Спадът на БВП продължава четвърто тримесечие

Основен проблем остава ниската инвестиционна активност

Потреблението, инвестициите и вносът се увеличават в реално изражение

Данните за текущата ситуация в икономиката в период на криза са важен елемент от изследването на възможностите за реакция и оценката на адекватността на предприетите действия. Ако резултатите са в желаните измерения и посока, това е признак, че взетите мерки са правилни. Обратно - при наличие на отклонения от избраната траектория е необходимо да се направи корекция.

Данните за брутния вътрешен продукт са едни от най-важните поради естеството на този показател. Това е стойността на всички стоки и услуги за крайно потребление, произведени и реализирани в рамките на определен период от време, в случая - едно тримесечие. В България официални данни за БВП на месечна база не се генерират, това би могло да се случи чрез интерполация на тримесечните данни, но вероятно няма да е източник на по-актуална информация. По-краткосрочните показатели могат също да дадат представа за текущото развитие. От данните за отделни сектори може да се направи приблизителна оценка, но обикновено тя е непълна.

Експресните оценки имат недостатъци, но все пак предоставят относително надеждна информация, която може да се използва при определяне на икономическата политика. Според актуалната оценка през първото тримесечие на 2021 г. БВП достига 26,4 млрд. лв. по текущи цени и се понижава с 1,8% на годишна база в реално изражение. По този начин спадът на годишна база продължава вече четвърто поредно тримесечие поради пандемията, причинена от COVID-19, и мерките за противодействие срещу нея. Същевременно тенденцията е спадът да се свива все повече и предвид ниската база от второто тримесечие на 2020 г. през съответния период на текущата година се очаква вече положителен темп на растеж.

Основен принос за това развитие има потреблението, което се повишава в реално изражение с 2,6% на годишна база. То остава най-значимия компонент на икономиката според разходния подход, като относителния му дял през първото тримесечие достига вече 84,8%. Основен двигател се явява политиката за повишаване на държавните разходи, като освен подкрепа за бизнеса в затруднение, се отделят средства за повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера, за пенсии и добавки към тях. Средствата за добавките от 50 лв. за всяка пенсия бяха изчерпани още преди смяната на правителството, но служебното търси източник на финансиране за продължаването им. В предизборна обстановка едва ли ще се намери правителство, което би се осмелило да преустанови такива плащания, които пенсионерите вече считат за неотменима част от полагащото им се от държавния бюджет.

Данните за първото тримесечие на 2021 г. показват обезпокоителна тенденция. Тя се отнася до относителния дял на инвестициите. Брутното капиталообразуване формира едва 15,5% от БВП. Подобен дял е крайно недостатъчен, за да осигури висок потенциал за растеж на икономиката в бъдеще. Например, когато през първото тримесечие на 2005 г. е достигнат реален растеж от 8% на годишна база, тогава относителният дял на инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуване, също не е висок, но все пак е 21.8% от БВП. През следващата година делът на инвестициите нараства до 28,3% от БВП, докато икономическият растеж се забавя до 5,1%.

Ясно изразената сезонност на българската икономика предполага по-нисък икономически растеж през това тримесечие. Добра новина се получава от външния сектор, където износът и вносът фактически са равни. Все пак вносът леко превишава износа, което означава минимален принос на външния сектор за спада през това тримесечие.

Всъщност потреблението, инвестициите и вносът се увеличават в реално изражение. Тоест спадът се дължи на износа, който се свива с 6% на годишна база. Факторите за това могат да бъдат както вътрешни, по линия на конкурентоспособността, така и външни - поради ограниченото външно търсене заради все още непреодоляната криза. Признак за подобряване на състоянието на икономиката е засилването на вноса.

Обикновено колкото по-сериозна е кризата, толкова по-силен е спадът на вноса.

Експресната оценка дава твърде ограничени данни за предлагането. Според нея брутната добавена стойност като цяло се свива с 1,6% в реално изражение. Всъщност наличните данни за краткосрочните показатели през първото тримесечие на 2021 г. показват спад в индустриалното производство на годишна база с 0,8%, строителната продукция се свива минимално с 0,2%, докато оборотът в търговията се понижава с 3,7% по съпоставими цени. В номинално изражение обаче оборотът в промишлеността нараства със 7%, докато в търговията се свива с 1,3%. Освен това се запазва тенденцията за спад на броя туристи и нощувки в зимните курорти.

