През юни канцлерът на Германия Олаф Шолц награди едно българско момче – Едиз Осман. Едиз е победител в националния конкурс на страната за младежки изобретения и иновации. Неговото патентовано изобретение е вертикално излитащ пътнически самолет! Вижте историята на това необикновено семейство.

За първи път в живота си Нилюфер Мустафа пътува без децата си. А те са четири - момче на 20 години, и … тризнаци! Да, три бебета, родени в София, а не в родния ѝ град Велики Преслав, защото бременността е била много тежка. Но затова – малко по-нататък.

Когато тризнаците (едно момиче и две момчета) навършват две годинки през 2012-а, Нилюфер заминава заедно с цялото си семейство за Германия. Без да знае езика. Шест години по-късно завършва (на немски!) училище за медицински сестри и започва работа в болница по травматология. За съпруга й – скулптор,  е по-лесно, защото езикът на изкуството е универсален. Но най-щастливият момент на семейство Мустафа в Германия е неотдавна: 20-годишният им син печели първо място в Националния конкурс за изследвания и иновации за младежи. Лично федералният канцлер на Германия Олаф Шолц го награждава!

Тази награда, която има стойност на златен медал от суперсъстезание, всъщност е награда за това удивително, сплотено и борбено семейство, и най-вече за Нилюфер, стожерът на фамилията.

Каква е историята им? Нека да я видим през очите на майката, която както казахме, за пръв път в живота си пътува без децата си. За да дойде в клиниката на д-р Емилова и да направи едно от своите дълги лечебни гладувания, които е приела като част от своята философия на здравето. Разказва Нилюфер, на 41:

„За първи път дойдохме с мъжа ми и големия син, на година и половина, при д-р Емилова през 2006-та. Аз бях на 23, съпругът ми – 15 години по-голям. Нямах сериозни здравословни проблеми, ако не броим хроничния запек, който имам от дете, пиелонефрита и камъните в бъбреците – и тях имам от дете.. Моят съпруг често боледуваше от грип, ларингит, фарингит… Хранехме се като всяко българско семейство – с нескъпи продукти, много тестени храни, без да държим сметка кое е здравословно и кое не. Бяхме неуверени в себе си, искахме да останем само седмица, но д-р Емилова ни убеди и мотивира и направихме по 20 дни на плодове с 10 дни захранване. Открихме този велик метод и оттогава сме негови ревностни привърженици. Помня думите й: „Гладуването и природосъобразното хранене не са просто диета, а начин на живот.“ Оказа се права, а ние приехме този начин на живот. От тогава нямам запек, поддържам здравето си с умереност и всяка година правя по едно дълго гладуване от 15-20 дни, кратките не ги броя. Моят съпруг също, той намали драстично млечните продукти по съветите на д-р Емилова и вече не боледува от ларингити и фарингити. Вирусните инфекции са рядкост и ги преодоляваме с няколкодневен режим на плодове и чай с мед. Бяхме в клиниката и през 2008, и през 2009. Важното е, че д-р Емилова ни научи не само как да се грижим за здравето си, но и на култура на хранене, която предадохме на децата си.

През 2010 в София се родиха тризнаците. В началото на бременността се разболях от пневмония – аз, която никога не боледувам. Постъпих в болница в Шумен, трябваше да вземам антибиотици, да лежа за задържане. Отказах и се върнах в къщи. Лекарите ме увещаваха да направя аборт, особено когато се оказа, че не са две, а три бебета. Упорствах, не се предадох. В родилното ми казаха, че бебетата са интубирани, момиченцето тежеше само 800 г и ме предупредиха: няма да ви е леко, ще боледуват доста. Но не стана така.

Вложих големи усилия да се хранят здравословно и това даде резултат. Аз съм вярващ човек. За мен бог е любов и всеотдайност, стремеж за чист и почтен живот, да се раздавам, да правя добрини. Това е нашата семейна философия. Смирение, въздържание (никога не сме пили и пушили с мъжа ми, у нас се пие само вода), децата ми не знаят какво е кока кола и фанта. Отгледах ги си без антибиотици, благодарение на системата за хранене, която научих от д-р Емилова и която надградих с четене. Големият ми син не знаеше какво е шоколад. Правех му блокче „шоколад“ от сусам, ленено семе и мед. Малките следваха същия режим: до обед плодове, после – готвена от мен храна. Когато пораснаха, ги научих какво е хидрогенирана мазнина, да гледат опаковките на продуктите и да я избягват. Никога в дома ни не е имало чипс, вафли, гризини и други неща за похапване от супермаркета.

Дъщеря ми сега учи балет, истинска красавица, момчетата спортуват, занимават се с дърворезба и рисуване. Най-големият, нашата гордост, отрасна като дисциплинирано и талантливо дете, спортуваше много, и сега спортува, без да взема добавки и протеини, прави понякога дни на плодове. Трудно ми е да опиша какво вълнение и какво щастие ни донесе неговата награда! Каква гордост изпитвахме като родители, каква надежда за бъдещето ни подари нашият син!

Днес живеем в къща в Нюрнберг, аз работя вече не в болница, а в център с деца, които имат психични проблеми. Пак на три смени, и пак намирам време едновременно да готвя в къщи, да работя и да правя дни на плодове и чай с мед. Всичко е въпрос на организация и на желание, на любов. Влагам пак цялото си усърдие в работата, така както влагах и в ученето. Четири години се обучавах за медицинска сестра, работех на три смени, гледах четири деца, готвих им и ги водех на уроци. По време на пандемията работех в болница в ковид отделение. Седем пъти боледувах от ковид. Справях се като оставах на плодове и чай.

Съпругът ми се разболя още с първата вълна ковид, по-тежко от мен. 10 дни имаше висока температура. Хранеше се главно с плодове. Когато беше в критично състояние, извиках бърза помощ, но казаха, че болниците са пълни и не го приеха. В следващите дни му давах само вода с една спринцовка, разтривах го с ракия, бях денонощно до него. Организмът му отказваше храна – явно това е великият защитен механизъм на тялото да изхвърли отровите, да се възстанови и да се защити срещу този ужасен вирус. След два-три дни температурата спадна, оздравя. Справи се без антибиотици (немските лекари не предписваха антибиотици за ковид). Но това беше ужасно тежък период за мен.

Да, много трудни моменти сме имали като семейство в чужбина, но се справихме. Защото го изградихме с любов. И защото имахме късмета да срещнем по пътя си и подкрепа, и приятелство, и мъдри и добри учители, като д-р Емилова. Затова днес съм тук – сама, за да си подаря за пръв път време само за мен. Защото когато аз съм добре, и семейството ми ще е добре.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 1 август тази година през нея са минали над 52 000 пациенти.