Ограничения в броя явявания на изпити за кандидат-шофьорите, нови програми, дигитализация на процеса на обучение – тези идеи, лансирани от Министерството на транспорта и съобщенията предизвикаха гняв у специалистите в бранша. От какво са недоволни автоинструкторите и как да оцелеем при толкова разнопосочни проекти за промени в законите, разговаряме с председателя на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов.

- Г-н Иванов, как гледате на идеите на транспортното министерство за промени в обучението на бъдещите шофьори?
- Този министър, който е в момента, дори не знае каква нормативна база ще се измени. През 2007 г. ние направихме много строги изисквания за обучение на шофьори. Да има учебен център, да има кабинет най-малко 25 кв.м., да има офис с размери най-малко 9 кв.м., да има техническо лице, работно време и центърът да е отворен цял ден, за да се знае къде се обучават хората и кой носи отговорност. В новата учебна документация и в новата наредба, която министърът не е отворил да прочете, знаете ли какво пише? Пише, че отпада изискването за метраж на кабинета, което означава, че ние ще сложим една маса и днес ще обучаваме двама човека. Отпада изискването и за офис като размери. Тогава за какво е този офис? Отпада изискването за техническо лице. Всичките изисквания отпадат. И ние говорим, че по този начин ще намалим броя на автоучилищата. Не, ние ще ги увеличим двойно. Всеки, който има един кокошарник, може да започне да обучава. Даже министърът – автомобилен състезател, не си е направил труда да погледне какво се предлага. Но в същото това време говори за дигитализация.

- Електронизацията на обучението няма ли да подпомогне работата ви?
- В момента има 4 електронни системи в министерството на транспорта, от които нито една не функционира нормално, всеки ден има сривове. Над 70 на сто е успеваемостта на изпита по теория и изпита по практика. Откакто се въведе така наречената електронна система за провеждане на изпита по практика, процентът е спаднал само с един, което означава, че курсистите са добре подготвени. Те какво искат – 10 процента ли да взимат шофьорска книжка? Още през 2015 г. се дадоха над 500 000 лв. за начина, по който се провежда психологическото изследване. Парите потънаха някъде, методика нова няма. Никой не ги потърси, Министерството на транспорта ги даде, откъде ги е взело не знам, кой си ги е разделил – също не знам. След това направиха системата за психологическото изследване с програми от 2006 г., а тези компютри, които са сега, не поддържат такава програма. При провеждането на изпита – слагаме една шапка и теглим кой къде да отиде. Не става така, нещо, което не е обмислено. Сега щели да правят електронизация на обучението. Ами, то на половината от пътя няма интернет, какъв електронен картон, какви 5 лева? Ще чакаме да се появи интернет – тука има, тука няма. И друго – кой ще плати таблетите, интернета, времето на този, който е закъснял и онзи, който закъснява след него?

- Добре, ако всичко е толкова зле, за какво тогава се прави?
- Просто има едни средства за усвояване и те трябва да ги усвоят. През 2020 г. ги усвоиха, направиха една програма, тя не тръгна, но парите не ги върнаха. Разбирате ли пошлостта на цялото това нещо? Една година чакаме среща с този министър и неговия екип. И някой накрая по сталинистки да каже – така ще стане и ще влезе. Е, няма да стане така. Защото ние не сме животни, които да бъдат бити и да ни карат, без да мислим, да изпълняваме някакви порочни замисли.

- Беше внесен проект за промени в Закона за движение по пътищата, според който някои глоби се вдигат два, а други - три пъти, това ще спре ли войната на пътя?
- През миналата година само 6 човека по-малко са загинали, въпреки всичките тези глоби. Оказа се, че те не са фактор за намаляване на смъртността на пътя, нито конфискацията на автомобили, нито ред други неща. Всичко това е от ден до пладне.

