С периодичен режим на плодове и чай, с промяна в храненето, с воля и оптимизъм тази забележителна жена е преборила една нелечима според лекарите болест. И с помощта на лекари като д-р Емилова, разбира се

Д-р Емилова завършва медицина през 1962 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. Повече от 48 000 пациенти са минали през клиниката и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

За своето първо гладуване в клиниката Мариана е пропътувала над 10 000 километра - толкова е разстоянието от дома й във Финикс, САЩ,  до Свети Константин и Елена. Годината е 2004. А пътуването й е повод за разтърсващи емоции: тя е уплашена, притеснена, отчаяна от болестта си, обявена за нелечима, но и въодушевена по един особен начин. Защото за пръв път от 18 години ще се върне в родината си, към миналото си, към местата, на които е израсла. През далечната 1986 г. двамата със съпруга й бягат от комунистическия режим на Запад. Животът й е достоен за роман: бягството, лагерът за емигранти във Виена, прехвърлянето им в Канада, трудната борба да съхранят живота и семейството си с денонощна работа. Мариана тогава е на 23, оженила се е на 17 и веднага е родила дете. 

През 2004, когато се връща за пръв път в България, със съпруга й вече имат собствена фирма за битови услуги и три деца, родени в три различни точки на планетата. Днес двамата имат и петима прекрасни внуци. Разказва Марияна Кичукова: 

„Моите проблеми с дебелото черво започнаха през 94-95 г., две години след като се роди най-малкото ни дете, синът ни. Това заболяване, което се изразява в язви и възпаления по стената на червото - хроничния улцерохеморагичен колит - е ужасно, минаваш направо през ада. То ме застигна в Канада, където живеехме тогава от 9 години. Причината за това автоимунно заболяване не е известна. Лекарите винаги са склонни да обвиняват стреса, когато една болест е с неизвестен генезис. Да, наистина, живели сме в изключителен стрес. Дори сега се учудвам как сме минали през всичко това - бягството през границата, емигрантския лагер край Виена, в който живяхме доста време и който съществува и до днес, пътуването до Канада, където се установихме, чуждият свят, в който трябваше да започнем от нулата без да знаем чужд език. Преди да направим собствена фирма за битови услуги във Ванкувър, работех като чистачка, мъжът ми, който е много сръчен  - в строителството. Ванкувър ми напомняше много за родния Бургас, за който истински тъгувах. Там ни се родиха още две деца. 

Но болестта внезапно промени живота ни. Започнаха болки в корема, гадене, появиха се кризи, по време на които ходех непрекъснато до тоалетната. Беше мъчително.  Започнах да пия лекарства, по 8 хапчета на ден. Сред тях имаше кортикостероиди, знаете какъв нож с две остриета са те за организма, как могат буквално да го съсипят. Хапчетата бяха оранжеви на цвят и след време цялата ми кожа се оцвети в оранжево. Но каква алтернатива имах? Имаше дни, в които ходех по 30-40 пъти в тоалетната, често пъти това беше придружено с кръв и слуз. Беше болезнено, страшно, изтощително. Не можех да се храня с дни. Тази болест, която засяга главно дебелото черво, като буквално го разяжда, при мен беше в най-тежката си степен. Вкъщи, за да мога да се грижа за малките си деца, буквално пълзях от стая в стая. За ходене на работа дори и не помислях. Често падах, залитах, беше невъзможно да стоя на краката си. Това се случваше на два-три месеца, но кризата ме държеше по две-три седмици.

В най-тежките моменти мъжът ми ме караше в болницата, слагаха ме на системи и оцелявах. 

В новогодишната нощ срещу 2004-та година се събрахме с българи в дома ни в Гилбърт, САЩ. Наша приятелка, която знаеше за страданията ми, каза: „Не сте ли чували за д-р Емилова? Знаеш ли, че в нейната клиника има хора, които са отивали с нелечими заболявания според официалната медицина, а днес са здрави.“ Не бях чувала. Но я послушах и отидох в клиниката. 

Така пристигнах за пръв път в клиниката на д-р Емилова. Само като я видях, се стопиха страховете ми. Тя е вулкан от енергия и топлина, направо сияе. Вярва в това, което прави като лекар и виждам, че е честна с всеки. Тя вярваше в моето изцеление, накара ме и аз да вярвам и това ми даде крила да гладувам. Направих 21 дни на плодове и 11 дни захранване. Беше люта зима в Свети Константин и Елена, тогава имаше само ябълки, портокали и дори бананите бяха рядкост на пазара. Аз гладувах с ябълки, фибрите в портокалите дразнеха червата ми. Чувствах се добре през цялото време и след това, дълго време нямах кризи и бях изпълнена с въодушевление. Но д-р Емилова ми каза, че с едно гладуване няма да преборя болестта, поне още две дълги гладувания трябва да направя. Така се оказа. Следващата година дойдох отново в клиниката. След това у дома продължих с „дълги-къси“ гладувания, както на шега наричаме 10 дни режим на плодове и чай и пет дни захранване. Това ми беше и лесно, и приятно. След третото 20 дневно гладуване наистина изчезнаха язвите и възпаленията, а с тях и симптомите на улцерозния колит. Благодарна съм и на д-р Красимир Иванов, гастроентеролог, който е консултант в клиниката. Направих при него колоноскопия тази година, 2022 и бях щастлива да чуя: „Браво, Мариана, няма нито язви, нито възпаления по дебелото черво.“ В клиниката винаги правя и хидроколонтерапия - дълбоко изчистване на дебелото черво с помощта на апарат. Малко клиники в България и света имат такъв апарат. Безболезнено е, но е изключително важно за здравето и чистотата на дебелото черво.

Още след второто гладуване не съм имала кризи, до ден днешен, вече 17 години. Промених изцяло режима си. Не съм абсолютен веган, но не ям млечни продукти, ям много малко месо, и то много рядко. Пия зелев сок, той е чудодеен за стомаха и червата! Продължавам да правя дълги и къси гладувания, да оставам цял ден на плодове, да се движа и да планирам следващото си идване в клиниката. Тук се зареждам с чудна енергия, почивам си, посвещавам дните само на себе си- нещо, което не ми се случва другаде. Вярвам в метода на омекотеното гладуване с цялото си сърце, защото той преобрази по магичен начин живота ми. Дълбоко съм благодарна на д-р Емилова, която не престана да вярва в моето изцеление и като лекар направи всичко, за да оздравея. Никой друг не вярваше, нито моите лекари в САЩ, нито приятелите ми. Но аз вече не споря с никого. Нека в този метод да вярва който иска. Важно е, че аз знам истината и това ме прави и силна, и здрава. Гладът е велик лечител!