Ловът е единственият и незаменим инструмент за съхранение на баланса в екосистемите

Веганите искат затвор за ловците, а държавата ги вика на лов на диво прасе посред лято, за да помагат в борбата с африканската чума по свинете. За тези абсурди от ежедневието и радостта да пазиш природата, каквото е вътрешното убеждение на всеки истински ловец, говорим с председателя на УС на неправителствената организация обединила близо 140 хилядна армия от ловци.

- Представители на веганския съюз и на организации за защита на животните протестираха пред сградата на Съюза на ловците и риболовците в България. Знаете ли защо, г-н Василев?

- Всъщност аз от Вас разбирам, че е имало такъв протест. Вероятно е бил доста „масов“, след като не сме разбрали за него и наистина не знам срещу какво са протестирали тези хора.

- Откровените пожелания бяха, цитирам „тези хора (б. а. ловците) са направо за психиатрията или за съда“... Как реагираха ловците?

- Вярвам, че свободата на словото и правото да изразяваш личните си убеждения е може би първият и един от най-важните признаци на демократичното общество. От тази гледна точка всеки може да протестира за всичко, с което не е съгласен. Даването на такива обидни квалификации, обаче и опити такава голяма част от българското общество, каквато са ловците, да бъдат заклеймени и наричани луди или престъпници показва инфантилност. По тази причина и ловците подминават с насмешка такива активности и инициативи.

- Какъв е вашият отговор?

- Мисля, че признак на зрялост е преди да поставяш оценки и квалификации да положиш усилия и да се поинтересуваш какво по същество представлява ловът. Защото е прекалено наивно да си мислиш, че ловът се отъждествява и изчерпва единствено с натискането на спусъка. Да, наистина ловът е свързан с отстрел, с отнемане на живот. Трябва обаче ясно да си дадем сметка, че в етапа на развитие на цялостната човешка дейност, като например интензифицирането на земеделието, ние хората създаваме изкуствено условия за интензивно увеличаване на популациите на определени видове диви животни, а други животни, чиито местообитания биват унищожени, изчезват. Именно в такава ситуация ловът е единственият и незаменим инструмент, чрез който може да бъде съхранен балансът в екосистемите и да се ограничат щетите, които дивите животни неминуемо нанасят на земеделските култури. Лисиците например от години са постоянен обитател в населените места във Великобритания, дивите свине започват да създават все повече проблеми в населените места на Западна Европа...Дори в съседна Румъния мечките навлязоха в селата и там ежегодно има инциденти с нападение над хора, а за съжаление и смъртни случаи. Не знам дали има статистика в европейски мащаб за броя на инцидентите по пътищата, предизвикани от диви животни, както и свързаните с тях жертви и материални щети, но виждаме как ежегодно техният брой се увеличава. В същото време устойчивите ловни практики са признати от една от най-авторитетните световни природозащитни организации - IUCN (Световния съюз за защита на природата) за инструмент, подпомагащ опазването на застрашени животински видове. И тук изобщо не коментирам социалните аспекти на ловната дейност.

- Какви грижи полагат за опазването на дивеча ловците? Кажете, очевидно хората не знаят.

- Може би с отговора си ще изненадам част от Вашите читатели, но ловците, обединени в ловни сдружения, са природозащитни организации и като такива полагат системни усилия за опазване на дивите животни. Заплахите към природата са много и различни, като например промените в местообитанията. Представете си какво ще се случи ако изчезне кислородът? Неминуемо животът на земята ще изчезне. Такъв е ефектът към обитателите на дивата фауна, когато имаме трайни или още по-лошо необратими промени в тяхната жизнена среда. Те просто изчезват. Затова ловците се опитват да компенсират в известна степен тези промени и да подпомогнат дивите животни.

- Как точно?

- Това се постига чрез създаване и поддържане на дивечови ниви и ливади. Подхранваме дивите животни не само по време на тежките зимни месеци, а в много случаи и целогодишно. Като разселваме фермено произведен дивеч (фазани, яребици, тракийски кеклици, полудиви патици, зайци и др.) подпомагаме възстановяването на популациите на тези видове дивеч, в местата в които не е възможно естественото им възстановяване. Създаваме и поддържаме укрития, които да осигурят спокойствие на дивеча, регулираме числеността на хищниците и много други дейности. Всичко това се извършва с личен труд и средства, и не се афишира по никакъв начин, защото ние вършим това по силата на вътрешното си убеждение, а не за да спечелим одобрението на веганите.

- Ловците помагат на държавата и в тревожни ситуации, каквато е навлизането на африканската чума по свинете?

- Разбира се, ние винаги сме били в помощ на държавата, когато има такъв проблем, ще бъдем до нея и сега. Въпросът е, че ловните организации могат да съдействат, но не могат да поемат пълната отговорност сами да изведат всички мерки до край. Все пак ние сме доброволни неправителствени организации и не разполагаме с лостове и инструменти по административен ред да заставим своите членове да свършат нещо. За това е необходимо държавата да създаде необходимите предпоставки и да осигури финансиране, което да обезпечи всички дейности.

- Със специално постановление още миналата година държавата отпусна 4.5 млн. лева за борба с африканската чума. Каква част от тези средства достигнаха до ловците?

