Едно 20-дневно лечебно гладуване поставя ново начало в живота на 25-годишния Виктор Стоянов. Той се разделя с инсулинова резистентност и високо кръвно, но и с илюзиите, че е по-важно да мисли за кариерата си, отколкото за здравето

Ние, хората, си правим лоша услуга като оценяваме себе си спрямо това къде се намираме по пътя към големите цели, които сме си поставили. Винаги разглеждаме етапа, на който се намираме на фона на въображаемия прекрасен живот, който искаме да постигнем. И често условието за този прекрасен живот е успешната кариера, която носи финансова сигурност. Понякога, за да постигне кариерата, за която си е мечтал, човек жертва здравето си. А след това жертва парите, които е спечелил, за да възстанови здравето си. Много хора разбират тази основна човешка грешка доста късно. Нашият герой обаче е успял да бъде достатъчно мъдър за своите 25 години и да прозре, че няма нищо по-важно от това да съхрани здравето си и самия себе си като личност.

Да, Виктор е само на 25 години и никога не е живял в България. Но говори на майчиния си език без абсолютно никаква грешка – на великолепен български! Излъчва най-красивите „съставки“ на младостта: доверие, ведрост, усмивка, уважение и любопитство. Често се връща в България, в Балчик, където е къщата на баба му и дядо му. Обича романтичната природа на Северното Черноморие, особена сплав от урбанизация и недокосната природа. Завършва магистратура по туризъм в Германия, с амбиции да се развива в тази сфера. Започва от много високо стъпало - като регионален директор на голяма хотелска верига. Последните пет години от младия си живот посвещава на кариерата. А това означава работа по 12 часа на ден, съвсем нов начин на живот, далече от активния спортен график, който е имал – Виктор е отличен плувец и дори се е състезавал. Тези пет години, прекарани в усилена работа, го убеждават в две неща: че е добър в попрището, което е избрал, и че ако продължава в същото темпо, ще загуби здравето и … себе си. И затова Виктор решава да напусне работата си и да дойде за един месец в Клиника „Д-р Емилова.“ За нея знае от родителите си. Решава да донесе на д-р Емилова някакъв символичен подарък. Д-р Емилова е трогната: Виктор и дава парченце от Берлинската стена. Когато през 1989 г. я разрушават  - нещо, което символизира края на една епоха за целия свят, Виктор още не е бил роден. Но хората от по-старото поколение, каквито са родителите му, и които са жадували промяната, знаят какво означава да притежаваш дори едно камъче от разрушената Берлинска стена. За Виктор този подарък вероятно символизира и промяната, която го води към личната му свобода, личния му път към новото начало – истинското здраве. Разказва Виктор Стоянов: 

„Бях за Нова Година във Варна, и после се върнах в Берлин. В Берлин се почувствах много зле – прегледите показаха ишиас. Бях вечно гладен, а когато се сдобих с ишиас и не можех да излизам, гледах само да допълзя до хладилника, за да се нахвърля на храната. Мисля, че една от причините за това супер неприятно възпаление на седалищния нерв са и наднормените килограми. Да, за тези пет години бясна работа не можах да отделя време за себе си и за спорт и натрупах едни 50 кг. Настина, аз съм доста висок – 186 см, но дори и за този ръст 143 кг не са малко. Не може повече така, казах си. И резервирах стая в клиниката в хотел Палас, в който можех всеки ден да плувам в голям басейн.

Изследванията още в първия ден след пристигането не бяха никак добри. Оказа се, че имам инсулинова резистентност, омазнен черен дроб, висока кръвна захар, бях в пред диабетно състояние. За моите 25 години кръвното налягане беше плашещо високо: 190/100. Лекарите единодушно ми препоръчаха да направя 20 дни на плодове и чай и 10 захранване. И аз ги направих. Без дисциплина и воля не става, човек трябва да не си прави илюзии. Но това, което не очаквах и което ме изненада приятно, че в клиниката съществува такава атмосфера на радост от живота, ведрост, приятелство. Не очаквах, че и екипът, и хората, дошли за лечебно гладуване, ще ме заредят с толкова енергия и оптимизъм. Включих се във всички активности – йога, пилатес, народни танци, екскурзии, плувах всеки ден. Всяка сутрин в която се събуждах пълен с енергия и усещах невероятна лекота, мотивацията ми нарастваше още повече.

Кръвното налягане спадна в самото начало на гладуването, без лекарства, стана 130/80. Усещах как се „избистря“ главата ми, как си връщам концентрацията. Свалих 16 кг мазнини от тялото си в края на режима, черният ми дроб се сви с 12 мм. Лекарите се радваха много на тези резултати, но най-много на факта, че изчезнаха почти всички камъни в бъбреците.
Всичко това е резултат от решението ми да спра, да променя, да започна отначало. Тази промяна не е просто един различно прекаран месец в живота ми, а нов начин на живот. Дадох си обещание, че няма да се оставя на работата да ме погълне, а ще се опитвам да я съчетая с нещата, които обичам - движението, спорта, интелигентната почивка. Че ще се храня разумно и здравословно, а това тук не е трудно, в Германия има в изобилие качествена растителна храна, както и много добри готови продукти на растителна основа. Ще правя периодични гладувания, защото имам още килограми за смъкване, но ще използвам съветите на лекарите в клиниката да правя лунната диета – дни на плодове и чай, съобразени с фазите на луната. Казано на шега, информация за лунната диета има предостатъчно в интернет, това, което недостига, е воля и дисциплина. Аз вярвам, че ще се справя.

Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали над 50 000 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Манго чийзкейк

основа:

¾ чаша / 125 г фурми, почистени от костилките и накиснати в гореща вода
около ¾ чаша / 100 г бадеми
около ½ чаша / 50 г изсушен кокос
няколко щипки сол (по желание)

среден слой: 

1¼ чаша / 185 г сурово кашу (накиснато за една нощ)
½ чаша кокосова сметана
4½ ч.л. люспи агар агар*
5 супени лъжици сок от лайм или лимон
5 супени лъжици кленов сироп
4 ч. л. ситно настърган джинджифил
½ чаша аквафаба или вода

горен слой: 

2 чаши / 400 г манго на кубчета
2 равни ч. л. люспи агар агар*