да се преминава в насрещното платно, когато се налага обръщане на движението или от някаква друга ситуация. Но при висока скорост те повреждат ходовата част на автомобила, без водачът и пътниците да пострадат. Тоест - те затрудняват изпреварването на места, където то е забранено. Това е едно бързо временно решение, но дори и то не се прави в дефилето. Разбира се, делинеатори ще намалят само катастрофите при изпреварване, но не и по други причини като лоша видимост, сцеплението на гумите и настилката и т. н. В момента подготвяме от Института един голям анализ, който показва много ниско сцепление по българските пътища, а знаете, че всяка година около 70 души загиват, защото са самокатастрофирали. Според нас нормите за проектиране са остарели, настилката се прави от некачествени материали, които бързо се износват, по-точно - те лесно се полират, което намалява сцеплението с гумите. Такава опасност има на много места с интензивен трафик, включително и в Кресненското дефиле.

- А как гледате на оправданията на властта, че шофьорите са виновни за катастрофите в Кресна, защото не можели 21 минути да изтърпят да преминат през дефилето, без да изпреварват?
- В България се използва едно клише, на което трябва завинаги да сложим край - клишето за споделената отговорност. То е залегнало още от комунизма - политици, строители на пътища, полицаи, шофьори да споделяме отговорността за катастрофите. Споделената отговорност е равна на безотговорност! И аз задавам въпроса на всички радетели за споделената отговорност, те как споделят отговорността с всички жертви в Кресненското дефиле, с всички шоьори, които нарушават и правят катастрофи? Как точно я споделят? Седят си зад бюрото или вкъщи и я споделят. Шофьорите носят наказателна отговорност, те плащат с живота си, със здравето си, с имуществото си - своето и на своите близки. А тези, които им доставят транспортната система, те носят ли отговорност защо тя не е безопасна? Ние продължаваме да говорим за споделена отговорност, защото така изобщо няма ясно разграничаване кой каква отговорност носи. И тук искам да се обърна към българската прокуратура - да започне да разследва стопаните на пътя, ако той е опасен.

- Но нали такива разследвания и сега се правят, имаше обвинени шефове на АПИ за катастрофата край Своге?
- Да, имаше, но обвиненията срещу тях отпаднаха, а точно те са стопаните на пътя. Делото остана само срещу шофьора и отговорни служители от пътни фирми, правили ремонта. При всеки тежък инцидент с жертва трябва да се разследва до каква степен пътят е повлиял. Трябва да се назначава не само автотехническа експертиза, а и експертиза за пътна безопасност, която да установи дали пътят отговаря на безопасните условия и стандарти и има ли състоянието на пътя отношение към тази катастрофа. Докато това не се прави, стопанинът ще продължава да произвежда и предлага същият некачествен и опасен път. И споменахте делото „Своге“, но там шофьорът е жив и неговите адвокати могат да поискат такива експертизи и съдът да ги назначи, но шофьорът от Северна Македония от автобусната катастрофа на „Струма“, или шофьорът от сегашния последен инцидент в Кресненското дефиле не е жив, затова такива експертизи никога няма да се назначат. Мъртвият шофьор е виновен и разследването е приключено без вина за стопаните на пътя. В България всички институции са се качили на гърба на българския шофьор и му обясняват как той е виновен за всичко. А тези, които доставят тази опасна инфраструктура, никой не им търси отговорност. В съда не се доказва съвина между шофьор и стопанин на пътя. Анализ на нашия институт показва, че 50 процента, тоест - половината от тежките инциденти, стават по съвина между шофьора и стопанина на пътя в различни съотношения. Иначе няма, или са много редки случаи вината да е 100 процента на стопаните на пътя. При доказване на такава съвина в съда застрахователят на шофьора няма да плаща цялата сума, а част от нея, а другата част трябва да е за сметка на стопанина на пътя. И тогава ще видите как държавните институции, как Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и общинските пътни дружества ще се хванат здраво да си гледат работата и как ще се промени цялата транпортна среда в посока към по-добра безопасност на пътя.

- Вие имахте една идея АПИ да се извади от регионалното министерство и да премине към транспортното. Отказахте ли се от нея?
- Нашата идея е, че са нужни структурни промени. Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да стане държавна агенция, пряко подчинена на Министерския съвет. Да е с двустепенно управление, с Надзорен съвет от трима министри - на финансите, на регионалното развитие и на транспорта и с Управителен съвет от професионалисти, но не от строителния бранш, които да управляват тази система. АПИ трябва да стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а не да получава парите си от регионалното министерство. И тогава ще се приоритизира строителството на всички магистрали - и на „Струма“, и на „Хемус“, и на скоростните пътища, и на мостове, и на тунели, след което да се поеме изпълнението им на ръчно управление от българското правителство и от самия премиер, който и да е той. Всичко това може да стане с една малка промяна в Закона за пътищата и с един Устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Нашият гост
Инж. Богдан Милчев е роден през 1971 г. в София. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция. От 2011 до 2013 г. ръководи отдел “Пътна полиция” в СДВР, наричан още КАТ-София. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”. В края на 2017 г. участва в учредяването на Института за пътна безопасност, а от 2019 г. е председател на Управителния съвет на тази организация.