- Младите водачи ли са най-опасните?
- За 2023 г. ние имаме някъде около 7000 катастрофи, от които 920 са причинени от нови млади водачи със стаж до 2 г. Това са 12-13 на сто от всички пътно-транспортни произшествия. В медиите се тиражира числото 20-25, а дори стигаме и до 30 процента. Второто нещо, което бие на очи, е че за 1 г. излизат някъде около 150 000 шофьори. За 2 г. те за 250-300 000 млади водачи. Ако ги разделим на всичките катастрофи, ще видите, че няма и 1 процент тяхно участие. Човек, който е взел книжка на 16 г. за А1 категория, а на 17 – за В1, той на 18-19 г. вече надхвърля този стаж от 2 години. Той нов водач ли се води? Този, който направи белята в Пловдив на 21 г., какъв водач се води? И няма към кого да зададем въпросите, защото нито министърът на транспорта, нито министърът на образованието искат да се чуят с нас през тази изминала година, за да го коментираме. Тези въпроси трябва да получат своя отговор, защото законодателството не е перфектно и трябва да бъде променено. Има един регламентиран начин на кореспонденция навсякъде – когато имаш държава и бранш, те да седнат и експертите да си кажат мнението, за да няма такъв апокалипсис между хората, които се занимават с обучение и тези, които искат да наложат силово едни рестрикции. Трябва да знаем началото на проблема, за да го анализираме и решим. А за нас той не е толкова сложен.

- А къде е началото на проблема?
- Проблемът, който стои пред цялото общество, е в обучението в училище и във възпитанието в семейството. Ние многократно залагахме идеята, която е в Европа – обучение през целия живот, да бъде въведена и у нас. Децата от детската градина, от училищата, до средния курс на образование, да могат да се запознаят с правилата на движение. Защото в момента ние говорим за т.нар. споделено движение. Всеки, който е на пътя, е участник в движението – велосипедистът, пешеходецът, тротинетките. Вие да сте видели велосипедист да слиза и да бута велосипеда по пешеходна пътека? Той си минава. Това са основните неща, на които трябва да се научат децата в училище. Тези хора са научени в шофьорските курсове по един начин, но след година започва да разсъждават по съвсем друг. Стигаме до големия проблем обаче – кой ще плаща това обучение и то къде ще се проведе.

- Сигурно министерството на транспорта.
- От 20 г. такова слабо министерство на транспорта, когато става дума за обучението на шофьори, не е имало. Не че за други неща е цъфнало – видяхме, че взеха един хеликоптер, който 5 дни не може да излети. И вместо да вървим напред, ние отиваме назад – взимаме влакове, които ще вдигат 160 км/ч. И вината била, че не били изчислили релсите. Ами този министър  какво прави? Не можа ли да проумее това – че трябва първо това да се реши и тогава да се купуват тези влакове, защото те след 2 г. ще бъдат негодни, отново като костенурки ще пълзим до морето. Преди 15 г. в Европа аз съм се возил на влакове, които развиват 300 км. Този министър щеше да прави полигони. Да сте видели такъв? В понеделник се върнах от Европейско първенство по мотоциклетизъм в Серес, където нашите състезатели спечелиха първо място. Хората през уикенда отиват на тази писта и си изкарват енергията с лични автомобили или със специално създадени такива – плащаш и караш. Тук понеже няма хора, които да мислят напред във времето, излизат и казват – ще вдигаме глобите, санкциите, ще бием шофьорите, защото те са виновни. И ще назоваваме инструкторите убийци, защото те създавали убийци на пътя.

- А парите от глобите къде отиват, те могат ли да се дадат за обучение?
- Казват, че нямало събираемост. Напротив – събираемостта през миналата година е повече от 70%. Това е някъде около 125 милиона лева. Парите ги има в държавата, проблемът е къде отиват. Те не отиват във фонд „Пътна безопасност“, а за покриване на дупки на финансовия министър. Така че камерите няма да оправят нещата. Хубавите пътища, добрата организация на движението, въвеждането на всеки 5, 10 или 8 г. на опреснителни курсове, това е начинът. Защото законът се е променил много пъти и този човек, който е над 60 г. не ги знае. Да се направят поне 6 полигона, ама не за обучение, а за ползване от шофьорите. Обществото трябва да се бори за това.

