Европа създава опасен прецедент, целящ да смачка националните конституционни системи на държавите членки

В българските медии една скорошна новина беше бегло отразена. Това беше постановление C-107/23 PPU от юли 2023 г., в което Съдът на Европейския съюз нарежда на Румъния да не прилага решение на конституционния си съд (КС), а да се ръководи от европейското право. КС на Румънската република, в свое решение от 2018 г., премахна изключенията за срока на давност за различни престъпления, свързани с корупция, тъй като в период от четири години, румънското правителство не успя да приеме редовно законодателство по темата. Така КС доведе до прекратяване на огромен брой съдебни процеси по давност. В такъв контекст, Съдът на ЕС в свое решение, постановява, че „такива решения противоречат на европейското право като създават риск от безнаказаност по сериозни случаи за злоупотреби“.

Впрочем, това не е първият път, в който Съдът на ЕС, базиран в Люксембург, се опитва да наложи волята си над основния закон на северната ни съседка. С решение от 21-ви декември 2021 г. Съдът на ЕС постанови, че „в определени ситуации румънските съдилища трябва да игнорират решенията, постановени от Конституционния съд на страната, ако решенията на последния водят до системна безнаказаност в случаи, свързани с корупция или други престъпления, които биха могли да навредят на финансовите интереси на Европейския съюз.“ Отговорът на румънския КС не закъсня и на 23-ти декември 2021 г. той постанови, че решения на Съда на ЕС не могат да бъдат прилагани без първо да се измени Конституцията на страната. Това де факто означаваше, че Румъния, поставя основния си закон над европейското право.

С решението си от юли 2023 г. обаче, Съдът на ЕС всъщност създава прецедент, с който задължава конституционен съд на страна членка, да отменя свои решения, които „противоречат“ на европейското право. Това създава опасен прецедент, с който де юре се премахва напълно концепцията на „Йерархията на нормите“, разработена от видния конституционалист Ханс Келзен, която седи в основата на модерната дефиниция за правова държава, а именно, че Конституцията е върховния закон в една суверенна държава и ако има противоречия между Конституция и международни норми или конвенции, то се прилагат нормите на Конституцията.

Какъв е рискът за България от това решение, засягащо пряко всяка държава членка на ЕС? 

Юристи предупредиха, че с гласуването си от 10-ти май 2023 г. Европейският парламент прие с огромно мнозинство присъединяването на Европейския съюз към Истанбулската конвенция. Със становище на Съда на ЕС от 6-ти Октомври 2021 г., се потвърждава, че ЕС може да ратифицира Истанбулската конвенция без да има съгласието на всички държави членки на ниво Съвет на ЕС. Тоест, чрез постигането на квалифицирано мнозинство, а не единодушие, Съветът на ЕС, в който заседават лидерите на страните членки, може да одобри въвеждането на Истанбулската конвенция в европейския правов ред. Оттук нататък с решението си от Юли 2023 г., с което Съдът на ЕС отменя решения на КС на Румъния, се създава прецедент, чрез който в най-скоро време, по същият начин може да бъде отменено и Решение N°13 от 27 юли 2018 г. на българския конституционен съд, с което Истанбулската конвенция беше определена като противоконституционна. След една такава отмяна, прокарването на тази противоречива конвенция чрез европейското право в българския правов ред ще бъде просто въпрос на формално постановление от европейските институции.

Редно е да се напомни, че ЕС е съюз между суверенни държави. Той не е нито конфедерация, нито федерация. Опитът за създаване на европейска конституция и по този начин Европейска федерация претърпя неуспех, след като Франция и Холандия, през май и юни 2005 г. отхвърлиха чрез провеждането на национални референдуми, проектодоговора за създаване на Конституция на Европа. Налагането по такъв задкулисен начин на европейски закони, писани от слабо-легитимни европейски технократи, в правовия ред на страните членки и налагането на върховенство на европейски закони, противоречащи на конституциите на страните членки е срамно и не е в духа на замисълът на бащите основатели на Европейския съюз.

Въпросът, който се поставя на дневен ред за България, а и за останалите държави членки на ЕС е, ще се намери достатъчно смел политически представител, който да защити българската конституция и конституционния ред на всички държави членки на ЕС. Съдейки по последните класации на влияние сред сегашните български евродепутати, това няма да са те, тъй като от 17 българи едва един е поставен на незавидното 94-то място по влияние в Европейския парламент.