- Трябва да кажем, че мерките, които трябваше да бъдат финансирани със средствата по това Постановление на Министерски съвет през 2018 г., както и конкретните отчети и информация какво точно е свършено и на каква стойност не станаха публично достояние. Аз мога да кажа, че едва три неща стигнаха до ловците. Бяха осигурени комплекти за взимане на проби от отстреляни диви свине. Бяха извършени кратки обучения на малка част от ловците относно мерките за биосигурност. Бяха осигурени средства за финансиране на изследванията за трихинелоза, ако ловецът предостави и проба за изследване на АЧС. Последното беше отменено от началото на тази година. В същото време ловците бяха заставени да изграждат ями за загробване на остатъците от първична обработка на дивите свине. Беше разпоредено месото от отстреляните животни да се съхранява в хладилни камери (с които ловните сдружения не разполагат), докато не излязат резултатите от изследването за АЧС, а това в някои случаи отнемаше седмици. Бяха заставяни сами да транспортират пробите до лабораториите за изследване и куп други неща, които създадоха проблеми. Надявам се, че през тази година тези неуредици няма да бъдат допускани.

- Последно бяха обещани 50 лева на ловец за отстреляно диво прасе при индивидуален лов. Какъв резултат очаквате да даде тази мярка?

- Изхождайки от принципа, че ловните сдружения са доброволни организации, а и имайки практиката от останалите засегнати от АЧС държави в Европа, считам, че осигуряването на финансови стимули е правилен подход. Лично аз съм на мнение, че въпреки тези средства, няма да има значителен индивидуален отстрел на диви свине, защото този вид лов има своите специфики и не са много ловците в страната, които биха ловували успешно по това време на годината. Причините са много. Високата естествена растителност не осигурява добра видимост. Поради високите дневни температури животните излизат да се хранят през нощта и това не дава възможност за точен изстрел. В момента насажденията от царевица са в така наречената млечна зрялост и много голяма част стадата диви свине не напускат царевичните блокове, в които намират и храна, и укритие и т.н. Въпреки това съм на мнение, че усилията за извършване на индивидуален отстрел на диви свине от страна на ловните сдружения трябва да се увеличат в пъти.

- Кой е най-големият преносител и как трябва да се работи, за да се ограничи реално болестта?

- Най-големият преносител на заболяването е ясен и това сме ние хората. Ако погледнете последните случаи на заболяването в Плевенско, не може да не ви направи впечатление, че се констатират едновременно серия от огнища и то само на животни отглеждани в т.нар. „заден двор“. Това означава, че най-вероятно заболяването е навлязло при тези животни посредством заразен фураж, закупен от някоя от вече засегнатите държави като Румъния.

- Кои са първите три неизбежни дейности, за да е адекватна борбата?

- Най-важната дейност е да се изгради дългосрочна стратегия за превенция и справяне със заболяването АЧС, която да отговаря на нашата действителност и да предвижда мерки, които да са изпълними. Тази стратегия трябва да определи отговорните страни за изпълнението на всяка конкретна мярка и най важното - да бъде финансово обезпечена. Например една Словакия, която мисля, че все още е със статут на свободна от АЧС държава, заложи в бюджета си за 2019 г. 6,8 милиона евро за борба с АЧС, от които 3,8 милиона са отделени да се закупят хладилни камери за ловните сдружения. За съжаление в България не знам да има определени целеви средства чрез държавния бюджет, които да са само за борба с АЧС. И другото, а може би и най-важно нещо, е да се проведе активна информационна кампания с всички съвременни средства за информация, с която да се разясни на всеки български гражданин какви са рисковете от разпространение на АЧС и какви са начините, за да не се допусне това.

- Каква всъщност е ролята на дивата свиня за разпространението на вируса, за да се прехвърля отговорността на ловците?

- Ако ми позволите да цитирам колегите от Руския ловен съюз, при които първоначално беше издадена заповед за тотално унищожение на популацията на дивите свине в засегнатите от чумата региони - те след задълбочен анализ на механизмите на разпространение са стигнали до извода, че „ролята на дивата свиня в разпространението на АЧС е силно преувеличена“. Разбира се дивата свиня е естествен резервоар на заболяването и допусне ли се заразата да навлезе в дивата популация ще бъдат необходими години за да бъде изкоренено. В контекста на това ловците имат важна роля в целия процес, защото ние сме очите и ушите на държавата относно това, което се случва в природата. Именно затова е необходимо да се подхожда внимателно, за да не бъдат демотивирани ловците да сътрудничат на институциите.

- Вярва ли ловецът в институциите?

- Аз мисля, че има дефицит на доверие към институциите като цяло в нашето общество. Разбира се, ловците също сме част от него. И по тази причина аз апелирам към повече откритост и диалог. С тропане по масата и издаване на противоречиви и хаотични заповеди и указания, няма да се намери решение на проблемите. Въпреки това аз съм убеден, че както винаги до сега ловците ще подходят отговорно и в общи усилия с отговорните институции - МЗХГ, БАБХ, ИАГ и др. ще намерим решение на проблема Африканска чума по свинете.

Нашият гост

Васил Василев е роден през 1980 г. в град Троян. Завършва специалността “Горско стопанство” в Лесотехническия университет. Има магистърска степен “Ловно и рибно стопанство”. През 2007 г. е назначен в Националното сдружение на ловците и риболовците в България като експерт в отдел “Лов”, а от 2017 година е председател на УС на неправителствената ловна организация. Познава лично почти всички председатели и специалисти в ловни сдружения в България. Четвърто поколение ловец е.