Истории от бележника на д-р Емилова - Иван Франц: Сълзите на човек, буквално свален от бесилото

Снимка: Веселин Василев

Спасил го е подаръкът на съпругата му за рождение му ден: престой в клиниката  за 20-дневно плодолечение

Диетите не помагали, а лекарствата се увеличавали

Иван Франц Земярски ме посреща във фоайето на хотел Боровец хилс, където през лятото е клиниката на д-р Емилова. Той е от Раковски, работи в Пловдив, вече 34 години е част от Комбината за цветни метали. Деликатен, фин, чувствителен мъж.

За първи път е в клиниката, чувства се малко неловко, това не е обичайната му среда. Започва да ми разказва как се е озовал тук и… сълзите му потичат. „Извинете ме -  казва Иван. - Не знам защо плача. Чувствам се като човек, който без да знае, е бил на косъм от смъртта. Като човек, чиято присъда са отложили.“

Разказва ми, че съпругата му от години е медицинска сестра в Германия. В България живее дъщеря му. Чувствал се самотен, не си обръщал внимание, хранел се както му падне. А и работата му не е лека. „Временните неща са най-трайни“, казва Оскар Уайлд. Да, ето пример – Иван, който започнал работа в комбината веднага след казармата. Имал други планове и мечти, но когато те завърти въртележката… Така неусетно се натрупали и годините, в които той е с наднормено тегло, високо кръвно, висок холестерол – тревожен признак, че в кръвоносните му съдове има мастни плаки, които затрудняват работата на сърцето. Диетите не помагали, а лекарствата се увеличавали. От началото на тази година Иван Франц влиза в статистиката на хората с диабет тип две.

„Преди три години започнах да вземам лекарства за кръвното и статини. Появиха се болки в мускулите, започнах трудно да ходя. Спъвах се и в най-ниския праг. Не можех да мина 100 м, трябваше да седна. Задъхвах се, всичко ме болеше. Мислех, че всичко е от наднорменото тегло. Но тук от лекарите и от лекциите на д-р Емилова разбрах, че статините, които вземам, причиняват такива симптоми. Бях изумен! Никой лекар не ми каза, че това са страничните ефекти на тези медикаменти. Удивявам се до каква степен печалбарството в медицината подлага на риск здравето на хората. Когато ми поставиха диагноза диабет тип две, аз автоматично получих рецепта за лекарства, и разбира се, започнах да ги вземам.“

Но съпругата на Иван, която работи като медицинска сестра в Германия от години, била много разтревожена от диагнозата. И направила най-доброто за него – подарила му дълъг престой при д-р Емилова. Самата тя преди години е правила дълго гладуване при д-р Емилова и била във възторг от резултатите. „После тя замина за Германия, аз останах сам, без никакъв контрол, самотен, явно компенсирах с храна. Храната замества нещо, което ни липсва. Слаб ми е ангелът.“

 За щастие, освен жена му, Иван имал и друг ангел пазител: дъщеря му, преподавател по литература в университета, която е родена на една и съща дата с него – 10 юли. Тя го докарала в Боровец – точно на 1 юли, първият работен ден от летния сезон. И за да го подкрепи, останала с него – за 15 дневно гладуване!

„ Още първия ден ме претеглиха: тежах 143 кг! Не исках да гладувам на плодове, започнах със съпротива. Лекарите ми бяха казали, че щом имам диабет тип две, не бива да ям плодове, ще кача кръвната захар. Д-р Емилова се опита да ме убеди, че с плодове и чай ще сваля кръвната захар. Но аз бях категоричен, че няма да гладувам. Мислех си, че е абсурдно с моето заболяване и с моя начин на живот да остана на плодове цели 20 дни. Но пак се намеси моята жена. Подкрепи ме, мотивира ме. И аз започнах  - чай и плодове през два часа, както е режимът. Не беше лесно. Но с всеки изминал ден се чувствах все по-добре. До мен всеки ден беше моят лекуващ лекар д-р Илия Георгиев, даваше ми и сили, и съвети, мотивираше ме.

Сега съм спрял всички лекарства: за кръвно, за висок холестерол, за диабет… Още на третия ден спрях всичко, защото и кръвното, и кръвната захар се нормализираха. На третия ден тръгнах с групата на разходка до Черната скала. Не вярвах, че мога да се върна. Върнах се!

Не вярвах, че мога да променя нещо в живота си, но успях! Върнах се! Към здравето си, към себе си, възродих се буквално, прогледнах. Затова тези сълзи са и сълзи на благодарност – към д-р Емилова и нейния удивителен лекарски екип! Благодарност към всички пациенти, които ме окуражаваха и подкрепяха със своите истории и оптимизъм. Една особено силна енергия витае в клиниката и тя е сплав от енергиите на всички, дошли тук да търсят изгубеното си здраве хора. Уникално е усещането тук, да си част от тази магия.“

Част от дългото гладуване Иван прави у дома си, но се връща за захранването в клиниката. „Трудно е човек да се справи сам със захранването, особено ако е дошъл с много наднормени килограми като мен. Трудно е, защото апетитът се събужда. А тук всичко е контролирано – количеството и качеството. Удивен съм колко вкусен може да е един картоф на пара без сол. Изядох го с кората, дори не го обелих. Решил съм да дам предимство на растителните храни, плодовете и зеленчуците, ядките и бобовите в менюто си. Аз, който не сядах без месо или колбаси. Няма да мога да спра изцяло животинските храни, както ми се иска, но знам, че ще ги намаля драстично и те вече няма да бъдат основната ми храна. С малки стъпки, но твърдо по пътя на здравословното хранене. Сега съм 7 ден на захранване, започнах да ям готвено, много е вкусно. Кулинарното училище също за мен е откритие – научих толкова интересни неща, рецепти, друг начин на живот.“

Колко различен може да бъде животът, погледнат от друг ъгъл. Просто човек трябва да смени гледната си точка. Да се довери на хора, които го обичат и на лекари, които са истински загрижени за здравето му. Да направи смело първата крачка, после втората… Да си прости, да повярва в себе си. Да си каже: мога и аз, няма невъзможни неща.

Това е историята на Иван Земярски, един от 50 200 -те пациента на клиника „Д-р Емилова“.

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Рецепта

Тиквички, пълнени с хумус

Продукти:
готов хумус или приготвен у дома (от консерва нахут, сусамов тахан, зехтин, лимон и подправки)
чери домати
маслини каламата
пресен босилек

Приготвяне:
разрежете тиквичките наполовина и издълбайте „лодките“ с лъжица
сложете ги във фурната за 10-15 мин, за да омекнат
напълнете ги с хумус
отгоре наредете разрязани на половина чери домати и маслини
сложете ги за още 10-15 мин. във фурната
украсете с накълцан босилек или магданоз.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл