Възстановяването на производството изостана от търсенето

Целта на БНБ беше стимулиране на инвестициите и потреблението

Статистическите служби на България и на Европейския съюз оповестиха данните за инфлацията към края на 2021 г. Тази информация придоби особено важен характер предвид рязкото покачване на цените след средата на годината, което поставя множество предизвикателства пред икономическата, фискалната и социалната политика. Към края на декември темпът на инфлация според индекса на потребителските цени е 7,8% на годишна база, а средногодишната инфлация (януари - декември 2021 г. спрямо същия период на 2020 г.) е 3,3%. В крайна сметка обаче всяко домакинство има своя потребителска кошница и по тази причина - индивидуална инфлация на потребителските цени.

Основни фактори

Няколко фактора определят развитието на цените в страната. Тъй като инфлацията е паричен феномен, в основата ѝ стои паричната политика. Паричният режим в България е валутният борд, който не позволява Българската народна банка да влияе върху паричната база. Всъщност на практика в страната се внася политиката на Европейската централна банка. По какъв начин става това зависи от т. нар. трансмисионен механизъм и от степента на интеграция към европейските пазари. Така не всички действия на ЕЦБ имат пряк и бърз ефект върху българската икономика.

Въвеждането на отрицателните лихвени проценти по свръхрезервите на кредитните институции, които се държат при централната банка, от страна на ЕЦБ не се възпроизведе автоматично в националната икономика. За да има ефект тази мярка, беше необходимо БНБ на свой ред да въведе още по-нисък лихвен процент. По този начин и БНБ започна да наказва банките с фактически данък върху свръхрезервите, а те на свой ред го прехвърлиха към спестителите. Целта беше стимулиране на инвестициите и потреблението, които да повишат икономическата активност. Тази политика беше приложена още преди пандемията.

Коронавирусът и мерките за противодействие на разпространението му обаче причиниха значителен шок за икономиката. За да предотврати проблеми във финансовата система, ЕЦБ предприе операции за силно увеличаване на ликвидността на разнообразни пазари. Изкупени бяха както краткосрочни, така и дългосрочни държавни ценни книжа, а освен това и корпоративни облигации. На банките бяха предоставени както краткосрочни, така и по-дългосрочни кредити. Ликвидна криза не се случи, но мерките продължиха. Този път аргументът беше да се стимулира търсенето, за да се преодолее по-бързо кризата.

Тези мерки на практика финансираха огромни пакети за фискална подкрепа от страна на отделните правителства в Европейския съюз. Бюджетните дефицити рязко се повишиха за сметка на новоемитирани дългове. Дефицитите общо в еврозоната достигнаха 7,2% от брутния вътрешен продукт през 2020 г. (6,9% от БВП в ЕС), а държавният дълг нарасна с 13,7 п. п. (12,9 процентни пункта в ЕС).

Един важен факт обаче може би не беше правилно оценен при тези мерки - шокът се отрази не само върху търсенето, но и върху производството. Прекъсването или забавянето на веригите за доставка на важни ресурси попречи скоростта на възстановяване на предлагането да е по-близка до тази на търсенето.

Проблемът беше засилен от въздействието на следваната политика за намаляване на емисиите от парникови газове в ЕС чрез пренасочване на производството на електроенергия от възобновяеми източници вместо от фосилни (въглища, природен газ и петрол).

Наличните технологии все още не позволяват повишаването на търсенето на електроенергия да бъде задоволено от възобновяеми източници. При тях генерирането на ток зависи от природните условия - ако те са благоприятни, тогава производството се увеличава, но то може да не съвпада с нараснало потребление. В такъв случай възможните източници са природният газ и въглищата.

От второто тримесечие на 2021 г. започна възстановяването на европейските икономики. Недостатъчните инвестиции в добив на фосилни енергийни ресурси допринесе за нарастване на зависимостта от внос на природен газ от Русия. При такава голяма пазарна сила руските компании използваха възможността и ограничиха доставките, с което дадоха допълнителен тласък на цените да се повишават. Принос имаше и политиката за оскъпяване на квотите за въглеродни емисии, чиято цена надхвърли значително прогнозите на Европейската комисия. Всичко това доведе до засилване на търсенето на суровини, материали и ресурси и невъзможност то да бъде задоволено от съществуващия в ЕС капацитет за производство или внос. В резултат от това цените започнаха да се повишават.

Политиката в България също допринесе за инфлационния натиск. Освен здравната и икономическата криза през 2021 г. предстояха парламентарни и президентски избори. Това стимулира повишаването на държавните разходи за заплати на бюджетните служители, за добавки към пенсиите и за мерки за подпомагане на бизнеса. Тази политика беше стартирана от редовното правителство и след това беше продължена от служебните по отношение на пенсии и субсидии. Така според наличните данни за първите девет месеца на 2021 г. заплатите в бюджетния сектор са се повишили с 16,3% на годишна база. Това даде тласък и на частния сектор, където растежът е “едва” 10,4%.