- Защо България е все на опашката на Европа, когато става дума за безопасност на движението?
- Държавата в момента не работи. Аз много пъти съм твърдял, че има пет крайъгълни камъка – обучение контрол, организация на движението, медии и общество. В България е с най-лошите пътища в Европа, с най-лошата организация на движението. Обучението обаче е едно от най-добрите, защото ние сме взели немския опит. По медиите тиражират абсолютната лъжа, че във Франция имало 164 школи, а в България били 1000. Министърът говори, че щял да намали бройката на школите. Държа дебело да отбележа, че във Франция те са 12 500. Франция е с едно страхотно, различно обучение от това, което е при нас – там то е на 15 г. с родител, придружител и накрая се явяват на автоучилище, ако имат желание. В Швеция, Белгия, Нидерландия също е така. Но в тези страни, където обучението не е задължително, 70% от хората предпочитат да вземат обучение в автоучилищата и тогава да се явят. Така , че ние сме взели от германците най-доброто. Но при тази организация на движение, в тази дупки, в тези повдигнати и легнали шахти не можем да направим виртуози от нашите шофьори. Има и друг проблем – кой от родителите попита къде отива детето му тази вечер, с кого ще се вози, пое ли отговорност, както е в нормалните европейски държави, да види, че този човек на 20 г. кара мощен автомобил на 200 000 лв. Този родител задал ли си е въпросът кой му го е дал? Виждаме родители на загинали деца и споделям скръбта им, но те казват – само шофьорът е виновен. А тези, които са се качили на задната седалка, нима не знаят, че този шофьор е смъркал нещо? Тук е ролята на обществото. Ние точно това трябва да направим – да променим мисленето на родителите. И понеже това много трудно може да стане, трябва да накараме децата, които сега са на 5 г., след 10 г. да въздействат на собствените си родители – да не преминават на червено, да не нарушават законите и нещата ще си дойдат на място.

- Защо Пътна полиция не глобява АПИ и общините за дупките по пътя и кой трябва да им търси отговорност?
- Преди 10-ина дни имаше кръгла маса в Пловдив, в която участвах. Бяха зададени 2 въпроса – по какъв начин се прави разстановката сутринта на постовете, където трябва да бъдат контролните органи с камерите. Отговорът беше, че там, където има опасни участъци на пътя. Ние виждаме обаче, че  камери се слагат там, където без да има опасност скоростта може да се превиши. Защото полицията е станала една банка за събиране на пари. Защо камерата е сложена до една огромна дупка, в която пукаме гума, чупим джанта, качваме се на тротоара и убиваме човек? Защото на полицията е вменено при такава ситуация да направи протокол и второ да санкционира общината или АПИ – за неизрязани клони, за неправилно поставени знаци, заличена маркировка и т.н. Отговорът им беше, че нямат право да ги глобяват, което не е вярно. След няколко дни имаше и в София кръгла маса, само че незнайно защо, на нея не беше поканен нито един от колегите. Бяха поканени едни хора, които вероятно ежедневно висят в кабинета на министъра на транспорта и дават погрешни сигнали. Те твърдят, че 50% от обучението било в сивия сектор, че 500 000 купени книжки се разхождали из страната, че една шофьорска книжка се купувала за 400-600 лв. но те не казват кой и къде я купува. Говорят си ей така едно към кесим, за да може обществото да бъде зарибено, че няма обучение и то е лошо.

Нашият гост
Инж. Йонко Иванов се занимава с обучение на шофьори от 42 години. Преди 32 г. създава „Съюз на преподаватели по авто-мото подготовка“. Член е на „Европейската федерация на автоучилищата“ от 2005 г. Той наследява баща си в професията и е един от малкото хора, които са запознати с историята на обучението на шофьори в България.