Омбудсманът иска да бъде отменен текст от Кодекса за социално осигуряване

Получаването завинаги на по-ниска пенсия при по-ранно пенсиониране е противоконституционно според Диана Ковачева

Има неравноправно отношение

Да бъде отменен текст от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който предвижда пожизнено получаване на намалена пенсия при ранно пенсиониране, поиска омбудсманът Диана Ковачева. Тя атакува пред Конституционния съд чл. 68а, ал.1, изречение второ от КСО. Текстът се отнася до възможността на гражданите да се пенсионират до една година преди навършване на изискваната за пенсиониране възраст, ако имат необходимия стаж. Оспорваният тест предвижда пенсията да бъде изплащана в намален размер пожизнено, а не до навършване на възрастта за пенсиониране. През настоящата година, за да излязат в пенсия жените трябва да имат възраст от 61 години и 8 месеца и 36 години трудов стаж, а мъжете - да са навършили 64 години и 4 месеца и да имат 39 години стаж.

Според омбудсмана настоящият текст в КСО противоречи на Конституцията. Повод за атакуването му в Конституционния съд са множество сигнали и жалби на граждани, в които те търсят съдействие от омбудсмана срещу наречения от тях “дискриминационен” и “несправедлив” текст в КСО, който ги “наказва” до живот да получават с 4,8% по-малка пенсия, при положение че имат необходимия осигурителен стаж, но са се пенсионирали с една година по-рано.

Съществуващият в момента ред за определяна не пенсията при ранно пенсиониране поставя хората, които се възползват от тази възможност, в по-неблагоприятно положение от други граждани, посочва омбудсманът. Например преживелите съпрузи и хората, които имат право на професионална пенсия, също получават пенсия преди да навършат необходимите години. Но те получават пенсия в намален размер само до навършване на необходимите години, а не пожизнено.

Хората, които изберат ранното пенсиониране, са поставени в по-неблагоприятно положение и от тези, които също имат необходимия стаж, но получават пожизнено пенсия в пълен размер, защото са навършили и изискваните години за пенсиониране, посочва омбудсманът.

В Конституцията е записано, че трудът се гарантира и защитава от закона. А според оспорвания тест от КСО, човек може дори да има по-голям стаж и да е плащал по-дълго време осигуровки от хората, които се пенсионират при достигане на изискваната възраст, но защото се пенсионира една година по-рано пожизнено ще получава намалена пенсия.

Анализ на Института за пазарна икономика

Дават за пенсии 8,9% от БВП, при 10% в страните от ЕС

Не успяват да намалят неравенството

Пенсионните системи в останалите страни от ЕС постигат много по-голямо намаление на неравенствата в доходите.

Катерина Ковачева
ТРУД

В България дават 8,9% от Брутния вътрешен продукт за пенсии, докато средният разход в страните от ЕС за пенсии е 10,1% от БВП. Това обясниха икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха първите резултати от проекта “Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”.

Големите различия между България и средните нива за ЕС по отношение на неравенствата в доходите на най-бедните и най-богатите са най-вече в резултат от пенсионната и социалната политики на страната, посочват от ИПИ. Пенсиите не успяват да намалят в достатъчна степен неравенствата в доходите.

Пенсионните системи и свързаните с тях механизми за определяне и индексиране на пенсиите в останалите страни членки на ЕС постигат много по-голямо свиване на неравенствата, с други думи, те са значително по-ефективни.

Растящата разлика между доходите на заетите и всички останали (безработни, пенсионери и др.) е сред ключовите причини за повишаването на индикаторите за подоходно неравенство през последните години. По-нататъшно свиване на бедността изглежда трудно постижимо единствено чрез активно включване на пазара на труда. Затова мерките за борба с бедността трябва да са в посока подобряване на ефективността на трансферите и социалните услуги, заявиха от ИПИ.

В България

Осем пъти разлика между бедни и богати

50% ръст на болничните през 2020 г.

България оглави европейските класации по разлика между най-бедните и най-богатите през 2021 г.

Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите домакинствата у нас достигна 8 пъти, а България оглави европейските класации по тези показатели през 2021 г., съобщиха от Института за пазарна икономика.
Общите разходи за социални помощи през 2020 г. нарастват със 7%. Това увеличение обаче се дължи на промяната в изчислението на помощта за отопление и ръста на подкрепата за хората с увреждания, където няма подоходен критерий. Базираните на доход социални помощи нарастват с 10%, но сумите са малки, а получаването им е трудно, посочват от ИПИ.

Програмите за социално подпомагане, които трябва да са насочени именно към подкрепа на домакинствата при загуба на доход и изпадане в по-тежко социално положение, през 2020 г. не отчитат голямо отклонение от изплащаните суми през годините преди кризата. По време на кризата с COVID-19 през 2020 г. обезщетенията за безработица нарастват с 50%. Повишение има и при болничните заради боледувалите и карантинираните, както и заради хората, които са гледали болни или карантинирани деца и възрастни свои близки.

Наблюдава се запазване на тенденцията за увеличаване на социалните разходи в редица програми. В основни програми с все по-нарастващо значение се превръщат помощите за деца, за хора с увреждания и за отопление. Програмата за помощи за отопление обаче не постига желания ефект, посочват от ИПИ.