Резултати в производството

Производствената инфлация започна да се ускорява от началото на годината, която стартира при фактическо понижаване на цените за вътрешния пазар в промишлеността. През първото тримесечие обаче това се случваше с умерен темп. С всяко следващо тримесечие този темп се повишаваше. Освен възстановяването на икономиката най-голям принос за това има нарастването на цените на тока, които започнаха да влияят върху цените на електроинтензивните производства. Най-високи растежи на производствените цени след тези при електроенергията се наблюдават при химическата промишленост и производството на основни метали и добив на метални руди.

Важен факт е, че бизнесът получава електроенергията си от “свободния” пазар при краткосрочни договори - обичайно на пазара “ден напред”. Фактор за това беше предходният период на борсата на този пазар, тъй като цените на него бяха по-ниски отколкото според подписаните от фирмите договори за дългосрочни доставки при фиксирани цени. Поради това и недобра преценка от страна на бизнеса за бъдещото развитие тези дългосрочни договори бяха прекратени или просто изтекоха и не бяха продължени. Така, когато цените на електроенергията се повишиха, голяма част от бизнеса можеше да купува ток при текущите високи цени.
В резултат от тези развития към месец ноември индексът на цените на производител за вътрешния пазар е по-висок с 35,4% на годишна база. Подобен темп не е регистриран от въвеждането на валутния борд в България и това е предпоставка за ускоряване на темпа на растеж на потребителските цени. Увеличените производствени разходи ще бъдат прехвърлени изцяло или частично към междинни или крайни потребители.

Резултати при потреблението, отрицателни реални лихвени проценти

Ситуацията при потребителските цени също е необичайна за последните години. Годината започна с понижаване на общото равнище на цените спрямо същия период на 2020 г. От второто тримесечие нататък обаче се регистрира почти линейно нарастване на темпа на инфлация до достигане на 7,8% през декември.

Приносът на течните и газообразните горива е най-съществен като те пряко влияят и върху цените на транспортните услуги. Свитото търсене обаче води до понижаване на цените при пътническия въздушен транспорт. При някои медицински продукти, при телефонните услуги, при машините за обработка на информация и в социалните услуги също се регистрира спад на цените. При телефонните услуги обаче вече беше направена заявка за повишаване на цените от началото на 2022 г.

При останалите стоки и услуги поскъпването е налице. Инфлацията при хранителните стоки е 8,8% в края на годината, като тя е най-висока при хляба - 15,2%, при животински и растителни масла и мазнини е 24,4%, при зеленчуците - 12,4%, при млякото и млечните продукти - 9,8%. Единствено при месото и месните продукти инфлацията е 1,6%, като вероятното обяснение е свързано с понижаване на качеството, за да се прикрие фактическото нарастване на цените. Посочените стоки представляват най-голям дял в потребителската кошница, което означава, че търсенето им традиционно е високо и по-слабо еластично.

Критерии от Маастрихт?

Намеренията на управляващата коалиция са еврото да бъде прието на 1 януари 2024 г. Понастоящем обаче критерият за стабилност на цените не се изпълнява. Според данните на Евростат за 2021 г. средногодишната инфлация според Хармонирания индекс на потребителските цени в България е 2,8%. Трите икономики от ЕС с най-ниски темпове са Гърция - 0,6%, Малта - 0,7% и Португалия - 0,9%. Това означава, че референтната стойност понастоящем е 2,23%. Разбира се, по важно е каква ще бъде ситуацията в средата на 2023 г., когато ще се направи оценката за готовността на българската икономика. Критерият за стабилността на цените винаги е бил проблем за България в периоди на висока инфлация и наличните данни отново потвърждават това наблюдение.

Очаквания за 2022 г.

Темпът на инфлация ще продължи да се ускорява през следващите месеци, като не се очаква съществена промяна при външните фактори. ЕЦБ не е обявила твърдо намерение за повишаване на основните лихвени проценти, а освен това малки стъпки може да не са достатъчни, за да предизвикат съществено изменение в ситуацията.

При вътрешните фактори - правителството предвижда още по-високи субсидии за бизнеса за “компенсация” на високите цени на електроенергията, освен това стартира програма за битовите потребители на природен газ. Повишаването на заплатите в бюджетния сектор също продължава, като една от целите е заплатата на учителите да надвишава с 25% средната за страната, което фактически означава омагьосан кръг, тъй като тези показатели взаимно си въздействат.

В крайна сметка потребителската инфлация през 2022 г. ще достигне двуцифрени стойности. Това ще повлияе негативно върху спестяванията - от една страна условията за текущи спестявания ще са по-неблагоприятни, а от друга наличните спестявания ще се обезценяват.