От друга страна представянето във финансовите услуги е по-добро от предходната година. Печалбите и работните заплати в банките нарастват, като резултатите са такива и поради мерките, които предприе Българската народна банка за осигуряване на ликвидност и за налагане на частни мораториуми при изплащането на кредитите от страна на банковите длъжници. Това пречи на установяването на реалното състояние на банковата система и вероятно действа задържащо върху класифицирането на кредитите като необслужвани и начисляването на обезценки. По този начин се влияе както върху качеството на кредитните портфейли от една страна, така и върху печалбата и капиталовата база на банките, от друга.

Очаквания

Както отбелязах вече, ниската база през второто тримесечие на 2020 г. ще допринесе за реализиране на положителен темп на растеж през настоящия период. След третото затваряне на икономиката през април тенденцията при здравния статус за момента е позитивна към намаляване на броя и относителния дял спрямо тестваните на нови регистрирани случаи с COVID-19. Ако се повтори развитието от миналата година, през късната пролет и лятото би следвало да не се налагат ограничения върху икономиката при спазване на разумни мерки за предпазливост.

Подобряване се очаква във връзка с приходите и добавената стойност от туризма, като се разчита на нарастване на броя чуждестранни клиенти. Сезон 2020 г. показа, че българските туристи не могат да компенсират спада в чуждестранните. Трудно е да се прогнозира броят на туристите, тъй като зависи не само от местни фактори. Понастоящем ситуацията е благоприятна, но не беше такава преди 2 месеца, когато е активният сезон за резервации. Такива са направени, но преимуществено без поемане на твърд ангажимент и авансово плащане. Това поставя под съмнение реалното изпълнение на такива резервации.
Разчита се на традиционните до преди кризата пазари - Великобритания, Германия, Полша, Румъния, Русия, но евентуалните посещения зависят както от условията в България, така и в съответната страна, дали ще бъдат наложени ограничения при пътуванията, как протича процесът на ваксинация, каква е политическата конюнктура и т. н.

Позитивни очаквания може да има още в дейностите транспорт, търговия на дребно, култура, спорт и развлечения, преработвателна промишленост и други сред по-силно пострадалите от кризата.

По отношение на банковия сектор също е налице висока степен на несигурност. От една страна, ако икономиката започне да се възстановява, това би следвало да създаде възможности за кредитиране и да стабилизира качеството на портфейлите. От друга страна отпадането на мораториумите означава, че някои кредити ще се окажат необслужвани и това може да създаде финансови затруднения за отделни банки. Така ще се подложи на проверка и ефективността на дейността на Единни банков надзор в България и дали действително той спомага за по-голяма стабилност на системата или всъщност не се справя по-добре от националния надзорен орган.

Основен проблем за българската икономика остава ниската инвестиционна активност. Осигуряването на нормална среда за бизнес без излишен административен натиск от страна на държавните институции е само първата стъпка към стабилизирането на икономиката. Тя е необходима, но не и достатъчно условие. Бизнесът се нуждае от предвидимост, която би следвало да осигури парламентарно мнозинство и правителство с по-дълъг хоризонт на действие от няколко месеца.

Това, което би могло да направи служебното правителство, е съвместно със социалните партньори, академичните среди, неправителствения сектор и други специалисти да преработи Плана за възстановяване и гъвкавост. Необходимо е да се наблегне не само на частта от грантове, но и използването на кредитите. Целта трябва да бъде осигуряването най-вече на инвестиционни кредити, чрез които да се адресира проблемът с ниската инвестиционна активност. Те ще бъдат от външен за икономиката източник, което означава свеж приток на капитал. От друга страна кредитирането предполага обслужване, което изисква по-висока ефективност при изпълнението на проектите, отколкото базираните на грантове.

При формирането на очакванията в краткосрочен период трябва да се отчете и един фактор, който е твърде вероятно да има забавящо въздействие върху процеса на възстановяване, Това е ускоряването на темпа на инфлация в световен мащаб. Едновременната експанзивна парична и фискална политика въздейства в посока повишаване на цените на суровините, енергийните ресурси, металите и т. н. Това рязко увеличава производствените разходи. Вече се регистрират ефекти и върху потребителските цени, които на свой ред ще предизвикат искания за индексиране на заплатите с цел запазване на покупателната им способност.

В Съединените щети инфлацията според индекса на потребителските цени достигна 4,2% към април, което е рекордно висока стойност след септември 2008 г. Предвиденото увеличаване на фискалните стимули допълнително ще засили този процес. В еврозоната възстановяването е по-бавно и това донякъде задържа темпа на инфлация. Възможно е обаче промените да засегнат икономиката є най-вече в номинално изражение, докато ефектите върху произведените количества да са ограничени. Тези процеси ще се отразят и върху българската икономика и темпът на инфлация ще надхвърли прогнозите на официалните институции.